Чад Къртис се сепна при крясъка в лицето му. Шон протегна ръка под масата и го потупа по коляното.
Лоуънстайн бързо се върна при съдебните заседатели.
— Дами и господа, както ще чуете в хода на делото, обвинението не е в състояние да представи преки доказателства за смъртта на младата жена, тъй като този… човек — той пак насочи пръст към Чад, — Чад Лий Къртис, се е постарал това да стане невъзможно. Но не позволявайте новият му костюм и видът му на истински американец да ви заблудят. Зад благовидната фасада се спотайва чудовище, лишено от всякакви човешки чувства. Това чудовище е убило младата жена и е скрило трупа й така, че никой да не е в състояние да го открие.
Никой! Кой знае къде лежи погребано това момиче сега? Къде? В някоя боклукчийска кофа? В гората, където дивите животни разкъсват невинната плът? Или може би я е хвърлил в морето? Кой може да каже до какви мерзости е стигнало чудовището, за да прикрие следите от ужасното си престъпление?
Шон слушаше и записваше педантично. Предишната сутрин бе присъствал на погребението на Скот и работата сега му помагаше да не мисли за това.
През следващия един час Лоуънстайн изложи в резюме доказателствата, които възнамеряваше да представи на съда. Въпреки обещанието си да бъде кратък, встъплението му се оказа необичайно дълго, а това също бе част от стратегията му. Искаше още от самото начало да подготви съдебните заседатели за върволицата свидетели, които трябваше да изслушат. Показанията им нямаше да текат като пълноводна река, а да изграждат тезата на обвинението капка по капка и прокурорът искаше всички да са наясно с това. Накрая той отново застана пред съдебните заседатели и опря ръце на парапета.
— На моменти може би ще изпитате отегчение, но, позволете ми да ви уверя, всички показания, които ще изслушате, са необходими и съществени. Защото, за да се докаже, че момичето е мъртво, бяха нужни седмици и месеци.
Дами и господа — продължи Лоуънстайн, — този човек не само е убил Робин Пенроуз, но и най- хладнокръвно е скрил трупа й, защото е смятал, че така няма да бъде осъден. Както ще се убедите в хода на делото, сметките му ще излязат криви. След като се запознаете с всички факти, неизбежно ще стигнете до единственото разумно заключение — че Робин Пенроуз е мъртва и че този човек — той посочи Чад през рамо, без да се обръща — е нейният убиец.
Лоуънстайн замълча, обърна се театрално към съдията и леко се поклони, както правят в британските съдилища.
— Благодаря, ваша светлост. Приключих.
— Благодаря, мистър Лоуънстайн — Маклин знаеше как се държи Лоуънстайн в съда. Повдигна вежди при разигралата се сцена и добави:
— Не е нужно да ми се кланяте. Все още не съм коронясан.
Журналистите се изкискаха и съдията ги изгледа саркастично усмихнат.
— Мистър Барет — каза той след това, — смятате ли да произнесете встъпително слово?
Обикновено Шон избягваше встъпленията. Във встъпителното си слово адвокатът трябва да запознае съдебните заседатели с клиента си и с доказателствата, които смята да представи. В това дело обаче не се знаеше какво може да стане във всеки следващ момент. Не бе изключено да открият трупа на Робин, след като цели седмици се е опитвал да доказва, че е жива и здрава. Ако трупът се окажеше обезобразен, къде биха отишли опитите му да представи Чад като неспособен да извърши насилие? Не беше изключено и Робин Пенроуз да се появи отнякъде и всичко да приключи. Но Шон реши да рискува, дори и впоследствие да се окажеше, че твърденията му се неверни. Както бе предупредил Лоуънстайн, обвинението щеше да защитава тезата си в продължение на месеци. Щяха да бъдат призовани десетки свидетели, които да потвърдят, че не са виждали Робин Пенроуз. Съдебните заседатели щяха да слушат само техните гласове ден след ден, седмица след седмица.
Едва ли някой би могъл да устои на подобна психологическа атака.
Вероятно щяха да са твърдо убедени, че Робин е мъртва още преди защитата да получи възможност да защити своята теза.
Трябваше да започне с встъпителна реч, за да могат съдебните заседатели да имат предвид аргументите му, докато Лоуънстайн се опитва да ги удави в приказките на свидетелите си.
Шон стана и отправи поглед към Маклин, после към прокурора, чиито неспокойни очи продължаваха да обработват залата, след това и към публиката. Тогава забеляза Кари. Беше седнала на задните редове, почти в ъгъла. Носеше кайсиев на цвят костюм, косата й бе прибрана.
Когато излезе тази сутрин, тя все още спеше.
Обърна се към съдебните заседатели и съвсем бавно се приближи до тях.
В съда обикновено действаше бавно — сякаш се намира на слънчев плаж и се наслаждава на приятния ветрец.
Съдебните заседатели бяха като побрани от социолог, за целите на някакво представително изследване. Сред тях забеляза двама твърдоглави мъже, занимавали се по трийсет-четирийсет години с тежък труд — те знаеха какво представлява света. Не би могъл да ги убеди само с красноречието и порядъчните си дрехи. Трябваше да ги гледа в очите, да им даде възможност да схванат мислите му и това щеше да е първата му задача. Смяташе, че ако спечели тези двамата, ще спечели и всички останали. Именно тук се проваляха повечето млади адвокати, току-що завършили образованието си — обръщаха се към съдебните заседатели, сякаш са техни дипломирани колеги, а не най-обикновени хора, които разбират единствено законите на здравия разум.
Шон мушна лявата ръка в джоба си и направи жест с дясната. Нищо драматично — просто, за да привлече вниманието, да подчертае думите си.
— Ваша светлост, господин прокурор, дами и господа, току-що чухте, че обвинението няма да е в състояние да представи никакви преки доказателства за смъртта на Робин Пенроуз. Че ще ви убеди чрез косвени доказателства. Обвинителят, мистър Лоуънстайн, каза още, че косвените доказателства са също толкова убедителни, колкото и преките и че трябва да гледате на тях именно така. Че можете да направите своето заключението единствено въз основа на косвени доказателства.
Но той греши — Шон вдигна ръце с длани напред, за да призове към търпение, — когато твърди, че косвените доказателства имат същата сила, каквато имат преките. — Направи още една крачка към заседателите. — Мистър Лоуънстайн ще се опита да ви затрупа с лавина от косвени доказателства, за да ви убеди в правотата на тезата си. Не се оставяйте да ви заблуди. Косвените доказателства, по самата си същност, подлежат на съмнение. Те просто не са преки доказателства, каквото и да ви говори обвинението. Ако областната прокуратура разполагаше и с най-малкото пряко доказателство, повярвайте ми, не би си правила труда да ви занимава косвените. Защо? Защото косвените доказателства, независимо колко много на брой са те, подлежат на повече от една интерпретация.
Задайте си само един въпрос. Защо обвинението е принудено да прибегне до косвени доказателства? — Шон замълча за миг. — Ако се замислите, ще стигнете до очевидния отговор. Защото Робин Пенроуз не е мъртва.
Затова, дами и господа, прокуратурата не може да представи нито едно пряко доказателство за смъртта й… просто няма смърт. — Шон се отдалечи и се обърна към съдията. — А сега, бих искал да спомена още една заблуда, в която искаше да ви въвлече мистър Лоуънстайн… изчезналото момиче, самата Робин Пенроуз. — Той замълча за миг и огледа лицата на съдебните заседатели. — Той характеризира Робин като красиво, мило и невинно младо момиче. Че е красива и млада, няма съмнение. Робин Пенроуз е много, много красива. Що се отнася до твърдението, че изчезналата е мила и невинна… хм… — той наклони глава на една страна, изпълнен със съмнение — това не е съвсем точно.
Моля ви, позволете ми да подчертая този факт. — Той се приближи няколко крачки. — Личността на Робин Пенроуз е от основна важност за делото.
Не, няма да се опитвам да ви убеждавам, че Робин Пенроуз е била лош човек. Не съм тук, за да унищожа репутацията на едно младо момиче.
Просто ще покажа, че тя с нищо не се е отличавала от много други стремящи се към успеха млади актриси в Южна Калифорния, които в условията на остра конкуренция прибягват до не особено добродетелни средства. Тя не е нито мила, нито невинна. Както повечето други, Робин Пенроуз също е вършила това, което се е искало от нея, за да успее.
