Поулгара летеше безшумно над тях.
— Звукът си е звук — приказваше упорито Дурник на Белдин, докато двамата яздеха един до друг.
— Но щом никой не го чуе, как можем да твърдим, че наистина е звук? — възрази гърбавият магьосник.
Белгарат се превърна отново в човек.
— Става дума за онзи шум в гората, нали? — каза той с неприкрито отвращение.
Белгарат вдигна рамене.
— Все трябва да започнем отнякъде, нали?
— Не можа ли да измислиш нещо друго? Спорили сме по този въпрос хиляди години и вече си мислех, че ти е омръзнало.
— За какво става дума? — попита Поулгара.
— Белдин и Дурник обсъждат един много стар, омръзнал на всички въпрос — изсумтя Белгарат. — Ако в гората се чува шум, но няма никой, който го чува, това звук ли е наистина?
— Разбира се, че е звук — отговори тя спокойно.
— Как стигна до това заключение? — попита я Белдин.
— Никъде на света няма абсолютно празно място. Винаги има все някакви същества — животни, насекоми, птици — те също чуват.
— Но ако нямаше? Ако гората беше наистина празна?
— Защо трябва да си губим времето, приказвайки за невъзможни неща?
Той се втренчи в нея с истинско безсилие.
— Не само това — добави Се’Недра малко самодоволно. — Вие говорите за гората, а в нея има дървета. Те също могат да чуват, нали знаете?
— Защо всички са против мен? — възкликна Белдин.
— Защото грешиш — усмихна се Поулгара.
— Греша ли? — зафуча той, хвърляйки слюнки на всички страни. — Аз?
— На всички ни се случва да допускаме грешки. Хайде сега да похапнем.
Докато се хранеха, слънцето се издигна на хоризонта и Белгарат вдигна глава и присви очи срещу него.
— Не сме виждали никакви войници от полунощ — рече той — и всички отряди, които срещнахме досега, са от кралската армия на Пелдан. Няма защо да се притесняваме от тях — затова смятам, че не е опасно да продължим да яздим известно време в ранния предиобед. — Той погледна към Силк. — Още колко остава до границата на Даршива?
— Не е далече, но пък и ние не се движим бързо. Пролет е, нощите стават по-къси, освен това губим много време да заобикаляме войниците. — Дребничкият драснианец се намръщи. — На границата сигурно ще се сблъскаме с малък проблем. Ще трябва да пресечем река Маган. Ако всички хора от околността са избягали, трудно ще намерим превоз.
— Наистина ли реката е толкова голяма, колкото казват? — попита Сади.
— Това е най-голямата река на света. Дълга е повече от хиляда левги и е толкова широка, че не можеш да видиш отсрещния бряг.
— Аз ще избързам малко напред — рече Белдин. — Нищо, че войниците са от кралската армия на Пелдан — не бива да им позволим да ни изненадат, нали? — Той се преобрази в ястреб и отлетя на запад, описвайки широки кръгове в безоблачното утринно небе.
— Сигурно си много изморен — каза Се’Недра на Гарион и го докосна нежно по лицето.
— Вълците не се уморяват бързо — отвърна той. — Ако трябва, мога да тичам цяла седмица.
— Но не трябва, така че дори не мисли за това.
— Да, скъпа.
— Откакто спряхме, все си мисля, че ще намеря нещо подходящо да нахраня Зит — подхвана Сади. — Знаеш ли, Лизел, мисля, че ти имаше право в Замад. Тя определено е напълняла.
— Сложи я на диета — предложи русокосото момиче.
— Не съм сигурен дали идеята ти е добра — усмихна се Сади. — Много трудно можеш да обясниш на змия защо я караш да гладува. Не бих искал да ми се разсърди.
След малко тръгнаха. Тот водеше.
— Казва, че е възможно да намерим село южно от града на брега на реката — съобщи Дурник.
— Това е Фера — каза Силк.
— Не знам. Скоро не съм разглеждал географската карта. Но Тот твърди, че покрай брега има няколко села и че можем да наемем лодка, с която да отидем в Дервиша.
— Глупаво е да мислим, че все още има някой в тях — каза Силк.
Дурник сви рамене.
— Няма да разберем, докато не стигнем там, нали?
Беше топла сутрин и небето над хълмистите пасища на южен Пелдан беше безоблачно. По едно време Ерионд ускори ход и пое редом с Гарион.
— Смяташ ли, че Поулгара ще има нещо против, ако двамата с теб препуснем в галоп? — попита той. — Може би до онзи хълм ей там? — Младежът посочи на север.
— Вероятно да — отговори Гарион. — Освен ако не измислим някоя убедителна причина. Тя не би приела идеята, че Кон и Кретиен просто искат да потичат, нали?
— Прав си — въздъхна Ерионд.
Гарион погледна към хълма и каза:
— Ние наистина трябва да следим какво става на север от нас. Оттам трябва да очакваме всичките си неприятности. Трябва да се случва там, нали? А този хълм е отлично място, откъдето да огледаме цялата околност.
— Това е самата истина, Белгарион.
— Не е същото като да я лъжем.
— Не бих и помислил да я лъжа.
— Аз също.
Двамата се засмяха едновременно.
— Ще кажа на Белгарат къде отиваме — каза Гарион. — И ще го оставим той да й обясни всичко.
— Да, той е най-подходящият човек за това — съгласи се Ерионд.
Кралят на Рива изостана малко, докосна рамото на задрямалия си дядо и каза:
— Двамата с Ерионд отиваме до онзи хълм. Искам да видя дали има някакви признаци за започване на битката.
— Какво? О, да, това е добра идея. — Белгарат се прозя и отново затвори очи.
Гарион махна на Ерионд и двамата препуснаха през високата трева.
— Гарион — извика Поулгара, — къде отивате?
— Дядо ще ти обясни, лельо Поул — отвърна той. — Ще ви настигнем след малко. — Кралят на Рива погледна Ерионд. — Дай по-бързо!
Двамата препуснаха на север в лудешки галоп. Тревата шибаше краката на жребците, копитата им тежко удряха земята. Двамата се смееха радостно.
— Беше хубаво — задъхано каза кралят на Рива, докато слизаше от седлото, когато стигнаха билото на хълма. — Но нямаме възможност да го правим често, нали?
— Поне не колкото бихме искали — съгласи се Ерионд и също слезе от Кон. — Много дипломатично успя да уредиш всичко, Белгарион.
— Разбира се. Кралете трябва да бъдат добри дипломати.
— Мислиш ли, че я излъгахме?
— Ние ли? — засмя се Гарион. — Да излъжем леля Поул? Не говори глупости, Ерионд.
— Прав си. — Младежът направи кисела физиономия. — Дали ще ни се кара?
— Вероятно. Но ездата си струва едно мъмрене, нали?
Ерионд се усмихна, после погледна на север и усмивката изчезна от лицето му.
— Виж, Белгарион — тъжно каза той.
Гарион погледна в указаната посока. На хоризонта се издигаха високи черни стълбове дим.
