— Мисля, че някой би трябвало да наблюдава ангараките — Отговори Белдин и се зачеса енергично под мишницата.
— И?
— Какво „и“?
— Откъде придоби този дразнещ навик… Какво правят ангараките?
— Мургите все още са сломени от смъртта на Таур Ургас — засмя се Белдин. — Той беше луд, но ги сплотяваше — до момента, когато Чо-Хаг го не промуши със сабята си. Синът му Ургит не е силен крал. Едва успява да привлече вниманието им. Западните гролими вече дори бездействат. Ктучик е мъртъв, Торак — също. Всичко, което гролимите могат да правят сега, е да лапат мухи и да броят пръстите на ръцете си. Обществото в държавата на мургите е на ръба на пълния срив.
— Добре. Една от основните цели на живота ми беше да се отървем от мургите.
— Все още не бих започнал да се наслаждавам на победата — кисело каза Белдин. — След като ’Закат научи, че Белгарион е убил Торак, захвърли всякакви преструвки, че съществува единство на ангараките. Насочи малореанците към Рак Госка и го срина почти до основи.
Белгарат сви рамене.
— Той и бездруго не беше особено привлекателен град.
— А сега е още по-непривлекателен. Изглежда, ’Закат смята, че разпнатите на кръст хора и набучените на кол клетници служат като добър пример за останалите живи. Украси несринатите стени на града с нагледни поучителни картини. Всеки път, когато навлезе в Ктхол Мургос, оставя след себе си кървави следи от кръстове и колове с издъхващи на тях мъртъвци.
— Мисля, че съм в състояние да понеса нещастията на мургите с голяма твърдост — отвърна Белгарат с благочестив глас.
— Според мен трябва да погледнеш на нещата по-реалистично, Белгарат — изръмжа гърбавият. — По всяка вероятност, бихме могли да съберем почти толкова бойци, колкото мургите, ако се наложи, но хората не могат току-тъй да приказват за „безбройните орди на необятната Малореа“. ’Закат наистина има много голяма армия. Той държи в свои ръце по-голямата част от пристанищата на източния бряг, така че може да изпрати с кораби толкова войска, колкото пожелае. Ако успее да унищожи мургите, ще установи военните си лагери на южната ни граница, като същевременно ще разполага с множество отегчени войници. И сто на сто ще му хрумнат някакви идеи.
— Ще се тревожа за това, когато му дойде времето — изсумтя Белгарат.
— О, впрочем — Белдин се засмя иронично — разбрах какво означава апострофът пред името му.
— Чие име?
— На ’Закат. Можеш ли да повярваш, че апострофът стои на мястото на пропуснатата дума „Кал“?
—
— Възмутително, нали? — изсмя се Белдин. — Предполагам, че малореанските императори тайно са копнели за тази титла след битката във Воу Мимбре, ала са се страхували, че Торак може да се събуди и да се обиди от наглостта им. Сега, след като той умря, много малореанци започнаха да наричат своя владетел „Кал Закат“ — всъщност правят го онези, които желаят да запазят главите на раменете си.
— Какво означава думата „Кал“? — попита Еранд.
— Това е дума от езика на ангараките, означаваща „крал“ и „бог“ — обясни Белгарат. — Преди много- много години Торак отстрани малореанския император и лично поведе ордите си срещу Запада. Всички ангараки: мурги, надраки и тули, както и малореанците, го наричат Кал Торак.
— И какво е станало тогава? — попита любопитно Еранд. — Искам да кажа — когато Кал Торак нападнал Запада?
Белгарат сви рамене.
— Това е много стара история.
— Не е такава, след като човек я научи — възрази Еранд.
Белдин хвърли бърз поглед към Белгарат.
— Наистина му сече умът, нали?
Белгарат погледна замислено Еранд.
— Добре — рече той. — Ще ти разкажа историята накратко. Кал Торак опустоши Драсния, осем години държа под обсада Алгарската крепост, след това прекоси Улголандия и стигна до равнините на Арендия. Кралствата на Запада го посрещнаха при Воу Мимбре и той беше повален в дуел с Пазителя на Рива.
— Ала не е бил убит.
— Не, не беше убит. Пазителят на Рива разсече главата му с меча си, но Торак не умря, а потъна в сън. И трябваше да спи до мига, когато върху трона на Рива отново се възкачи крал.
— Белгарион — каза Еранд.
— Точно така. Знаеш какво се случи след това. В края на краищата ти беше там, на самото място.
— Да — промълви тъжно Еранд.
Белгарат се обърна към Белдин.
— Добре — рече той. — Какво става в Малореа?
— Положението е почти същото, каквото е било винаги — отвърна Белдин, отпи глътка пиво и се оригна, издавайки страхотен гръмотевичен звук. — Бюрокрацията все още е лепилото, което крепи държавата им. Все още има заговори и интриги в Мелцен и Мал Зет. Каранда, Даршива и Гандахар са на косъм от открит бунт. Гролимите все още се страхуват да се появят близо до Кел.
— Значи гролимите на Малореа са все още действуваща църква? — Белгарат изглеждаше малко изненадан. — Мислех си, че гражданите са взели мерки срещу тях — както постъпиха в Мишрак ак Тул. Разбрах, че тулите са започнали да изгарят гролимите на клада.
— Кал Закат изпрати няколко заповеди до Мал Зет — каза Белдин. — Армията се намеси, за да предотврати кланетата. В края на краищата, щом възнамеряваш да бъдеш крал и бог, имаш нужда от някаква църква. Закат, изглежда, смята, че ще му е по-лесно да използва такава, която вече е установена.
— Какво е мнението на Урвон за това?
— Точно сега той не надига глас по този въпрос. Преди да се намеси армията хората се забавляваха прекрасно, като окачаха гролимите на железни куки. Урвон е отседнал в Мал Яска и мълчи. Според мен положението е следното — той отдава факта, че все още е жив, на пропуск от страна на негово величество Кал Закат. Урвон е мръсно влечуго, ала не е глупак.
— Никога не съм се срещал с него.
— Не си пропуснал нищо, уверявам те — отбеляза кисело Белдин и вдигна празната си халба. — Би ли напълнил този напръстник?
— Ще ми изпиеш всичката бира, Белдин.
— Винаги можеш да откраднеш още. Близнаците никога не заключват вратите на кулите си. Както и да е, Урвон беше ученик на Торак, също както Ктучик и Зедар. Ала не притежава техните добри качества.
— Но те не притежаваха никакви добри качества — възрази Белгарат и му подаде халбата, която отново бе напълнил.
— В сравнение с Урвон имаха. Той е блюдолизец по рождение, подмазвач, достойно за презрение влечуго. Дори Торак го презираше. Но както всички хора с тези очарователни черти, когато се добра до мъничко власт, той буквално обезумя. Не изпитва задоволство, когато хората му се кланят в знак на почит; иска да раболепничат.
— Струва ми се, че не изпитваш особена привързаност към него — отбеляза Белгарат.
— Ненавиждам този петнист тип, който забива нож в гърба.
— Петнист тип ли?
— По лицето и ръцете му има петна напълно обезцветена кожа, затова изглежда като съшит от разноцветни парчета — сякаш страда от някаква ужасна болест. В някои части от света аз минавам за грозен, но от Урвон и на трол би му се догадило. Както и да е, ако Кал Закат желае да превърне църквата на гролимите в държавна религия и ако иска върху олтарите да бъде изобразено собственото му лице вместо това на Торак, той трябва да се справи първо с Урвон. Но Урвон се е окопал в Мал Яска, заобиколен от всички страни с магьосници гролими. Закат няма да може да се добере до него. Дори аз не мога да се промъкна близо до Урвон. Веднъж на всеки сто години се опитвам да го сторя, с надеждата, че все някой ще
