— Трябва да те помоля за една услуга, Барак — обърна се Силк към червенобрадия черек.
— Казвай какво ти трябва.
— Искам да спрем в Рак Урга. Трябва да дам на Ургит копие от споразуменията. Освен това в Дал Перивор Закат направи няколко предложения, за които трябва да го уведомя на всяка цена.
— Ще ми помогнеш ли да приковем Хетар за мачтата, когато влезем в пристанището?
Отначало Силк се намръщи, но после се сети какво има предвид гигантът и каза:
— О, бях забравил. Никак не е добра идея да заведем Хетар в град, пълен с мурги, нали?
— Идеята е откровено лоша, Силк. Даже катастрофална.
— Ще поговоря с него — предложи Гарион. — Може пък да успея да го поуспокоя.
— Ако се справиш с това, ще те помоля да излезеш на палубата и да укротиш с благи думи първия ураган, на който се натъкнем — изръмжа Барак. — Щом става въпрос за мурги, Хетар е непредвидим като лошото време.
Ала нито лицето на високия алгар стана каменно, нито ръката му се плъзна към ножа, когато приятелите му споменаха думата „мург“ в негово присъствие. По време на пътуването бяха разкрили пред него истината за произхода на Ургит и когато Гарион колебливо му съобщи плана за посещението в Рак Урга, ястребовите му очи светнаха от любопитство.
— Ще овладея инстинктите си — обеща той. — Много бих желал да се запозная с драснианеца, който е успял да стане крал на мургите.
Поради предаваната по наследство, почти инстинктивна вражда между мургите и алорните, Белгарат помоли всички да бъдат изключително внимателни в Рак Урга.
— Сега положението е спокойно — рече той. — Нека не предизвикаме размирици! Барак, вдигни флаг за примирие. Щом стигнем достатъчно близо до доковете, ще изпратя лодка за Оскатат.
— Можем ли да му се доверим? — попита подозрително Барак.
— Мисля, че да. Въпреки това няма да отидем в двореца Дроджим, без да вземем предпазни мерки. Щом слезем на сушата, „Морска птица“ и корабът на Грелдик ще се изтеглят извън пристанището. Дори най- самонадеяният капитан мург не би дръзнал да нападне два черекски бойни кораба в открито море. Аз ще поддържам връзка с Поул и ако стане нужда, ще изпратим помощ.
Доста викане между кораба и брега бе необходимо, докато убедят един полковник от пристанището да прати до двореца Дроджим да извикат Оскатат. Може би това решение бе повлияно от факта, че накрая Барак заповяда на моряците да заредят катапултите. Рак Урга не беше кой знае колко привлекателен град, но очевидно полковникът не искаше столицата на мургите бъде изпепелена до основи.
— Значи се върнахте? — провикна се Оскатат, когато най-после се появи на доковете.
— Плавахме наблизо и решихме да се отбием — отговори любезно Силк. — Вихме желали, ако е възможно, да поговорим с Негово величество. Ние ще държим алорните под контрол, стига вие да сторите същото с вашите мурги.
Оскатат издаде с отсечен глас няколко заповеди, придружени с твърде зловещи заплахи, след което Гарион, Белгарат и Силк се качиха на лодката. Придружаваха ги Барак, който беше оставил сина си Унрак да командва кораба, Хетар и Мандорален.
— Как мина? — обърна се Оскатат към Силк, докато яздеха към Дроджим, придружаван и от няколко кралски гвардейци в черни униформи.
— Всъщност твърде добре — отвърна Силк с доволна усмивка.
— Негово величество ще се зарадва да чуе това.
Влязоха в пищния дворец и Оскатат ги поведе по осветяван от димящи факли коридор, който очевидно водеше към тронната зала.
— Негово величество очаква тези хора — обърна се икономът към пазачите с рязък тон. — Той ще ги приеме сега. Отворете вратите!
Един от стражите, който, изглежда, бе нов, се поколеба.
— Но те са алорни, лорд Оскатат — възрази той.
— Е, и? Отваряй вратата!
— Но…
Оскатат хладнокръвно извади меча си.
— Да? — рече той с привидно благ глас.
— А, нищо, милорд — отвърна войникът. — Всичко е наред.
— Защо вратата е все още затворена?
Миг след това тя вече бе отворена.
— Келдар! — долетя звънък вик от отсрещната страна на тронната зала. Крал Ургит се затича надолу по стълбите на пиедестала с трона на владетеля, захвърляйки короната си през рамо. После скочи към Силк и го грабна в здравата си прегръдка, смеейки се неудържимо. — Вече мислех, че си мъртъв!
— Добре изглеждаш, Ургит — отвърна Силк.
Ургит направи лека гримаса, после се похвали:
— Вече съм женен.
— Страхувах се, че рано или късно Прала ще те оплете в мрежите си. Съвсем скоро и аз смятам да се оженя.
— За онова русокосо момиче? Прала ми разказа за нейните чувства към теб. Представи си само, непобедимият принц Келдар най-сетне женен!
— Все още не залагай големи суми на това, Ургит — предупреди Силк брат си. — Все още може да ми хрумне да остана верен на себе си. Можем ли да разговаряме спокойно тук? Имаме да ти казваме много неща, а пък времето ни е ограничено.
— Майка ми и Прала са тук — отвърна му Ургит. — И вторият ми баща, разбира се.
— Втори баща ли! — повтори изумено Силк.
— Мама се чувстваше самотна. Липсваха и игривите обиди, с които я обсипваше Таур Ургас. Използвах влиянието си да я омъжа за Оскатат. Страхувам се само, че той е пълно разочарование за нея. Досега май нито веднъж не я е блъскал по стълбите, нито пък е стоварвал тежки предмети по главата й.
— Не мога да го понасям като се държи така — извини се Оскатат заради своя крал.
— Просто душата ми прелива от добро настроение, Оскатат — засмя се Ургит. — В името на изваденото око на Торак, Силк липсваше ми! — Ургит поздрави Гарион и Белгарат, след което хвърли въпросителен поглед към Хетар, Барак и Мандорален.
— Барак — граф на Трелхайм — представи Силк червенобрадия гигант.
— Той е даже по-едър, отколкото го описват! — отбеляза Ургит.
— Господин Мандорален — барон на Воу Мандор — Продължи Силк.
— Олицетворение на онова, което самият бог определя като рицар — рече Ургит.
— И Хетар — син на крал Чо-Хаг, владетеля на Алгария.
Ургит се отдръпна и очите му светнаха тревожно. Дори Оскатат отстъпи назад.
— Не се притеснявай, Ургит — успокои го Силк. — Хетар премина през улиците на града ти, без да убие нито един от твоите поданици.
— Забележително постижение — измърмори нервно Ургит. — Вие сте се променили, милорд Хетар! — рече той. — Според легендите сте висок сто стъпки и носите около врата си броеница от черепи на мурги.
— Сега съм в почивка — отвърна сухо Хетар.
Ургит се ухили и продължи:
— Нали не смятате да се държим враждебно един към друг?
— Не, ваше величество — увери го Хетар. — По необясними за мен причини, вашата личност ме заинтригува.
— Това е истинско облекчение за мен — отвърна Ургит. — Ала ако се почувствате раздразнен, непременно ме предупредете. Все още има доста генерали, останали от времето на баща ми, които дебнат из двореца. Оскатат все още не е намерил убедителни причини да ги обезглави. Ще ги повикам и ще можете да си успокоите нервите. Така или иначе те само ми досаждат — обясни той и се намръщи. — Щеше ми се да зная, че ще идвате. От години желая да изпратя на баща ви подарък.
Хетар го изгледа изпод вежди.
