Очевидно е невъзможно да напусне мястото си и да се придвижва сам, затова са му нужни хора, които го вземат и го пренасят от място на място.
— Това предположение се крепи на твърде много произволно направени изводи, Белдин — отбеляза Белгарат.
— Силата ми е тъкмо в това — да правя изводи. Ще тръгваме ли вече? Знаете, че трябва да пътуваме с кораб. Може да поговорим за тази неща по-късно.
Белгарат кимна и погледна Сенджи.
— Съобщиха ни, че може би ти ще можеш да ни помогнеш — рече вълшебникът.
— Ще се опитам.
— Добре. Един човек ни довери, че ти разполагаш или най-малкото имаш достъп до древно копие от Пророчествата на Ашаба.
— И кой точно ви каза това?
— Една даласианска пророчица. Казва се Кайрадис.
— Никой не вярва на онова, което приказват пророците — каза подигравателно Сенджи.
— Аз вярвам. Цели седем хиляди години никога не съм чувал някой пророк да е допускал грешка — може би предсказанията са били загадъчни и обвити в неяснота, ала никога не са били погрешни.
Сенджи се отдръпна стреснато от вълшебника.
— Не се преструвай на толкова страхлив, Сенджи — каза Белдин. — Знаеш ли къде можем да намерим копието от Пророчествата?
— В библиотеката на този факултет имаше едно — отвърна уклончиво алхимикът.
— Имаше? Нима вече няма?
Сенджи се огледа нервно, след това сниши глас и прошепна:
— Аз го откраднах.
— От него бяха ли отрязани някои откъси? — попита напрегнато Белгарат.
— Прегледах го и смятам, че няма.
Белгарат издиша шумно въздуха от гърдите си и възкликна:
— Е, най-сетне! Мисля, че победихме Зандрамас в собствената й игра.
— Значи сте тръгнали да се борите срещу Зандрамас? — попита недоверчиво Сенджи.
— Ще го сторим веднага щом я настигнем — отговори му Белдин.
— Нали знаете, че тя е ужасно опасна?
— Ние сме не по-малко страшни от нея — рече Белгарат. — Къде е книгата, която си откраднал?
— Скрих я в лабораторията си. Университетските чиновници са много тесногръди и се проявяват като истински палачи към хората от всички департаменти, които задигат книги от чужди библиотеки.
— Чиновниците са винаги тесногръди. — Белдин вдигна рамене. — Това е едно от най-важните изисквания за чиновническите длъжности. Хайде да се върнем в лабораторията ти. Древният ми приятел трябва да прочете тази книга.
Сенджи закуцука към вратата и тримата го последваха.
Слабият мъж в свещенически одежди беше успял по някакъв начин да върне писалището си на предишното му място и отново седеше зад него. Гарион забеляза, че погледът му е малко неспокоен.
— А сега ще си тръгнем оттук — обърна се Белгарат към мъжа. — Имате ли някакви възражения?
Слабият мъж се отдръпна рязко назад.
— Мъдро решение — подхвърли Белдин.
Вече беше късен следобед. Лъчите на есенното слънце озаряваха добре поддържаната морава.
— Питам се дали приятелите ни вече са проследили Нарадас — рече Гарион, докато четиримата се връщаха с бързи стъпки към факултета по приложна алхимия.
— Това е повече от вероятно — отвърна Белгарат. — Хората на Силк си разбират работата.
Отново влязоха в сградата с укрепените стени и завариха всички коридори изпълнени с пушек. Освен това още няколко врати бяха избити и лежаха по пода на коридорите.
Сенджи подуши дима и отбеляза с професионален тон:
— Слагат прекалено много сяра.
— Натъкнахме се на някакъв учен, който твърдеше съвсем същото — каза Гарион. — Тъкмо бе взривил лабораторията си.
— Непрекъснато им говоря по този въпрос — заяви Сенджи. — Малко сяра наистина е необходима, ала те слагат много и — бух! Експлозия!
— Струва ми се, че тук доста често стават експлозии — отбеляза Белдин и размаха ръка пред очите си да разсее дима.
— Когато човек е алхимик, такива неща нерядко съпътстват работата му — отвърна Сенджи. — Е, просто свикваш с тях. — Той се разсмя. — Освен това никога не знаеш точно какво ще се случи. Веднъж един идиот превърна купчина стъкло в стомана.
Белгарат рязко спря.
— Какво е направил?
— Превърна стъклото в стомана — или в някакво вещество, силно наподобяващо стомана. То пак си беше прозрачно, но нито се огъваше, нито се чупеше, нито се цепеше. Беше най-твърдото вещество, което съм виждал.
Белгарат удари с длан по челото си.
— По-полека — рече му Белдин и се обърна към Сенджи. — Онзи учен спомня ли си подробностите на процеса?
— Съмнявам се. Той изгори всичките си записки и след това отиде в манастир.
Белгарат изстена.
— Имаш ли някаква представа колко безценен може да се окаже този процес? — обърна се Белдин към Сенджи. — Стъклото е едва ли не най-евтиното нещо на света — та то в крайна сметка е просто стопен пясък — освен това хората са в състояние да го моделират в каквато форма пожелаят. Тъкмо този процес може да се окаже по-ценен от всичкото злато на света.
Сенджи примигна.
— Е, както и да е — рече Белдин. — Ти си човек, който се интересува единствено от наука? Парите за тебе нямат никакво значение, нали?
Ръцете на Сенджи се разтрепериха.
Изкачиха се по стълбището и отново влязоха в претъпканата с какво ли не лаборатория на Сенджи. Алхимикът затвори и залости вратата, след това се отправи куцукайки към един голям шкаф до стената. Сумтейки той го отмести малко напред, коленичи и пъхна ръката си в пролуката.
Книгата не беше дебела и беше подвързана в черна кожа. Ръцете на Белгарат трепереха, докато я носеше към масата. После вълшебникът седна и я отвори.
— Много неща в нея ми бяха напълно непонятни — призна Сенджи пред Белдин. — Мисля, че онзи, който я е писал, е бил истински безумец.
— Такъв беше.
— Значи знаеш кой е той?
Белдин кимна и каза:
— Торак.
— Та Торак е просто мит — измислица на ангараките.
— Разправяй тези неща на него — каза Белдин и посочи Гарион.
Сенджи преглътна и се взря в краля на Рива.
— Ти наистина ли… искам да кажа — ти съвсем наистина ли…
— Да — отговори тъжно Гарион. Странно, но откри, че все още съжалява за онова, което се беше случило в Ктхол Мишрак преди повече от дванадесет години.
— Никакви откъси не са отстранени от копието! — възкликна триумфално Белгарат. — Някой е преписал оригинала преди Торак да е имал време да го повреди. Всичките липсващи пасажи са тук. Чуйте това: „И ще се случи така: Детето на Светлината и Детето на Мрака ще се срещнат в Града на Вечната нощ. Ала това не ще бъде мястото на последната среща помежду им, защо изборът няма да бъде направен там и Духът на Мрака ще побегне. Освен това знайте, че новото Дете на Мрака ще се появи на изток.“
