— Боже! — възкликна Шон и се опря върху облегалката на канапето.
Електронният часовник превключи следващата цифра.
— Полицаите казаха, че другият се е занимавал с мъжка проституция.
Бил е задържан десетина пъти за сводничество, неспазване на обществения морал, разголване на публично място… какво ли не.
Изглежда Скот е попаднал не на когото трябва, не когато трябва.
Шон осъзна само половината от думите на Спан. Отпусна слушалката надолу и се опита да се съвземе.
— Шон? — повика го бившият му шеф след малко. — Шон? Чуваш ли ме?
— Да, да. Чувам те — отвърна той.
— Съжалявам за Скот. Знам, че бяхте добри приятели.
Спан се прокашля и звукът поради някаква причина възвърна самообладанието на Шон. Буцата в стомаха му изведнъж се превърна в гняв.
— Да — каза той, сякаш не говореше по телефона. — Беше добро момче.
Плъзгащата се стъклена врата издрънча от един порив на вятъра. Посред нощ се надигаше буря.
— Къде е бил убит? В хотел?
— Още не се знае. Труповете са намерени в каросерията на един пикап, край някакви жилищни блокове в Лагуна, но са били убити другаде.
Изглежда няма как да се разбере къде.
— Така ли? — попита Шон. — Не мислиш ли, че е малко странно?
— Защо?
— Защото скандалите между педерасти обикновено възникват случайно.
Бандата може да пребие някого до смърт, но не би си направила труда да пренася трупа му на друго място. Захвърлят го там, където е станало.
— Не и ако е пред прага им. Със сигурност не са постъпили така и в този случай — заяви Спан троснато. Не обичаше разсъжденията без факти.
Лампата в кухнята изведнъж светна.
— Може и така да е, но как ще обясниш всичко останало? Никак не ми прилича на педерастко скарване.
— Слушай! — Спан губеше търпение. — Скот беше хомосексуалист. Явно често е ходил в Лагуна, за да се чука с млади момченца от малцинствата и…
— Кой, по дяволите, ти каза това? — прекъсна го Шон. Чуваше дълбокото дишане на Джонатан в слушалката.
— Полицията.
Светлината в кухнята трепна, електронният часовник се изключи, после пак се включи и всичко потъна в тъмнина.
— Идентифицираха ли другия труп?
— Латиноамериканец — отвърна Спан кратко.
— Разбра ли как се казва?
— Не, не разбрах.
— Защо? — попита Шон ядосано.
Спан не отговори веднага.
— Защото — заговори след малко, опитвайки се да овладее гнева си, — не съм следовател. Аз съм шеф на адвокатска фирма, която скоро ще бъде погребана от лавина вредни за репутацията й гадости. Пет пари не давам с кого се е чукал Скот, когато са го убили. Интересуват ме клиентите, които фирмата ми със сигурност ще загуби, когато подробностите около тази история се появят на първите страници на всички проклети вестници в Калифорния!
Шон поклати отвратено глава. Отново парите.
— Няма да възразиш, ако разбера кой е, нали?
— След като вече не работиш при нас, не е моя грижа как пилееш времето си.
— Точно така — отвърна Шон.
Кари застана зад него и опря глава на гърба му.
— Слушай, Шон — заговори Спан, след като и двамата се поуспокоиха малко. — Всъщност ти се обаждам по това време, защото Гамбоа ме помоли да разпозная трупа. Родителите му са мъртви, няма братя и сестри. — Той се поколеба. — Проблемът е, че в шест и половина трябва да съм на летището, за да хвана самолета за Далас. Тъй като ти беше най-добрият му приятел, помислих си, че може би…
— Разбира се, Джонатан. Рано сутринта имам среща с Маклин, след това ще отида направо в моргата. Става ли?
— Разбира се — отвърна Спан.
— В Санта Ана ли е? — попита Шон. Имаше предвид областния център по съдебна медицина.
— Да. Благодаря ти — каза Спан и затвори.
Шон остави слушалката на мястото й и се обърна към Кари. Нов порив на вятъра разклати вратата. Все още не бе разсъмнало, а чайките започваха да крещят някъде в мрака.
Глава седемнайсета
Съдията Маклин ги бе повикал, за да опитат за последен път да се споразумеят. Делото „Къртис“ бе едно от дванайсетте, които го очакваха. Само едно от тях щеше да започне същия ден и ако се споразумееха, тяхното щеше да е с предимство.
Маклин, вкара в действие равни количества молби и заплахи и направи всичко възможно, за да постигне целта си. Най-накрая Луънстайн се съгласи на минимална отстъпка — да иска присъда за непредумишлено убийство, но Шон му каза, че няма да стане.
— Лошо — изсумтя прокурорът като човек, който е убеден, че успехът му е сигурен. Все пак Шон бе длъжен да предаде предложението на клиента си. Както и предполагаше, Чад отново отказа.
Като излезе от затвора след срещата с него, отиде в моргата, където в десет часа би трябвало да го чака Нокс.
— Как си, Емъри? — поздрави го Шон, когато го видя.
— Благодаря, добре. А ти?
Двамата едно лято играха в един и същи отбор. Младото ченге беше свястно момче и добър състезател. Нокс си даваше сметка на коя страна е, но не го приемаше толкова навътре, колкото Гамбоа.
Шон огледа студеното бетонено гробище, в което се намираха и отбеляза:
— Имало е и по-добри времена.
— Да — отвърна Нокс. — Така е.
Шон беше само по риза, защото бе оставил сакото, жилетката и вратовръзката си в колата.
— Какво се случи, Емъри? — попита той.
Нокс отиде до асансьора и натисна копчето за спускане. Кабинетите със секретарките и факсовете бяха на втория етаж, но истинската работа се вършеше в сутерена. Лабораторията беше на първия подземен етаж, а моргата, където бе тялото на Скот — на втория.
— Открихме трупа в пикап за мебели, на една пресечка от обществена баня, в която се събират хомосексуалисти.
— Мислех, че тези бани вече са изчезнали.
— Все още има няколко. Най-често са в тихи кварталчета и не бият на очи. Като тази. Зад Потъри Шак.
— Познавам района — кимна Шон.
Когато вратата на асансьора се отвори, веднага ги обгърна студеният въздух. Шон имаше чувството, че е попаднал в хладилник за месо.
Прогони мисълта от главата си.
— Спан каза, че е обезобразен.
— Да, смятах да те предупредя, за да се подготвиш. Гледката не е приятна.
