който гледаше към Холивуд. — Знаеш ли, тя имаше невероятни възможности. Работил съм и с Мадона като прохождаше. Ако ги сложиш една до друга, би казал, че Робин е по-подходяща за суперзвезда.
— Какво се случи после? — попита Шон.
— Случи се това, че тя искаше всичко да стане веднага. Нямаше търпение да чака, да прикотква успеха и да плаща тежък данък като всички останали леваци и левачки. Огледа се и реши, че скоростният маршрут към върха минава през леглото. Знаеш за какво става дума. В този град не е важно кого познаваш, а на кого духаш. Тук се намесих аз — големият импресарио и продуцент. — Поуп притвори очи, за да може Шон да разбере, че високото му положение не го е главозамаяло. — Мислеше си, че след няколко сеанса между чаршафите, ще я направя следващата Деми Мур.
Робин не беше първата провинциална кралица, опитала се да стигне до върха през спалнята, но представата на Шон за момичето, пристигнало в големия град с широко отворени от изумление очи, бързо започваше да се руши.
— Но не можахте, нали? — бодна го той и реакцията, която очакваше, не закъсня.
— Не, че не можах — поправи го Поуп бързо. Беше седнал на ръба на канапето, готов да се разприказва, но после изведнъж нещо му мина през ума и той изсумтя подигравателно. — Запомни това, струва ми се, че момичето наистина ме харесваше. — Той сви рамене почти трогателно.
— Когато Робин искаше, можеше да се отнася добре с хората… А в спалнята беше истински гений. Артист! — Поуп събра върховете на пръстите си и ги целуна.
За първи път Шон долови, че събеседникът не му пробутва празни приказки.
— Както и да е — продължи продуцентът, — всичко продължи само два месеца. Една вечер, след като я одобриха за роля с реплики в някакъв епизод, изведнъж пощръкля. Започна да хвърля вази и предмети.
Класическа сцена. Разкрещя се, че с мен нямало да стигне доникъде в този град. После си събра нещата и си тръгна, а аз останах да се почесвам по главата в средата на стаята и да се чудя какво се е случило. — През цялото време Поуп подкрепяше разказа си с пантомима — хвърляше вази, почесваше се по главата, показа как е раздрала блузата си с две ръце.
Шон си помисли, че всеки момент продуцентът ще се разплаче, но изглежда само си бе припомнил друг филм, защото изведнъж повиши глас.
— Тя сгреши, казвам ти! Можех да направя много нещо за нея, ако беше проявила търпение.
Поуп бавно сведе поглед и после го вдигна, докато срещна очите на Шон. Това беше драматична пауза.
— Познаваш този град, пълен е с използвачи — продължи продуцентът. — Аз знам правилата на играта. Човек не трябва да си реже вените в басейн с акули, а пред Робин направих точно това, като пълен смотаняк! Дявол да го вземе, имам се за печен! Ще ти откъсна топките при първа възможност и няма да ми мигне окото. — Той разклати във въздуха чифт откъснати тестиси. — Сигурно всички отвътре сме меки марии, а? Само ни трябва подходяща кучка, за да ни изсмуче до кокал.
— Това реплика ли е? — попита Шон.
— Не, по дяволите! Идва направо от сърцето! — възкликна Поуп и заби палец в дясната половина на гръдния си кош. Може би наистина не знаеше къде е сърцето му? — Кълна се, мислех, че ме обича. Беше то-о-о-о-лкова добра! В леглото, извън леглото, с Робин човек се чувства като единственият човек, който може да я задоволи. Разбираш ли?
Единственият!
Шон кимна, благодарен, че Поуп не изигра последното.
— Говорих с някои нейни приятели и те ми казаха, че по онова време е вземала наркотици. Дали и това не е било част от проблема й?
— Не, наркотиците дойдоха по-късно — отговори Поуп. — След като ме напусна, започна да спи с всеки чикиджия в града, който й обещаваше да я направи звезда. Ето какво ги пленява толкова, нали? Хенри Милър го нарича „славата на кучката богиня“. Като в шибаните филми. „Всичко за Ева“. Успя ли да го гледаш?
Ставаше дума за една история, квинтесенция на Холивуд, в която една кучка изяжда друга. Изглежда изглежда никой не беше научил нищо от този филм.
— Да — кимна Шон. — Бет Дейвис си получи заслуженото.
— Брависимо! — възкликна Поуп и поклати глава. — Робин беше много умна, но собствената й алчност я заслепи. Никой нямаше да направи нищо за нея. Наистина, осигуриха й някои епизодични роли, но… Е, по дяволите! — Иззвъня интеркомът, той натисна копчето и извика: — Какво има, Шери?
— На телефона Мерил Стрийп, мистър Поуп.
— Кажи й след пет минутки.
Шон се погледна часовника. Бе прекарал тук точно десет минути.
Предположи, че секретарката е изпълнила инструкцията на шефа си да изгони този смотаняк точно на десетата минута и реши да чуе разказа му докрай, преди да се е обадил Елвис Пресли.
— И така, за наркотиците?
— Наркотиците бяха логично следствие от живота й. Светът, в който живееше, се давеше от наркотици. Пристрасти се, защото всички останали бяха такива. Вземал ли си някога кокаин?
— Някога, в колежа. Съвсем малко.
Поуп се засмя.
— Както и да е. Тя просто престана да се владее. Спеше с когото й падне. Вече не защото искаше да стане звезда, а ей така, за идеята.
Веднъж като започнеш, след известно време ти е все едно за какво се бориш. Повярвай ми, знам. Изкарах цял месец в клиниката на Бети Форд навремето. Там срещнах Лиз. — Той посочи зад гърба си, където на видно място бе окачен портрет на Елизабет Тейлър — рекламна снимка, която всеки би могъл да си купи. На диагонал върху нея с разкривен почерк — вероятно на Поуп — беше написано нещо.
— Опитах се да й помогна, наистина — продължи той с натъжени очи. — Дадох й ключа от апартамента на един приятел, докато той снимаше в Испания. И не съм искал нищо от нея. Никакъв секс. Само защото ми харесваше. — Каза го, сякаш беше майка Тереза, даряваща любов в детско раково отделение. — Тя пропиля и това. Продаде шибаното „Сони“ с голям екран от апартамента на онзи тип и изчезна. Тъжна гледка.
Падението на едно красиво младо момиче. — Този път прозвуча като реклама за филм от седмичната програма за телевизията. — И се захвана с нощна работа, веднага след това.
— Нощна работа? — попита Шон изненадано. — Проституция?
— Ние не го наричаме така.
— А как?
— Връзки с клиентите. За два бона на нощ забавляваше богатите типове, които някой продуцент иска да изстиска.
Какъвто и да бе евфемизмът, Шон си даде сметка, че това е първата сериозна възможност да предизвика нужното съмнение. След като Робин Пенроуз е била скъпоплатена проститутка на повикване, значи е познавала поне стотина мъже, които биха искали да не си отваря устата.
— Заради наркотиците ли са я убили? — попита Поуп.
— Това се опитвам да разбера.
— Чух, че я е пречукал някакъв спортист — продуцентът приглади косата си назад и едновременно с това се стовари на стола. — Спортисти и наркотици. Това е изчерпан сценарий.
— Със сигурност. Кога за последен път я видяхте? — продължи да упорства Шон.
— Трябва да има три или четири месеца. Малко преди да умре. Отби се да ме види. Същата стара Робин! Отби се да ме види, защото искаше нещо.
— Какво? — попита Шон.
— Пари. Трябваше да го предвидя, защото преди да се опомня, вече бяхме в леглото. Ето така тя получаваше каквото поиска. За нея леглото беше маса за преговори. Искаше да й дам назаем малко пари.
Голяма изненада, няма що.
— Дадохте ли й?
— Ако щеш вярвай, в края на краищата се опомних и й отказах. Тя разбра, че вече не съм предишният
