По-голямата част от времето Гарион прекарваше с Кайл — обсъждаха държавните дела. В отсъствието на краля бяха взети много важни решения. Въпреки че с малки изключения Гарион беше съгласен с тях, все пак трябваше да получи подробен отчет, а и някои въпроси се нуждаеха от личното му одобрение и подпис.
Бременността на Се’Недра протичаше нормално. Малката кралица цъфтеше, наедряваше и с всеки ден ставаше все по-сприхава. Странните желания за екзотични храни, характерни за дамите в това деликатно състояние, не донасяха никакво удовлетворение на риванската кралица. Сред мъжката половина на човечеството отдавна съществуваше съмнението, че подобни капризи са просто плод на странното разбиране за развлечение на съпругите. Колкото по-трудна за намиране е дадена храна и колкото повече мъки създава откриването й на техните съпрузи, толкова по-охотно дамите заявяват, че я желаят и че ще умрат, ако не им бъде доставена, и то в изобилие. Дълбоко в себе си Гарион подозираше, че всичко това се обяснява с копнежа на жената към сигурността, че е желана. Ако един съпруг демонстрира готовност да обърне света наопаки, за да намери ягоди посред зима или някакви невероятни морски деликатеси, обитаващи водите в другия край на земята, той би доказал съвсем недвусмислено, че все още обича своята половинка, макар че вече няма стройна талия. За Се’Недра това в никой случай не представляваше особено удоволствие, защото при всяко нейно желание — колкото и невъзможно да изглеждаше то — Гарион просто отиваше в съседната стая и създаваше така желаната храна, като след това я сервираше на своята кралица върху сребърен поднос. Това я дразнеше все повече, докато най-сетне тя се съвсем се отказа от капризите си.
В една изключително мразовита есенна вечер в пристанището на Рива влезе малореански кораб и капитанът достави старателно навито парче пергамент, което носеше печата на Закат, императора на Малореа. Гарион благодари на моряка, предложи на него и на неговия екипаж гостоприемството на замъка, после взе писмото и се оттегли в кралските си покои. Се’Недра плетеше край огъня. Геран и младият вълк се бяха изтегнали в блажена дрямка върху плочите пред огъня и от време на време потрепваха насън. Те винаги спяха заедно. Дори Се’Недра се беше отказала от намерението си да ги раздели нощем — не съществуваше врата на света, която някой можеше да залости достатъчно здраво и от двете страни.
— Какво има, скъпи? — попита тя Гарион.
— Току-що получих писмо от Закат — отвърна той.
— О! И какво пише?
— Още не съм го прочел.
— Отваряй го, Гарион. Умирам от нетърпение да разбера какво става в Мал Зет.
Гарион счупи печата и разгъна пергамента.
— „До Негово величество крал Белгарион, крал на Рива — зачете на глас той, — Върховен владетел на Запада, убиец на бог Торак, Повелител на Западно море и до уважаемата кралица Се’Недра, владетелка на Острова на ветровете, принцеса на империята Толнедра, перлата на династията Боруни — от Закат, император на Малореа, господар на всички ангараки.
Надявам се, че това писмо ви намира в добро здраве. С него искам да изпратя своите поздрави на вашата дъщеря, независимо дали тя вече е дошла на белия свят, или нейното раждане тепърва предстои. (Бързам да ви уверя, че все още не съм станал пророк. Кайрадис веднъж ми призна, че вече не е благословена с дарбата да вижда бъдещето, но започвам да подозирам, че не е била съвсем честна с мен по този въпрос.)
Тук се случиха много неща, откакто се разделихме. Предполагам, че императорският двор изпита особена радост от промяната, настъпила в моята личност, която беше прекият резултат от нашето пътешествие до Корим и от всичко, което се случи там. Виждам, че сигурно съм бил ужасен владетел. Ала това все още не означава, че тук, в Мал Зет, всичко прилича на приказка с щастлив край. Военните бяха крайно разочаровани, когато им съобщих за намерението си да сключа мирен договор с крал Ургит. Знаете що за стока са генералите. Като им отнемеш любимото развлечение — войната, стават като разглезени деца и настъпва страшно сърдене, цупене и оплаквания. Затова се наложи да стъпя върху вратовете на някои господа. Между другото, съвсем наскоро повиших Атеска в ранг Върховен главнокомандващ на войските в Малореа. Това беше другото нещо, което вбеси останалите членове на Генералния щаб, но кой ли пък успява да задоволи претенциите на всички?
С Ургит поддържаме непрекъснат контакт. Намирам го за изключителен човек — почти толкова забавен, колкото е брат му. Мисля, че с него ще си допаднем. Съсловието на бюрократите едва не изпадна в състояние на колективна смърт, когато обявих независимостта на Даласианските протекторати. Убеден съм, че народът на далите трябва да получи свобода и да се развива независимо от останалата част на империята. Бюрократите обаче имат свои интереси там, ето защо и те се оплакваха, сърдиха и цупиха почти колкото генералите. Ала това брожение веднага престана, защото обявих намерението си Брадор да извърши пълна ревизия на всеки началник на бюро в управлението на империята. Вдигна се оглушителен вой, след като ги лиших от имотите им в протекторатите.
За моя най-голяма изненада скоро след завръщането ми от Дал Перивор в двореца се появи един възрастен гролим. Тъкмо се канех да го отпратя, когато Ерионд доста настойчиво ме помоли да го оставя. Името на стареца беше много трудно за произнасяне, но незнайно защо Ерионд реши да го наричаме Пелат. Човекът е добродушен, но често приказва странни неща. Езикът, който използва, прилича на този в Пророчествата на Ашаба или пък в Малореанските евангелия на далите. Много особено!“
Гарион спря да чете и каза:
— Почти бях забравил за това.
— За кое, скъпи? — попита Се’Недра, вдигайки поглед от плетката.
— Помниш ли стария гролим, когото срещнахме в Пелдан? Беше през онази нощ, когато кокошката те клъвна.
— Да. Изглеждаше добър човек.
— Беше нещо повече от това, Се’Недра. Пелат бе пророк, а Гласът ми нашепна, че ще стане първият ученик на Ерионд.
— Ръката на Ерионд стига далече, нали? Продължавай да четеш, Гарион.
— „Кайрадис, Пелат и аз често се съветваме с Ерионд и решихме единодушно, че е най-добре да не разкриваме никому неговата самоличност — поне засега. Той е толкова чист и невинен, затова не желая да го поставям под влиянието на човешкия разврат и непочтеност. Не искам да го обезкуражавам на такъв ранен етап от неговото развитие. Всички помним Торак и неутолимия му глад към жертвоприношения и безапелационно религиозно преклонение. Когато предложихме на Ерионд да отправим молитвите си към него, той направо се разсмя. Може би Поулгара е пропуснала нещо при отглеждането му?
Все пак направихме едно изключение. С трета, седма и девета армия посетихме Мал Яска. Пазачите на храма и хрътките на Чандим се опитаха да избягат, но Атеска ги плени твърде умело. Изчаках Ерионд да излезе за утринната си езда и си поговорих особено строго със събраните гролими. Не исках да причинявам на Ерионд излишни тревоги, но им заявих, че ще бъда изключително натъжен, ако не променят незабавно религиозните си разбирания. Атеска стоеше до мен с меч в ръка, така че гролимите веднага разбраха накъде отиват нещата. В този момент, без предварително предупреждение, Ерионд се яви в храма. (Как ли успява този негов кон да тича толкова бързо? Последния път, когато го видяха онази сутрин, бе на три левги извън града.) Ерионд им обясни, че черните роби не са особено привлекателни и че бели биха им отивали много повече. В следващия миг само с една съвсем лека усмивка промени цвета на дрехите на всички гролими в храма. Страхувам се, че с неговата анонимност, поне в тази част на Малореа, вече е свършено. После им каза, че вече нямат нужда от кинжалите си, и всички оръжия мигом изчезнаха. След това угаси огъня в светилището и отрупа олтара с цветя. По-късно вестоносци ми съобщиха, че тези промени са настъпили из всички кътчета на Малореа. Очаквам резултати от разследването на Ургит, който обеща да провери как стоят нещата в Ктхол Мургос. Мисля, че ще мине известно време, докато хората свикнат с нашия нов бог.
За да не изпадам в излишни подробности, ще спомена, че всички гролими паднаха по очи пред него. Подозирам, че поне част от тези превъплъщения на вярата им са лъжливи и поради тази причина още не обмислям варианти за демобилизация на армията. Ерионд прикани гролимите да се изправят, да излязат от храма и да се посветят на грижи за болните, бедните, сираците и бездомните.
По обратния път към Мал Зет Пелат дойде при мен, усмихна се със своята непоносимо добродушна
