— Ще измисля някакъв начин, Сади. Като начало и двамата ще се престорим, че мотивите, които изтъкнах преди малко, са истинската причина, стояща зад решението ми, нали?
— Разбрах ви чудесно, божествена Салмисра.
— Все пак — продължи тя, — наше задължение е да опазваме достойнството на трона. Ти ще се заемеш с изпълнението на старите си задължения и ще живееш в старите си покои. За подобаващи почести и награди ще помислим по-късно. — Кралицата змия замълча за миг. — Липсваше ми, мой Сади! Никой никога не би могъл да предположи колко много! — Главата й се раздвижи леко и тя погледна Поулгара. — Как премина срещата ти със Зандрамас, Поулгара?
— Зандрамас вече не е сред живите, Салмисра.
— Прекрасно! Не я харесвах. Това означава ли, че вселената отново е едно единно цяло?
— Да, Салмисра.
— Тази новина ми допада. Хаосът и разрухата са твърде дразнещи за една змия. Представителите на моя род са по-привързани към реда и спокойствието.
Гарион забеляза как една малка зелена змия се измъкна изпод трона на Салмисра и се приближи към червената кутия на Сади, която все още беше отворена, забравена на мраморния под. Малкото влечуго се надигна, погледна в пръстената бутилка и започна да съска изкусително.
— А вие успяхте ли да намерите сина си, ваше величество? — обърна се Салмисра към Гарион.
— Да, ваше величество.
— Моите поздравления. Предайте дълбокото ми почитание на съпругата си.
— Благодаря, Салмисра.
— Време е да тръгваме — каза Поулгара. — Довиждане, Сади!
— Довиждане, лейди Поулгара! — отвърна евнухът и погледна към Гарион. — Довиждане, Гарион. Беше много забавно, нали?
— Да, наистина — съгласи се Гарион и стисна ръката на евнуха.
— Кажи „довиждане“ на останалите от мое име. Мисля, че ще се виждаме от време на време по държавни въпроси, но, според мен, никога няма да е същото, нали?
— Вероятно имаш право — отвърна Гарион, обърна се и тръгна след Поулгара и Айсус, които вече излизаха от тронната зала.
— Един момент, Поулгара — обади се Салмисра.
— Да?
— Ти промени много неща тук. Отначало ти бях много сърдита, но имах достатъчно време за размисъл. В края на краищата всичко се оказа за добро. Приеми моите благодарности.
Поулгара кимна.
— Поздравления за радостта, която ти предстои да преживееш — добави Салмисра.
Лицето на Поулгара не издаде изненадата й от проницателността на кралицата змия, досетила се за нейното състояние, но все пак тя за миг я погледна в очите и каза:
— Благодаря, Салмисра.
След това спряха в Тол Хонет да оставят Варана. Гарион усети, че широкоплещестият император е леко разсеян. Докато групата се отправяше към покоите му, той каза нещо на един от придворните и след миг служителят забърза за някъде.
Сбогуването им бе съвсем кратко, сякаш бързаха да се разделят. Както обикновено, Варана бе олицетворение на учтивостта, но очевидно в момента нещо друго занимаваше мислите му.
Това накара Се’Недра да избухне по пътя на връщане от двореца. Тя изпълняваше така характерния за нея сега ритуал — носеше сина си на ръце и почти несъзнателно прокарваше пръсти през русата му коса.
— Неговата постъпка почти граничи с грубост! — възкликна ядосано тя.
Силк се обърна и погледна към мраморната алея, която водеше към двореца. Пролетта приближаваше дори на тези географска ширина и по големите стари дървета от двете страни на пътя вече започваха да се появяват листа. Група облечени в скъпи одежди толнедранци се приближаваше почти бегом към двореца.
— Твоят чичо, или брат — наричай го както ти е угодно — точно сега трябва да свърши нещо много важно — рече дребничкият драснианец на Се’Недра.
— Че какво е по-важно от проявата на общоприета вежливост?
— В момента това е Ктхол Мургос.
— Не те разбирам.
— Ако Закат и Ургит подпишат мирен договор, Ктхол Мургос ще се превърне в истински рай за търговията.
— Това вече го разбирам — отвърна остро тя.
— Разбира се, че го разбираш, нали все пак си толнедранка.
— Ти няма ли да направиш нещо по този въпрос?
— Вече го направих, Се’Недра — увери я Силк и й се усмихна, потривайки един от пръстените си в перленосивия си жакет. — Варана сигурно много ще ми се разсърди, щом разбере какво съм направил.
— И какво точно си направил?
— Ще ти кажа, щом излезем в открито море. Ти си представителка на династията Боруни и в теб може би все още е останала лоялност към тях. Не искам да развалиш изненадата на чичо си.
Отплаваха на север успоредно на западния бряг, после продължиха срещу течението на река Аренд и стигнаха до плитчините на няколко левги западно от Воу Мимбре. Оттам продължиха на коне към легендарния град на мимбратските аренди.
Дворецът на крал Кородулин бе зашеметен от новината, донесена от Мандорален — че мимбратски аренди живеят чак на другия край на света. Придворни и други важни дворцови служители бяха разпратени по библиотеките да съчинят достоен отговор на поздравите, изпратени от крал Олдорин.
Копие на споразумението от Дал Перивор беше занесено до трона от Лелдорин, ала то предизвика тревожни гримаси по лицата на някои от по-възрастните придворни.
— Страхувам се, ваши величества — взе думата един от възрастните царедворци, обръщайки се към Кородулин и Маясерана — че нашата бедна Арендия отново е изостанала от цивилизования свят. Винаги в миналото сме се утешавали от близкия нам вечен конфликт между алорните и ангараките, както и от по- скорошните раздори и схватки между Малореа и кралството на мургите. Техните разногласия бяха извинение, с които прикривахме нашите междуособици. Сега според мен това макар и неубедително извинение вече няма да съществува. Ще позволим ли по света да се говори, че войната и насилието процъфтяват само в нашето така изстрадало кралство? Как да вървим с вдигнати глави в един мирен свят, след като позволяваме детински свади и дребни разногласия да подклаждат враждата, разрушаваща отношенията помежду ни?
— Милорд, намирам думите ви за крайно обидни! — обади се един превзет млад барон. — Никой истински мимбрат не би могъл да пренебрегне строгите закони на честта.
— Не говоря единствено от името на мимбратите, милорд — отвърна меко възрастният придворен. — Говоря от името на всички аренди, астурианци и мимбрати.
— Астурианците нямат никаква чест — подигравателно каза баронът.
При тези думи Лелдорин сграбчи дръжката на меча си.
— Недей, млади ми приятелю! — каза Мандорален. — Обидата беше нанесена тук, на мимбратска територия. На мен се пада честта и удоволствието да й отвърна. — Рицарят пристъпи напред и продължи: — Може би думите ви, милорд, се дължат единствено на вашата прибързаност? — обърна се учтиво той към наглия барон. — Умолявам ви да ги оттеглите!
— Моята дума е хвърлен камък, рицарю — настоя опърничавият младеж.
— Вие използвахте непристойни думи по време на разговор с един уважаван съветник на краля — каза Мандорален твърдо. — Освен това нанесохте смъртна обида на всички наши братя на север.
— Аз нямам братя сред астурианците — заяви благородникът. — Не бих се унизил да призная каквото и да било родство с предатели и престъпници.
