Гарион сънуваше прекрасен сън. Двамата с Ерионд яздеха сред зелената трева на един хълм.
— Гарион — извика Се’Недра и го удари с лакът в ребрата.
— Да, скъпа? — отвърна той сънено.
— Май е време да извикаш баба си.
Тези думи мигом го разсъниха.
— Сигурна ли си?
— Това ми се е случвало и преди, скъпи — отвърна тя.
Той бързо стана от леглото.
— Целуни ме, преди да тръгнеш — помоли го тя.
Гарион го направи.
— Не забравяй да вземеш Геран и вълка, после отиди с тях в другия край на двореца. И сложи малкия да си легне.
— Разбира се.
На лицето на малката кралица се изписа странно изражение.
— Побързай, Гарион! — подкани го тя.
Кралят на Рива изхвърча от стаята.
Риванската кралица роди момиченце. Бебето беше с гъста червена коса и зелени очи. Както ставаше от векове, чертите на палавите дриади отново се бяха проявили. Поледра понесе увитото в одеяло мъничко същество през смълчаните зали на крепостта към мястото, където чакаше Гарион. Той седеше пред огъня, а Геран и вълкът спяха на дивана, сплетени на кълбо от ръце, крака и лапи.
— Се’Недра добре ли е? — попита Гарион, като скочи от мястото си.
— Да — отвърна баба му. — Просто е малко уморена. Раждането мина сравнително леко.
Гарион въздъхна с облекчение, после вдигна края на одеялото и се вгледа в малкото личице на дъщеря си.
— Прилича на майка си — каза той.
Всички хора по света сравняват новородените с техните родители, сякаш тези първи забележки, изтъкващи приликата на малкия човек, са нещо много забележително. Гарион взе нежно бебето на ръце и се вгледа в малкото розово личице. Дъщеря му също впери нетрепващите си зелени очи в него. Погледът на малката му дъщеря беше много, много познат.
— Добро утро, Белдаран — тихо каза той. Беше взел това решение преди много време. Гарион щеше да има още много дъщери и можеше да ги кръсти на роднините от женски пол от двете страни на семейството. Ала за него бе особено важно да нарече първата от тях на русокосата близначка на своята леля Поул — жената, която бе виждал само веднъж, но която според него играеше изключително важна роля в техния живот.
— Благодаря ти, Гарион — рече простичко Поледра.
— Не бих могъл да постъпя иначе — отвърна той.
Принц Геран не беше особено впечатлен от своята сестричка, но пък момчетата много рядко се впечатляват от подобни неща.
— Не е ли ужасно мъничка? — попита той, когато Гарион го събуди, за да му я покаже.
— Всички бебетата са мънички. Ще порасне.
— Това е добре — рече той и чувствайки, че трябва да каже нещо хубаво за нея, добави: — Косата й е красива. Точно като мамината, нали?
— Да.
Сутринта камбаните на Рива удариха, за да известят радостната новина. Всички поданици се радваха, въпреки че мнозина от тях биха предпочели кралското бебе да е отново син, който да осигури продължаването на династията. Такива неща доста изнервяха риванците, които бяха прекарали векове наред без крал.
Се’Недра, разбира се, сияеше от щастие. Единственото леко разочарование за нея дойде от името, което Гарион бе избрал за дъщеря им. Според кралицата, дриадският произход на момиченцето изискваше име, започващо с „Кс“. Тя мисли известно време по въпроса и най-сетне намери твърде задоволително разрешение. Гарион беше сигурен, че Се’Недра е пъхнала своето „Кс“ някъде в името на Белдаран, но реши, че всъщност не иска да знае точно къде.
Риванската кралица беше млада и здрава, затова се възстанови бързо след раждането. Въпреки това тя остана на легло още няколко дни, най-вече заради драматичния ефект върху потока ривански благородници и чуждестранни люде със знатно потекло, които прииждаха в кралските покои, за да видят малката кралица и още по-мъничката новородена принцеса.
След няколко дни Поледра се обърна към Гарион.
— Вече свърших работата си тук — започна тя. — Трябва да се връщаме в долината. Времето, когато Поулгара ще роди, наближава.
Гарион кимна.
— Помолих Грелдик да остане в двореца — съобщи й той. — Той може да ни закара в Сендария по- бързо от всеки друг.
— Да, но не е човек, на когото може да се разчита.
— Леля Поул ми каза точно същото, но въпреки това Грелдик си остава най-изкусният моряк на света. Ще се погрижа да натоварят коне на кораба.
— Недей, Гарион — каза тя. — Бързаме, а конете само ще ни забавят.
— Значи искаш да тичаме през целия път от крайбрежието на Сендария до Долината на Алдур? — попита я сепнато той.
— Не е чак толкова далече, Гарион — усмихна се Поледра.
— Ами храна?
Тя го изгледа развеселено и той изведнъж се почувства твърде глупав, задето го е казал.
Сбогуването на Гарион със семейството му беше прочувствено, но кратко.
— Вземи си топли дрехи — поръча му Се’Недра. — Зима е все пак.
Кралят на Рива реши, че ще е най-добре да не й казва за плановете, които баба му беше направила за пътуването до Сендария.
— О — досети се тя и му подаде свит на руло пергамент. — Предай това на леля Поул.
Гарион погледна пергамента. Рисунката, върху която с разноцветни бои бяха изобразени Се’Недра и дъщеря му, бе наистина добра.
— Хубава е, нали? — каза доволно Се’Недра.
— Много — съгласи се той.
— Хайде тръгвай вече — подкани го тя. — Ако се забавиш още малко, въобще няма да те пусна.
— Гледай да не настинеш, Се’Недра — каза Гарион — И се грижи за децата.
— Разбира се. Обичам ви, ваше величество.
— Аз също ви обичам, ваше величество — прошепна кралят на Рива, после целуна жена си, сина си и новородената си дъщеря и тихо излезе от стаята.
Времето беше бурно, ала смелият до безразсъдство Грелдик почти не му обръщаше внимание, независимо от свирепия вой на вятъра. Неговият стар и съвсем окаян на вид кораб летеше сред огромните вълни с толкова много платна по мачтите, колкото нито един благоразумен капитан никога не би посмял да вдигне при подобен ураганен вятър. След два дни стигнаха бреговете на Сендария.
— Трябва да намерим някой безлюден малък залив, Грелдик — рече Гарион. — В момента бързаме, а ако се отбием в Сендар, крал Фулрах и Лайла ще ни обсипят с поздравления и пиршества, които само ще ни забавят.
— И как мислиш да се оправиш на брега на пустия залив, като няма коне? — попита без заобикалки Грелдик.
— Има си начини — отвърна Гарион.
