тъмнокафяво сако от туид и светлокафяви панталони, от друг костюм. Откакто бе купил сакото, което вече се пукаше по шевовете, преди осем години, бе сменил доста чифтове панталони. Положи клетва и зае обичайната си прегърбена поза.
В продължение на няколко часа той описа мерките, предприети от полицията за издирването на Робин Пенроуз в щата и в цялата страна.
— Влязохте ли във връзка с някои градски или областни морги, за да установите дали не е постъпвала Робин Пенроуз или приличаща на нея жена?
— Да — отговори Гамбоа. — Свързахме се с всички подобни институции в щата Калифорния и останалите щати. Това ни отне повече от седмица и навсякъде получихме отрицателен отговор. Никъде нямаше лице на име Робин Пенроуз или жена, отговаряща на описанието й.
— Какво е това описание? — попита Лоуънстайн.
— Жена на двайсет и седем години, висока един и седемдесет, петдесет и осем килограма, руса коса, кръвна група А положителна. Попаднахме на няколко, които отговаряха на тези данни, но сравняването на зъбите категорично показа, че става дума за други лица.
Лоуънстайн се приближи до свидетелската банка и попита:
— Сержант, проверихте ли дали Робин Пенроуз е подновявала или подменяла шофьорската си книжка след датата на изчезването си?
— Да, проверихме. Свързахме се със съответните служби във всеки щат.
Не е лош актьор, помисли си Шон. Рецитираше репетираните си показания така, сякаш всеки следващ въпрос го изненадваше.
— Освен това почти всеки ден проверяваме дали това не е станало в Калифорния.
— И какъв е резултатът?
— Отрицателен. В нито един от петдесетте щата не е издавана шофьорска книжка на името на Робин Пенроуз в уречения период.
Лоуънстайн повдигна вежди, сякаш го чуваше за първи път.
— Споменахте, че проверявате в Калифорния почти ежедневно?
— Да. Последните данни получих днес следобед, преди да се явя в съда.
Мога да ги покажа, ако желаете — каза Гамбоа и посегна към папката пред себе си.
— Мисля, че това би било съществено за съдебните заседатели.
По-нататък Гамбоа обясни, че е разговарял с най-близките приятели и роднини на Робин, и че се е свързал с всички болници в щата. Положи невероятни усилия да убеди съда, че от Робин Пенроуз не е останала и следа. Когато прокурорът приключи с разпита на свидетеля, вече бе късно следобед.
Маклин вдигна поглед към Шон и попита:
— Защитата има ли въпроси? Или ще ги оставим за утре?
— Да, ваша светлост, имам въпроси — отговори Шон. — Но тъй като изслушахме какво е правил сержант Гамбоа почти всяка минута след изчезването на момичето, струва ми се, че ще бъда много кратък.
Маклин се усмихна и показа пожълтелите си от тютюна зъби.
— Слава Богу — кимна той и за първи път някои от съдебните заседатели се разсмяха.
Шон се изправи бавно. Всъщност, не бе чул нищо конкретно, което да се опита да обори в кръстосания разпит, така че да събуди съмнението, от което се нуждаеше. Как можеш да се пребориш със свидетел, който казва какво не е видял? Все пак забеляза една основна слабост във въпросите на обвинението и тя му даваше възможност да се намеси.
— Мистър Гамбоа — започна Шон и се приближи до свидетелската банка, — по същество вие казахте, че сте се свързали с всички тези институции, за да установите дали там знаят нещо за Робин Пенроуз. Оказало се е, че не знаят. Така ли е?
— Да.
— Казахте, че сте се свързали с всички морги? — попита Шон и реши да увеличи темпото. Не искаше да дава време на полицая да мисли.
— Да.
— С всички болници?
— Да.
— С всички затвори?
— Да.
— И с много други правителствени институции?
— Да.
Шон извади няколко прикрепени с кламер листа и ги размаха пред лицето на Гамбоа.
— Интересно, защо се свързахте с всичките тези морги?
Сержантът се втренчи в него. Усещаше, че Барет му крои нещо, но не можеше да схване какво.
— Исках да разбера, дали там е постъпвала Робин Пенроуз или жена, отговаряща на нейното описание.
— И се оказа, че не е.
Детективът отново се поколеба. Сякаш се намираше пред затворена врата и се боеше да я отвори, защото не знаеше какво има от другата страна.
— Точно така.
— Значи се свързахте с моргите, за да търсите мъртъв човек?
По лицето на Гамбоа заигра едва доловима усмивка.
— Там има само такива.
Шон също се усмихна.
— Не сте влезли във връзка с моргите, за да проверите дали е жива?
— Не — кимна сержантът.
— Значи фактът, че не сте я открили в никоя от моргите, доказва, че тя не е мъртва?
— Доказва, че не е в никоя морга.
Шон вдигна изпълнен с отвращение поглед към Маклин.
— Сержант — обади се съдията, — познавате процедурата. Отговаряйте само с да и не, освен ако не ви питат за повече.
— Благодаря, ваша светлост — кимна Шон и продължи. — Значи, тя би могла да е жива и да не е в никоя от моргите.
Гамбоа не отговори и Маклин го подкани:
— Сержант?
— Да, предполагам — отвърна той с раздразнение.
— А когато се свързахте с болниците, които толкова усърдно изброихте с мистър Лоуънстайн, вие искахте да установите дали не е постъпила в някоя от тях болна или ранена, нали?
— Да — каза Гамбоа тихо. Отказа се от борбата. Даде си сметка, че Барет ще спечели. Лоуънстайн му направи знак, че пропадат. Седемдесет и пет свидетели щяха да отидат по дяволите.
— Значи, ако Робин Пенроуз не е била болна или ранена, не сте очаквали да я откриете там, нали?
— Не — кимна Гамбоа и присви очи. Лицето му добиваше любимия на Шон пурпурен цвят.
— А фактът, че Робин Пенроуз през последните няколко месеца не е подавала заявление, че иска да подмени или удължи срока на шофьорската си книжка не означава, че не е жива и не кара колата си някъде в Калифорния, нали?
— Означава, че не е подавала заявление.
— Добре. Ако ви кажа, че и аз не съм подавал заявление и не съм бил глобяван от пътната полиция през последните четири месеца, ще се изненадате ли?
— Работя в полицията от двайсет и шест години. Нищо не може да ме изненада.
— Предполагам — кимна Шон. — Също така предполагам, че не е нещо необикновено човек да не прибягва до услугите на тези служби месеци наред.
— Не знам — изсумтя Гамбоа.
— Да видим тогава какво знаете, мистър Гамбоа. — Шон продължи да задава въпросите си бързо един след друг. — Фактът, че не сте я открили в нито една морга, означава, че не сте установили със сигурност
