— Че защо е притрябвало на Торак да унищожава този пасаж? — попита Гарион.
— Изводите, до които достига човек, никак не са добри — е, поне за него — отговори Белгарат. — Фактът, че на изток ще се появи ново Дете на Мрака, недвусмислено подсказва, че Торак няма да оцелее след срещата в Ктхол Мишрак.
— Пък и не само това — добави Белдин. — Другият извод е, че дори да оцелее, Торак ще бъде понижен в йерархията на боговете. Сигурно му е било твърде тежко да преглътне това.
Белгарат бързо прелисти още няколко страници.
— Сигурен ли си, че не пропускаш някои важни неща?
— Зная точно какво беше написано в онова копие в Ашаба, Белдин. Имам много добра памет.
— Наистина ли? — Тонът на Белдин бе язвителен.
— Остави това засега — рече Белгарат и започна бързо да чете нов откъс: — „Запомнете — камъкът, който съдържа в себе си силата на Тъмния дух, няма да се разкрие пред онова Дете на Мрака, което ще отиде в Града на Вечната нощ. Той ще се прояви единствено пред Онзи, който ще се въздигне в бъдеще.“ — Старият вълшебник почеса брадата си. — Ако разбирам правилно този откъс, Сардионът се е скрил от Торак, защото богът с изгореното лице е нямало да бъде върховният инструмент на Пророчеството на Мрака.
— Надявам се, че това е наранило егото му съвсем, ама съвсем мъничко — разсмя се Белдин.
Ала Белгарат вече беше продължил да чете. Очите му изведнъж се разшириха, а лицето му пребледня.
— „Защото помнете — прочете на глас вълшебникът. — Само онзи, който е докосвал Ктраг Яска, ще бъде в състояние да докосва и Ктраг Сардиус; и в момента на това докосване всичко, което той е бил или може да стане в бъдеще, ще бъде принесено в жертва и той ще се превърне във Вместилище на Духа на Мрака. Затова търси сина на Детето на Светлината — този негов син ще бъде нашето оръжие на Мястото, което вече не съществува. И ако Той — Вместилището на Мрака — победи, ще се издигне над всички останали твари и ще властва над света, стиснал Ктраг Яска в едната си ръка и Ктраг Сардиус в другата. Така онова, което е било разделено в миналото, отново ще стане едно цяло, а Той ще бъде властелин и повелител на всички живи същества и неживи предмети, докато свят светува.“
Гарион замръзна, зашеметен до смърт.
— Значи това са имали предвид под фразата „принасяне в жертва“! — възкликна той. — Зандрамас няма да убие Геран!
— Не — мрачно каза Белгарат. — Тя ще-направи нещо много по-лошо. Тя ще го превърне в същество, по-ужасно от самия Торак.
— Ще стане дори по-страшно — изръмжа Белдин. — Кълбото отхвърли Торак и изгори половината от лицето му. Сардионът дори не разкри пред него присъствието си. Ала Кълбото ще приеме Геран, същото ще стори и Сардионът. Ако синът ти сложи ръка върху двата скъпоценни камъка, той ще притежава абсолютна власт. Торак беше невинен младенец в сравнение с онова, което ще стане синът ти. — Гърбавият магьосник погледна мрачно към Гарион. — Затова Кайрадис ти каза в Реон, че може би ще се наложи да убиеш сина си.
— Това е немислимо! — извика Гарион.
— Може би ще е по-добре, ако започнеш да мислиш по този въпрос. Геран вече няма да бъде твой син. След като докосне Сардиона, той ще се превърне в нещо абсолютно зло и лошо — и освен това ще бъде бог.
Белгарат мрачно продължи да чете:
— Има и друго — каза той. — „Детето на Мрака ще доведе нашето скрито оръжие — сина на риванския крал — на мястото, където ще бъде направен изборът. След това Детето на Мрака ще бъде отдадено изцяло от Духа на Мрака; нейната плът ще бъде само външната обвивка и цялата звездна вселена ще се влее в кръвта й.“
— Какво означава това? — попита Гарион.
— Не съм сигурен — призна Белгарат, прелисти още две страници и се намръщи. — „И ще се случи така, че онази, която е дала живот на нашето скрито оръжие, ще ви разкрие мястото на последната среща. Но вие трябва да я залъгвате и заблуждавате, преди да е проговорила.“
— Се’Недра ли? — попита Гарион, неспособен да повярва чутото.
— Зандрамас и по-рано се опита да обърка съзнанието на Се’Недра. — напомни му Белгарат. — Отсега нататък Поул ще я наглежда непрекъснато. Но защо Торак е изрязал този откъс? — попита объркано той.
— Не само Торак е имал остри ножове, Белгарат — рече Белдин. — Тази информация е изключително важна. Не мисля, че Зандрамас би искала да ни я остави.
— Ясно — раздразнено каза Белгарат. — И Торак и Зандрамас са отстранявали съществени откъси от копието в Ашаба. Учудвам се, че въобще беше останало нещо.
— Продължавай да четеш, старче — подкани го Белдин и погледна през прозореца. — Слънцето вече клони към залез.
— Най-сетне! — каза Белгарат, след като прочетете още няколко пасажа. — Ето го. Слушайте: „Запомнете: мястото на последната среща ще бъде разкрито в Кел, защото то е скрито сред страниците на прокълнатите книги на пророците.“ — Старият вълшебник се замисли. — Глупости! Самият аз съм чел Малореанските евангелия — по целия свят са пръснати десетки други екземпляри! Ако това, което съм чел, е вярно, всеки би могъл да прочете и да научи къде ще е мястото на последната среща.
— Копията обаче не са еднакви — измърмори Сенджи едва чуто.
— Какво? — избухна Белгарат.
— Копията от Малореанските евангелия не са еднакви — повтори алхимикът. — Едно време четях подробно всички тези свети книги. Понякога древните са се натъквали на открития, които можеха да се окажат полезни за моите експерименти. Събрах богата библиотека от подобни съчинения. Точно затова откраднах и тази книга.
— И сигурно имаш и копие от Мринския сборник? — попита Белдин.
— Всъщност две. И са напълно еднакви. Но Малореанските евангелия имат една странна особеност. Имам три комплекта и всичките са различни.
— О, ясно — рече Белгарат. — Знаех, че е имало някаква причина, поради която не си се доверявал на пророците.
— Мисля че го правят нарочно. — Сенджи вдигна рамене. — След като започнах да се натъквам на различни несъответствия, отидох до Кел. Там пророците ми казаха, че в Евангелията има много тайни, които са прекалено опасни и не всеки трябва да разбира смисъла им. Затова всички копия са различни. Всички екземпляри са били променени и по такъв начин истината за тези тайни остава скрита. Естествено само оригиналът е останал непроменен. Той винаги е бил съхраняван в Кел.
Белдин и Белгарат се спогледаха.
— Добре — твърдо каза Белдин. — В такъв случай отиваме в Кел.
— Но сега сме съвсем близо до Зандрамас — възрази Гарион.
— И никога няма да я настигнем, ако не отидем до Кел — каза Белдин. — Все ще вървим след нея. Единственият начин да я изпреварим и да я победим е да отидем в Кел.
Белгарат беше обърнал последната страница на Пророчествата.
— Мисля, че това е послание, изпратено лично до тебе, Гарион — каза вълшебникът и в гласа му прозвучаха нотки на страхопочитание.
— Какво?!
— Торак иска да разговаря с тебе.
— Торак нека си приказва колкото си ще. Аз няма да го слушам. Веднъж едва не допуснах тази грешка — когато се опита да ми каже, че е мой баща. Помниш ли?
— Това е малко по-различно. Този път той не лъже.
Гарион взе книгата и почувства как в ръцете му пропълзява смъртна студенина.
— Прочети го — каза неумолимо Белгарат. Гарион наведе очи към страницата.
— „Здравей, Белгарион — прочете той с потрепващ от вълнение глас. — Ако някога видиш това, значи съм паднал от твоята ръка. Не съжалявам за това. Ще съм се впуснал в тежкото изпитание на съдбата и ако не успея да победя — нека бъде така. Знай, че те мразя, Белгарион. Заради омразата си към теб ще се
