използва обръщенията, обичайни за Гарион.
— Наблюдавах го — отвърна жената с кестенявата коса. — Знаех, че най-накрая ще ме забележи, ала не предполагах, че ще му трябва толкова много време. Трябваше да направя нещо необикновено, за да привлека вниманието му.
— О? И какво?
— Предпочетох да се превърна в човек — продължи Поледра, докосвайки с ръка гърдите си. — Той ме харесваше повече като жена, отколкото като вълчица или пък сова.
— Винаги съм искал да ти задам един въпрос — призна Белгарат. — Когато се срещнахме, наоколо нямаше други вълци. Ти какво правеше там?
— Чаках те.
Той трепна.
— Нима си знаела, че ще дойда?
— Разбира се.
— Преди колко време си разбрала за това? — попита Се’Недра.
— Малко след като Торак открадна Кълбото от Алдур — отговори вместо нея Белгарат, чиито мисли очевидно бяха другаде. — Учителят ме беше изпратил на север да разкажа на Белар какво се е случило. Превърнах се във вълк, за да се движа по-бързо. С Поледра се срещнахме нейде из местата, които днес са познати под името Северна Алгария. — Белгарат погледна жена си и продължи: — Кой ти беше казал, че идвам?
— Никой, Белгарат — отвърна тя. — Знаех, че един ден ще дойдеш, още от мига на своето раждане. Ала ти много се забави. — Поледра огледа стаята с критичен поглед и предложи: — Не е зле да поразчистим тук, пък и тези прозорци обезателно се нуждаят от пердета.
— Видя ли? — рече Белгарат на Гарион.
Последваха целувки, прегръдки и сълзи, които все пак не бяха чак толкова. Се’Недра взе Геран на ръце, Гарион грабна вълчето, после двамата тръгнаха надолу по стълбите.
— О! — сепна се Гарион по средата на стълбището. — Дай ми диаманта. Ще го сложа на мястото му.
— Няма ли някое обикновено камъче да свърши същата работа, Гарион? — предложи тя и очите й светнаха пресметливо.
— Се’Недра, ако толкова ти е притрябвал диамант, ще ти купя.
— Знам, Гарион, но ако задържа и този, ще имам два.
Той се засмя, измъкна скъпоценния камък от здраво стиснатото й юмруче и го сложи под стъпалото.
Метнаха се на конете и бавно се отдалечиха от кулата на Белгарат. Се’Недра държеше Геран в прегръдките си, а вълчето подтичваше край коня й, стрелвайки се от време на време след някой заек.
След като изминаха известно разстояние, Гарион чу познат шепот, дръпна рязко юздите и Кретиен спря.
— Се’Недра — каза тихо Гарион и посочи към кулата. — Погледни!
Малката кралица обърна поглед назад.
— Нищо не виждам.
— Чакай. Те ще излязат след няколко секунди.
— Кои?
— Дядо и баба. Ето ги.
Два вълка изскочиха от отворената врата на кулата и затичаха из обраслата в треви равнина съвсем близо един до друг. В устрема им имаше невероятна свобода и опияняваща радост.
— Аз пък си мислех, че първо ще се захванат с почистването. — рече Се’Недра.
— Това е по-важно, Се’Недра. Много, много по-важно.
Стигнаха къщата точно когато слънцето докосваше хоризонта на запад. Дурник все още се занимаваше с полската работа, а от кухнята се чуваше тихата песен на Поулгара. Се’Недра влезе вътре, а Гарион отиде при Дурник.
Вечерята им беше печена гъска и всички останали неща, които вървят с нея: сос, подправки, три вида зеленчуци и прясно изпечен хляб, напоен обилно с масло.
— Откъде се взе гъската, Поул? — попита Дурник.
— Наруших правилата — призна тя спокойно.
— Поул!
— По-късно ще ти обясня. Хайде да ядем, преди всичко да е изстинало.
След вечеря се разположиха пред камината. Не им беше студено, вратите и прозорците даже бяха отворени, ала огънят беше символ на дома — понякога хората изпитват нужда от огнище не само заради топлината.
Поулгара държеше Геран, притиснала буза в къдриците му. По лицето й се четеше блаженство.
— Само се упражнявам — прошепна тя на Се’Недра.
— Такова нещо никога не може да се забрави, лельо Поул — успокои я риванската кралица. — Та ти си отгледала стотици малки момчета.
— Е, не са чак толкова много, скъпа, но не е лошо да поддържам формата си.
Вълчето бе заспало на плочите пред камината. От време на време проскимтяваше и краката му потрепваха.
— Сънува — усмихна се Дурник.
— Не бих се изненадал — съгласи се Гарион. — През целия път на връщане от дядовата кула гони зайци. Не успя да хване нито един, но и не мисля, че наистина се опитваше.
— Като говорим за сънища — рече Поулгара и стана, — ти, жена ти, синът ви и вълчето сигурно ще искате да тръгнете утре рано призори. Хайде да лягаме.
Още с първите лъчи на утрото вече бяха станали, закусиха обилно, а после Дурник и Гарион излязоха да оседлаят конете.
Сбогуването не продължи дълго — за такова нещо между тях не можеше да става и дума, защото те, четиримата, никога нямаше да са истински разделени. Размениха си топли думи, имаше целувки и здраво ръкостискане между Гарион и Дурник, след което риванският крал и неговото семейство тръгнаха към върха на хълма.
На половината път Се’Недра се обърна и извика:
— Лельо Поул, обичам те!
— Зная, скъпа — отвърна й Поулгара. — И аз те обичам.
ЕПИЛОГ
Съветът на алорните се състоя в Рива в края на лятото и протече шумно като истинска забава. Бяха пристигнали много повече от обичайните гости. Владетелите на останалите кралства, заедно със своите съпруги, далеч надвишаваха броя на алорнските монарси. Дами от всичките кътчета на Запада се бяха отзовали на поканата, обсипвайки Се’Недра и Поулгара с поздравления. Цял орляк малки дечица наобикаляха Геран заради добродушния му нрав, но най-вече поради факта, че той беше открил отдавна забравен път към кухненския килер и всички съкровища, скрити в него. Ако трябва да говорим честно, на тазгодишното събрание не бяха взети почти никакви важни решения. Както винаги по това време на годината поредица летни бури извести на гостите, че срещата е към своя край и че те вече сериозно трябва да се замислят за завръщане у дома. Това беше главното предимство на съветите, провеждани в Рива. Въпреки желанието на гостите да поостанат още малко, неумолимата смяна на сезоните ги принуждаваше да си тръгнат за дома.
В Рива всичко беше спокойно. Дългоочакваното завръщане на краля, кралицата и престолонаследника Геран бе ознаменувано с пищни празненства, ала колкото и емоционални да бяха хората, никой не може да празнува вечно. Само след няколко седмици всичко се успокои.
