На една табелка срещу асансьора пишеше „МОРГА“ и стрелката сочеше надясно.
— Какво са му направили?
Нокс се поколеба.
— Главите и на двете жертви са отрязани. — Гласът му звучеше объркано. — Пауърс освен това е изкормен. Гениталиите им също са отрязани…
Шон дръпна Нокс за лакътя и настоя:
— Кажи ми всичко, Емъри.
Нокс пое въздух.
— Гениталиите им са били отрязани и натъпкани в устите им. Един на друг.
Шон кимна.
— Затова ли смятате, че става дума за отмъщение на обратни?
— Има много признаци за това — отвърна Нокс и започна да брои на пръсти. — Станало е близо до известно свърталище на хомосексуалисти.
Единият от убитите е бил арестуван за проституция. А тази работа с гениталиите е стар начин да се покаже на всички, че двамата не са били стока.
Шон разбираше защо полицаите мислят така. Но не вярваше.
— Как е името на втория убит? — попита той.
— Все още го пазим в тайна, Шон.
— Емъри — каза той тихо, — трябва да знаеш, че Скот се занимаваше с делото „Бъргър“. Според мен това не е скандал между хомосексуалисти, а съм сигурен, че и ти не мислиш така. Педерастите рядко постъпват по този начин. Главите им са отрязани, за Бога! Не съм чувал за друг подобен случай. Преместването на труповете също е необичайно. Най-често ги зарязват там, където са ги пречукали.
Нокс не отговори. Трудно е да накараш ченге да ти каже къде е тоалетната, да не говорим да разкрие подробности около полицейско разследване. Свиха зад ъгъла и влязоха в помещението. Едната стена бе изцяло от хромирана стомана, с множество вратички петдесет на петдесет, с хоризонтални резета.
Шон отново улови Нокс за лакътя и го обърна към себе си.
— Искам да пипна главорезите, които са го направили, не по-малко от теб. Нямам нищо против да ти съобщя някои подробности, които ще ти помогнат да ги прибереш на топло.
Нокс го изгледа за миг и отвори папката, която държеше.
— Гилермо Йезуз Естебан Ромеро — каза той.
— Боже мой! — възкликна Шон. — Прав бях! Не, това не е скарване между педерасти. Бъргър и Ромеро са били заедно, когато е бил убит пазачът на „Медтек“. Ромеро е причината да отидат там. Стрелял е някакъв едър негър.
— Някакъв едър негър? Не можеш ли да ми дадеш по-точно описание от това? — попита Нокс.
— Не — отвърна Шон, — но знам кой може. — Имаше предвид Бъргър. Ако тази малка невестулка знаеше нещо, щеше да го принуди да му го каже.
— Само ми дай ден-два.
Нокс кимна и влезе. Шон никога не бе попадал в морга. Колкото и да е странно, досега не му се бе налагало да гледа труповете на жертвите.
Беше виждал стотици снимки на мъртъвци — във всякакви пози, състояния и степен на разложение. Бе чел десетки доклади от аутопсии. Но никога досега не му се бе налагало да влиза в това студено помещение със зелени стени и блестящи стоманени вратички.
Нокс подаде един оранжев лист на дребен човек с очила и зелена престилка, който седеше на масата и пишеше нещо. Без да каже дума, той пое документа, стана и тръгна към металната стена.
— Номер осем, две, седем, едно, седем. Бял мъж на около трийсет и две, метър и седемдесет и шест, седемдесет и пет килограма?
Нокс кимна, той отвори една от вратичките и издърпа с лекота чекмеджето.
На него бе положен труп в тъмнозелена, почти черна торба от пластмаса. Служителят дръпна ципа чак до коленете, после разгърна чувала, за да се открие тялото.
Главата на Скот бе отметната назад, почти изцяло отделена от трупа.
Стомахът и гръдният му кош бяха срязани и вътрешностите му се виждаха — сиви, с буци съсирена кръв. Под корема личеше още една рана, а между краката му бе поставена непрозрачна пластмасова торба, пълна с окървавена плът.
Странно, но обезобразеното тяло на Скот не повлия на Шон. Нито пък киселосладникавата миризма, от която на Нокс му се повдигаше.
Единственото нещо, което изпитваше, докато гледаше трупа на приятеля си, беше гняв. Колко време е било нужно, за да умре, мислеше си той.
Колко е страдал? Дали черният кучи син го е накарал да се моли за живота си?
Нокс погледна Шон. Един от хладилниците престана да жужи и настъпи пълна тишина. Служителят все още държеше поставката с ръка, готов да я вкара на място. Шон не отделяше поглед от Скот.
— Гадно копеле! — прошепна той накрая с омраза, която накара полицая да потрепери.
От моргата Шон отиде направо в затвора. Бъргър трябваше да му каже кой е убиецът и къде би могъл да го намери, иначе щеше да го бутне в първата възможна юридическа пропаст.
Все още разполагаше с пълномощното си като защитник на Бъргър, така че полицаят на входа само кимна и го пусна, без дори да го погледне.
Доведоха Бъргър и той го изгледа с изненада.
— Къде е Скот?
Шон не обърна внимание на въпроса му. Приближи се към стъклото. Беше бесен и Бъргър можеше да го види съвсем ясно.
— Искам да ми кажеш кой е черният задник, който стреля по пазача.
Бъргър се озърна неспокойно.
— Казах ти.
— Това, което ми каза, е пълна помия! — изръмжа Шон силно.
Ръцете на Бъргър започнаха да треперят.
— Кажи ми кой го уби! И не ми прилагай номера с припадането, защото ще прескоча тази шибана преграда и ще те свестя с ритници!
— Не можеш да ми говориш така. Дори не си мой адвокат! — обади се Бъргър. — Скот ми е адвокат!
— Скот е мъртъв! — изкрещя Шон и стана. Един от надзирателите се надигна, видя, че крещи Барет и седна отново.
— Как така?! — В очите на Бъргър се появи ужас.
— Също и Ромеро. Обезобразени! Главите им са били отрязани, а онези им работи — натикани в гърлата! — Шон бе прав, застрашително наклонен към арестанта. — По-добре ми кажи кой е, защото ти ще си следващият!
— Той знае, че няма да кажа нищо.
— Даваш ли си сметка какви ги дрънкаш? — изкрещя Шон. — Този тип е пречукал Скот и Ромеро!
— Няма причина да мисли, че ще пропея.
— Престани да се правиш на глупак! Вече знае, че си пропял. Как иначе Скот би научил за Ромеро? — Шон поклати глава. — Кажи ми кой е той и къде мога да го намеря.
— Така че ченгетата да го сложат в килията до моята? Не, благодаря!
— Не се безпокой за това, Тед — каза Шон твърдо и впери поглед в очите на Бъргър. — Докато си в затвора, няма да позволя да ти се случи нищо лошо.
— Аха. А как точно смяташ да го направиш отвън? — Бъргър посочи към улицата. — Сигурен съм в едно, ако ти кажа, ставам пътник. Ако не ти кажа, има шанс да ме остави на мира.
Шон се наведе напред.
— Слушай, Тед, мога да ти обещая, че няма да кажа на ченгетата нищо без твое съгласие.
Бъргър бавно поклати глава, но бе ясно, че скоро ще се предаде.
— Добре, Тед — Шон се вторачи в очите му. — Какво ще кажеш, ако се съглася отново да поема
