Най-малко метър и осемдесет и пет. Явно след училище беше направил още мускули и изглеждаше така, сякаш доста се е трудил в залата за вдигане на тежести.
— Седни — нареди Патерсън и Къртис се сгъна на стола като родител, който сяда на чина на детето си по време на родитело-учителска среща.
— Здрасти, Чад — поздрави Шон. — Името ми е Шон Барет и съм адвокат.
Съдията Маклин ме помоли да поема защитата ти, но преди да се съглася, трябва да науча някои подробности.
— Вече имам адвокат — отвърна Чад навъсено.
— Да, знам. Но Бил Пелзър се оттегли.
— Защо? Какво се е случило? — попита Къртис разтревожено. Шон си даваше сметка, че и най-малката дреболия е в състояние да хвърли един следствен в паника, а да загубиш адвоката си никак не е малко.
— Не знам нищо повече, Чад — каза той и вдигна доклада, който беше в скута му.
— Дори не мога да разбера защо все още съм тук! — възкликна Къртис и повиши глас. — Според мистър Пелзър вече трябваше да съм излязъл.
Съдията щял да прекрати делото след предварителното следствие. Така ми каза той. — Чад се надигна от стола и приближи лицето си към стъклената преграда. — Не разполагат с тялото й. Дори не са сигурни, че Робин е мъртва! Защо още ме държат тук?
Обикновено Шон бе склонен да успокоява клиентите си, да ги държи за ръка, но часовникът показваше 5:11. В 5:30 арестантите трябваше да се приберат в главния корпус на затвора и Чад не можеше да остане в помещението за свиждане след това, независимо дали му се иска или не.
Адвокатът вдигна папката със следствените материали за убийството и я задържа пред стъклото.
— Слушай, Чад, тук има пачка документи, дебела повече от пет сантиметра. Ще ми трябва време, за да проуча всичко. Така че нека се споразумеем. — Той свали папката и сниши тон. — Най-напред аз ще ти задам няколко въпроса, а след това, ако остане време, ще отговоря и на твоите.
Къртис седна отново на стола си и кимна:
— О’кей.
Подобно бързо съгласие би могло да изненада Шон, но той познаваше хората като Чад. Младежът бе свикнал да се подчинява на треньорите си. Обичаше да се жалва и да капризничи, но се чувстваше облекчен, когато някой друг поемеше отговорност за живота му.
— Така — кимна адвокатът. — Какви бяха отношенията ти с жената, която твърдят, че си убил?
— Беше ми гадже от училище.
Шон обърна доклада от другата страна и се приготви да води записки.
— Разкажи ми нещо повече за нея.
— Обичах я — отвърна Чад и с това изчерпа въпроса.
— Обичаше я. Да разбирам ли, че си сигурен, че е мъртва?
— Няма как да не е — отвърна той и отново повиши глас. — Тя също ме обичаше и никога не би ме оставила да стоя тук, ако беше жива.
— Добре, добре. — Шон вдигна ръце. — Само се успокой. Разкажи ми за нея.
— Ами, беше много хубава — започна Чад. — Актриса. Имаше една-две второстепенни роли за телевизията и няколко други, с реплики, в разни комедии.
Шон кимна.
— Продължавай.
— В училище бяхме голяма двойка. Аз бях полузащитник, а тя ръководеше клакьорките. Когато завършихме, Робин отиде в Холивуд, за да става актриса, а аз се хванах да играя с професионалистите…
— Бейзбол ли? — попита Шон. По никакъв начин не искаше Чад да си мисли, че е негов запалянко. Хлапето имаше нужда от помощ, а не от възхищение. Прокуратурата нямаше да му предложи договор за милиони.
— Да, бейзбол — кимна Чад. — Имах предложения и за футбол, само че всички умници сметнаха, че бъдещето ми е в бейзбола. Много им разбираха главите, няма що. — Той се облегна назад и се засмя. Шон отбеляза, че дори и в затвора, хлапето не е загубило способността си да се усмихва искрено. Това беше плюс. Би допаднало на съдебните заседатели.
— А какво стана с Робин в Холивуд? — попита той след това.
— Не й беше лесно. Запозна се с кофти тайфа. Наркотици, такива работи. Не знам нищо повече. Когато се върна в Нюпорт, беше доста зле и една стара приятелка й намери работа. — Чад сведе лице и се съсредоточи, за да спре напиращите сълзи. — Наистина се справяше отлично. Печелеше добри пари. Искаше да продължи да учи.
— Добре — кимна Шон. — Разкажи ми за последната ви среща.
Къртис сви рамене.
— Един петък, вечерта, преди няколко седмици я оставих у тях.
Оттогава не съм я виждал.
— Някой друг виждал ли я е след това?
— Не. И да е, никой не ми е казал нищо.
— Добре. — Шон надраска нещо върху листа пред себе си. — А сега ми кажи какво стана на предварителното следствие.
— Две хлапета казаха, че ме видели да се карам с нея на плажа и да я бия. Помислили я за мъртва, когато я занесох до колата. Но не беше, мистър Барет. Беше само пияна.
— Добре, Чад. Кой друг даде показания?
— Един тип на име Франк Джонсън. Твърдеше, че съм искал от него да ми помогне да се отърва от колата на Робин. Това е всичко.
— Така — кимна Шон. — А сега ми разкажи за караницата на плажа.
Знаеше, че са повдигнали обвиненията срещу Чад преди всичко заради показанията на двете хлапета.
— Не беше кой знае какво. Робин се напи и започна да дрънка дивотии.
Ударих я веднъж-два пъти, за да се съвземе, нищо повече. Когато я откарах у дома, вече й нямаше нищо.
Шон се вгледа в лицето му за миг. Неговите думи сериозно се разминаваха с показанията на двете хлапета. На тях им се бе сторило, че я е пребил до смърт.
— А за какво се скарахте? — попита Шон.
— За обичайните работи. Знаете как става.
— Не, не знам. Искам да ми кажеш точно какво се случи и какво си казахте.
— Най-различни неща. Не помня вече. Нищо особено.
Шон погледна полицейския доклад и започна да го разлиства, търсейки нещо, което би могло да му е от полза.
— Ами онзи, от когото си искал да разкара колата? Франк Джонсън?
— Не съм му давал никаква кола! Той е гаден лъжец! Вечно си има неприятности с полицията и е излъгал, за да се отърве самият той!
Имат ли право да ме държат тук така, мистър Барет — попита изведнъж Чад. — Без да са открили трупа?
Шон остави всичко и се наведе напред, за да го огледа добре през мръсното стъкло.
— Знаеш ли, струва ми се, че не си даваш сметка колко тежко е положението ти, Къртис. Имат сериозни косвени доказателства срещу теб. Много сериозни.
— Не знам — отвърна Чад. — Онези деца на плажа не може да са видели кой знае какво, защото не я убих. Тя беше пияна и припадна. Това е всичко. А Франк Джонсън… — той се засмя. — Франк Джонсън е лисица.
Беше лисица, когато играехме заедно, сега си е същият. Готов е на всичко, ако ще му донесе някой долар, за да смърка гадости.
Шон се вгледа в затворника. Знаеше, че го очаква сериозно разочарование.
— Всичко това може да е вярно, но в момента шансовете ти да убедиш съдебните заседатели в
