— Какви условия искаш да впишем в това споразумение за изключителен достъп? — попита предпазливо Ургит.
Силк се ухили и бръкна отново в пазвата си.
— Позволих си да подготвя един предварителен договор — отвърна той. — Просто с цел да спестим време, разбира се.
Докато моряците закотвяха „Морска птица“ на кея, отреден за драснианските търговци, Гарион забеляза, че Стис Тор е все така непривлекателен град. Корабните въжета още не бяха изтеглени на борда, а Силк вече се бе озовал на сушата. Без да губи нито секунда, той тръгна по една улица.
— Възможно ли е да си навлече някоя беля? — обърна се Гарион към Сади.
— Не ми се вярва — успокои го евнухът, който беше приклекнал зад една лодка. — Салмисра знае кой е той, а пък аз познавам своята кралица. Лицето й не разкрива никакви чувства, но любопитството й е прекомерно силно. През последните три дни съчинявах писмото до нея. Тя ще се съгласи да ме приеме, гарантирам това със сигурност. Хайде да слезем долу, Гарион. Не желая някой да ме вижда тук.
След около два часа Силк се върна, съпровождан от отряд нийсански войници. Техният командир беше познат на евнуха.
— Ти ли си това, Айсус? — извика Сади през прозорчето на каютата, в която се беше скрил. — Мислех, че вече не си между живите.
— Е, сбъркал си — отвърна едноръкият наемен убиец.
— Нима сега работиш в двореца?
— Да.
— За кралицата?
— И за нея. Тя е един от работодателите ми. От време на време приемам специални поръчки от Джевълин.
— Кралицата знае ли за това?
— Разбира се. Спокойно, Сади. Тя се съгласи да ти даде амнистия за два часа. По-добре да побързаме. Сигурен съм, че не би желал да се задържиш тук повече от отпуснатото време. Зъбите я засърбяват винаги щом чуе някой да споменава името ти. Хайде да тръгваме към двореца — освен ако не размислиш и не търтиш да бягаш още сега.
— Не се отказвам — отговори Сади. — Ей сегичка идвам! Ще взема Белгарион и Поулгара с мен, ако ми разрешиш.
— Както желаеш — рече Айсус равнодушно и вдигна рамене.
Дворецът все така гъмжеше от змии и евнуси с унесени погледи. Един от придворните — с пъпчиво лице, дебели бедра и нелепо наплескано с грим лице — ги очакваше пред входа на палата.
— Е, Сади — обърна се към него той с писукащ глас. — Виждам, че си се решил да се завърнеш при нас.
— Аз пък виждам, че си успял да оцелееш, Ист — отвърна студено Сади. — Това е истински срам за империята.
Ист присви очи с неприкрита омраза.
— На твое място щях да съм малко по-предпазлив в приказките си — изписука той. — Вече не си главен евнух. Всъщност много е вероятно скоро тъкмо аз да заема това място.
— В такъв случай дано небесата закрилят бедната Нийса — измърмори Сади.
— Нали си чул за заповедта на кралицата да осигуриш на Сади безопасен достъп дотук? — обърна се Айсус към евнуха.
— Не и от нейните собствени устни.
— Салмисра няма устни, Ист. Е, вече чу заповедта — от мен. Сега ще се махнеш ли от пътя ни? Или ще се наложи да те срежа на две половини, за да мина?
Ист се отдръпна.
— Не можеш да си позволяваш да ме заплашваш, Айсус!
— Това не беше заплаха. Просто ти зададох въпрос.
После наемният убиец ги поведе по коридор, застлан с полирани каменни плочи, който водеше към тронната зала.
Тя не изглеждаше никак променена, пък и по-всяка вероятност нищо в нея не можеше да се промени. Хилядолетната традиция се беше погрижила за това. Салмисра, увита на многобройни неспокойно потрепващи пръстени, се беше настанила в своя трон и поклащаше плавно коронованата си глава пред огледалото.
— Представям ви евнуха Сади, ваше величество — обяви Айсус с поклон. Гарион забеляза, че наемният убиец не се просна по очи пред трона, както правеха останалите нийсанци.
— А — изсъска Салмисра. — И красивата Поулгара заедно с крал Белгарион. Попаднал си на важни хора, след като ме напусна, Сади.
— Това стана съвсем случайно — излъга с лекота евнухът.
— Кое е онова толкова важно дело, което те накара да рискуваш живота си, появявайки се тук?
— Само това, вечна Салмисра — отвърна Сади, сложи червената кожена кутия на пода, отвори я и извади парче грижливо сгънат пергамент. После разсеяно ритна в ребрата един от просналите се пред трона евнуси и заповяда: — Занеси това на кралицата!
— Не засилваш популярността си тук — предупреди го тихо Гарион.
— Не се боря за някакво място в двореца, Гарион. Мога да се държа както желая.
Салмисра бързо прегледа споразуменията от Дал Паривор и изсъска:
— Интересно.
— Сигурен съм, че ваше величество е забелязала възможностите, очертани в този договор — продължи Сади. — Сметнах, че е мое задължение да ги представя на вашето внимание.
— Разбира се, че виждам за какво става дума тук, Сади — отвърна тя. — Аз съм змия, а не идиот.
— В такъв случай, кралице моя, позволете ми да ви кажа сбогом. Изпълних дълга си към вас.
Салмисра се вцепени от изненада и очите й се изцъклиха.
— Не си тръгвай още — прошепна тя и с почти с котешко мъркане продължи: — Ела по-близо до мен!
— Ти ми даде думата си, Салмисра — припомни и евнухът, изпълнен с опасения за живота си.
— О, бъди разумен, Сади! — каза тя. — Нямам намерение да те хапя. Всичко това бе хитър план от твоя страна, нали? Видял си възможността за сключването на това споразумение и преднамерено очерни репутацията си пред мен, за да вземеш участие в подготвянето и подписването му. Преговорите, които си водил от мое име, са блестящо свършена дипломатическа работа. Справил си се чудесно, Сади — дори и с цената на това, че ме измами. Много съм доволна от теб. Би ли склонил да заемеш предишната си длъжност тук?
— Да склоня, кралице моя? — избухна той в почти детински щастлив смях. — Та аз бих бил безкрайно щастлив! Смисълът на моя живот е да ви служа!
Салмисра обърна глава към просналите се на пода евнуси и заповяда:
— Излезте. Всички. И разнесете из двореца новината, че Сади е реабилитиран и че отново заема стария си пост. Ако има желаещи да поставят под въпрос решението ми, изпратете ги тук. Аз ще им обясня как стоят нещата.
Евнусите я изгледаха с широко отворени очи. Гарион забеляза, че лицата на мнозина се изкривиха от разочарование.
— Колко досадно! — отбеляза Салмисра. — Те са толкова радостни, че не могат да помръднат от местата си. Моля те, Айсус, махни ги оттук.
— Както желаете, кралице моя! — отговори Айсус и извади меча си. — Всички ли искате да оцелеят?
— Само няколко от тях, Айсус — по-сръчните.
Тронната зала се изпразни почти в същата секунда.
— Не бих могъл да изразя колко голяма е благодарността ми към вас, ваше величество! — рече Сади.
