— Сърцето ми се трогна, свещени Белгарат — отвърна той простичко. — Бях посветил целия си живот в служба на Торак в храма на това село. Тъгувах повече, отколкото можете да си представите, когато научих за смъртта му. Служех му, без да поставям под въпрос нищо, което прави. А после снех неговия образ от стената на храма и вече украсявам олтара с цветя, вместо с кръвта на хората, убити по време на жертвоприношенията. Съжалявам горчиво за всеки път, когато аз самият съм държал ножа, изпълнявайки кървавите ритуали.
— Какво те накара да се промениш? — попита го Поулгара.
— Един глас, който чух в дъното на душата си, лейди Поулгара. Този глас ме изпълни с огромна радост. Дори ми се стори, че виждам как светлина обгръща целия свят.
— Какво ти каза този глас?
Възрастният гролим пъхна ръка под черната си роба и извади един пергамент.
— Беше ми много трудно да напиша думите точно така, както ги изричаше гласът — отговори той. — Ала бях получил такива инструкции. Човек може да повтори неправилно думите, които е чул, може да ги промени, ако не му харесват, или да разбере погрешно съдържанието им. — Той се усмихна. — Каквото написах, е за благото на хората. И тези думи са запечатани в сърцето ми и никой не може да ги заличи, както никой не е в състояние да ги изтрие от този лист. — Гролимът вдигна пергамента и с треперещ глас зачете: — „Запомнете. В дните, които ще последват срещата между Детето на Светлината и Детето на Мрака в Града на Вечната нощ, сред свещениците, служещи на Бога на Мрака, ще настъпи огромно отчаяние. Това е така, защото Тъмният бог ще бъде победен и няма да се появява пред поклонниците си. Но ти, човече, не унивай! Нека те окуражава мисълта, че отчаянието е нощ, която ще бъде изместена от изгряващото слънце на надеждата. Казвам ти: сред ангараките ще има ново рождество и ще се въздигне нов бог — този, който е предопределен да води страната от самото начало на дните. И знай — Богът на Злото е роден от нищото в мига, когато вселената била разделена на две отделни начала. Той не е предопределен да предвожда и защитава ангараките. В последния сблъсък между Детето на Мрака и Детето на Светлината пред вас ще се появи истинският Бог. Трябва да му отдадете сърцата си и да му се посветите изцяло. Пътят, който ще поемат ангараките, ще бъде определен от избора на новия бог. След като този избор е направен, никой не може да го промени. От него зависи дали на Земята ще надделее доброто, или злото. Запомни — двама ще се изправят един срещу друг на Мястото, което вече не съществува, но само един от тях ще бъде избран. Детето на Светлината и Детето на Мрака ще се отърсят от товара на духовете, които ги водят, и ще останат в очакване на великия избор. Ако бъде пред почетен единият от тях, светът ще потъне в мрак. Но ако бъде избран другият, навсякъде ще грейне ярка светлина и онова, което е предсказано още преди сътворението на света, ще се сбъдне. Чакайте, изпълнени с надежда, и се отнасяйте към останалите люде с доброта и любов. Това ще се хареса на истинския бог. Ако той надделее и бъде избран, ще те благослови и кръстът ти ще бъде в живота.“ — Старият гролим отпусна пергамента и сведе набожно глава. — Това ми каза гласът. Сега сърцето ми е изпълнено с радост и отчаянието е прогонено.
— Много сме ти благодарни, че сподели това с нас — каза Белгарат. — Искаш ли да хапнеш нещо?
Гролимът поклати глава.
— Вече не се храня с месо. Не искам да обиждам своя бог. Изхвърлих жертвения кинжал и няма да проливам ничия кръв до края на своя живот. — Той стана. — Сега ще си тръгна. Дойдох само, за да споделя с вас онова, което ми каза гласът. Бъдете сигурни, че поне един от ангараките ще се моли за успеха ви.
— Благодарим ти — отговори му искрено Белгарат, отиде до вратата и я отвори.
— Думите му бяха наистина много ясни и точни, нали? — отбеляза Белдин, след като гролимът си тръгна. — За пръв път чувам пророчество, което съдържа толкова подробности.
— Значи според теб той беше истински пророк? — попита Силк.
— Разбира се. Това е класически случай. Има всички признаци — първоначално е изпаднал в екстаз, след това е променил коренно личността си. Всичките необходими условия са изпълнени.
— Въпреки това има нещо, което не ми харесва — намеси се Белгарат и се намръщи. — Прекарал съм векове наред, четейки различни пророчества. Казаното от него не прилича на нито един текст, какъвто съм виждал досега — нито от нашите, нито от техните пророчества. — Той погледна Гарион и попита: — Можеш ли да се свържеш с твоя приятел? Трябва да поговоря с него.
— Ще опитам — отвърна Гарион. — Той не се появява винаги, когато го призова.
— Провери дали можеш да го откриеш. Кажи му, че е извънредно важно.
— Ще видя какво мога да направя, дядо — Гарион седна, затвори очи и попита: „Чуваш ли ме?“
„Моля те, не крещи, Гарион — изрече с болка гласът. — Направо ме заболяват ушите.“
„Извинявай, не знаех. Дядо иска да си поприказва с теб.“
„Добре. Отвори очи, Гарион. Не виждам, когато ги затваряш.“
И както понякога се случваше, Гарион отново се почувства изолиран в някакъв далечен кът на съзнанието си и сухият глас заговори вместо него.
— Добре, Белгарат — изрече той с устните на Гарион. — Какво има?
— Искам да ти задам няколко въпроса — отговори възрастният мъж.
— Това не е нищо ново. Ти винаги имаш въпроси.
— Чу ли какво каза гролимът?
— Естествено.
— Ти ли беше? Имам предвид ти ли беше гласът, който той е чул?
— Не, не бях аз.
— Тогава е бил гласът на другия?
— Не, не беше и неговият.
— В такъв случай кой е бил?
— Понякога не ми се вярва, че Алдур те е избрал за свой пръв ученик. Или може би мозъкът ти е изгубил силата и пъргавината си?
— Хайде да не се обиждаме — рече Белгарат обидено и Белдин се засмя подигравателно.
— Добре — въздъхна гласът. — Ще ти обясня всичко внимателно. Опитай се да разбереш колкото се може повече. Самият аз и моята противоположност се появихме на света, когато Съдбата беше разделена на две части. Схвана ли тази част от думите ми?
— Вече зная това.
— И дори си го запомнил? Изумително.
— Благодаря — отвърна сърдито Белгарат.
— Служа си с речника на Гарион. Той е расъл във ферма, затова понякога се изразявам грубо. Нима не е логично, че сега, когато двете части на Съдбата отново ще се обединят, трябва да се появи и нов глас? Моята противоположност и аз изпълнихме задачата си и повече няма нужда от нас. Ние враждуваме помежду си от милиони години и това е променило схващанията ни.
Белгарат изглеждаше леко уплашен след тези думи.
— Помисли — каза гласът. — Аз не мога да се справя с всички проблеми на обединената вселена. Насъбрал съм твърде много недоволство в себе си. Новият глас, който ще се появи, няма да страда от никакви предубеждения. Така ще е по-добре, повярвай ми.
— Ще ми липсваш.
— Не ставай сантиментален, Белгарат. Няма да мога да го понеса.
— Почакай. Новият глас ще се появи след срещата, нали?
— Всъщност точно в момента на последната среща.
— Как тогава е говорил на стария гролим, ако не съществува?
— Времето не е от голямо значение за нас, Белгарат. Ние можем да преминаваме в бъдещето или в миналото и това никак не ни затруднява.
— Следователно гласът е разговарял с гролима от бъдещето?
— Очевидно е така. — Гарион почувства, че по устните му пробягва иронична усмивка. — Откъде знаеш, че аз не говоря с теб от миналото?
Белгарат примигна.
— Сега разбираме точно какво искаш да ни кажеш — извика триумфиращо Белдин. — Ще победим, нали?
