срещуположния край на залата се издигаше покрита с червен килим платформа, върху която бе поставен тронът на Перивор, зад който се поклащаха пурпурни завеси. На стената, в свободното от завесите място, бяха окачени древни оръжия — донесени от предците преди две хиляди години и превърнали се в символ на кралската династия. Копия, боздугани и огромни мечове, по-дълги от човешки ръст, бяха подредени до овехтелите бойни знамена на забравени крале.
Замаян от всички тези смайващи прилики, Гарион почти очакваше отнякъде да го посрещне Мандорален — облечен в бляскави доспехи, приближаващ се с широки крачки по мраморния под, а от двете му страни естествено щяха да стоят червенобрадият Барак и Хетар, чийто дълъг кичур приличаше на конска грива. Още веднъж го обзе непреодолимото чувство, че всичко се повтаря отново и отново. Изведнъж осъзна, че като разказва на Закат случки от своето минало, всъщност ги преживява втори път. Стори му се, че това по някакъв начин пречиства духа му преди неизбежната среща на Мястото, което вече не съществува.
— Моля, господа рицари — обърна се барон Астелиг към Гарион и Закат, — нека приближим към трона на крал Олдорин, за да ви представя на Негово величество. Разбира се, ще го осведомя за ограниченията, които налага вашето търсене, и необходимостта да запазите в тайна самоличността си.
Тръгнаха по мраморния под към покритата с килим платформа. Гарион забеляза, че крал Олдорин е доста по-едър и набит от крал Кородулин, ала очите му разкриваха потресаваща липса на най-дребни признаци, наподобяващи мисъл и интелигентност.
Един висок рицар пристъпи пред Астелиг и каза:
— Постъпвате неприлично, милорд. Кажете на своите спътници да вдигнат забралата си — кралят трябва да вижда онези, които се приближават към него.
— Ще обясня на Негово величество причината, налагаща необходимостта да крият лицата си, милорд — отвърна малко сковано Астелиг. — Уверявам ви, че тези рицари, които се осмелявам да нарека свои приятели, не възнамеряват да оскърбят нашия крал.
— Съжалявам, Астелиг — отвърна рицарят, — ала не мога да допусна това.
Ръката на барона докосна дръжката на меча.
— Спокойно — каза Гарион и отпусна скритата си под металната ръкавица ръка върху рамото на Астелиг. — Цял свят знае, че е недопустимо един рицар да изважда оръжие в присъствието на краля.
— Вие сте добре запознат с изискванията за благоприлично поведение — заяви рицарят, който бе препречил пътя им. Сега гласът му не звучеше така категорично.
— Често съм бил заедно с много кралски особи, милорд, и са ми известни правилата, диктуващи държането на рицарите с благородно потекло. Уверявам ви, че не желаем да обидим Негово величество, приближавайки към трона, без да вдигнем забралата на шлемовете си. Ала сме принудени да го сторим — това повелява нашият дълг, който ни предстои да изпълним в близко бъдеще.
Сега рицарят изглеждаше още по-несигурен как да постъпи.
— Приказвате много убедително, господин рицарю — призна неохотно той.
— В такъв случай ви моля, господин рицарю — продължи Гарион, — да придружите мен, моя спътник и барон Астелиг до трона на Негово величество. Рицар с храбростта, която вие очевидно притежавате, е в състояние да предотврати с лекота всякакви злонамерени постъпки. — Ласкателството никога не вредеше в тежки ситуации.
— Ще постъпя както предложихте, господине — реши рицарят.
Четиримата се приближиха до трона и се поклониха малко сковано пред владетеля.
— Ваше величество — изрече Астелиг.
— Добре дошли, бароне — отговори Олдорин и кимна разсеяно.
— Имам честта да ви представя двама непознати рицари, пристигнали тук отдалеч. Те са посветили живота си на благородно търсене и изпълнение на възвишена цел.
Кралят изглеждаше заинтригуван. Изразите „благородно търсене“ и „възвишена цел“ можеха да накарат кръвта на всеки мимбрат да заври незабавно.
— Както може би сте забелязали, ваше величество — продължи Астелиг, — приятелите ми не вдигнаха забралата на шлемовете си. Моля, не приемайте това като знак на неуважение, защото това е необходима предпазна мярка, продиктувана от характера на тяхното търсене. На света има зла сила и двамата рицари, придружавани от своите спътници, ще се изправят лице в лице с нея. И двамата притежават високи титли в света извън бреговете на нашия остров и когато вдигнат забралата си, хората веднага ще разпознаят кои са те. Злата сила, с която двамата желаят да се срещнат, ще бъде предупредена за тяхното приближаване и ще се постарае да им попречи. Това е причината, поради която забралата трябва да скриват лицата им.
— Разумна предпазна мярка — съгласи се кралят. — Приемете моите поздрави, господа рицари. Приветствам ви с „добре дошли“.
— Вие сте извънредно любезен, ваше величество — отвърна Гарион. — Ние сме благодарни за великодушието и за това, че проявихте разбиране на състоянието, в което се намираме. Нашето странстване беше изпълнено със зли магии и се страхувам, че ако разкрием самоличността си, търсенето ни ще завърши с неуспех и в резултат на това ще пострада целият свят.
— Напълно ви разбирам, господин рицарю, и повече няма да настоявам да разкриете пред мен подробности за задачата, с която сте се заели. Стените на този дворец имат уши и е много вероятно дори тук да има човек, работещ в съюз с негодника, когото преследвате.
— Много мъдро се изразихте, кралю мой — обади се стържещ глас в дъното на тронната зала. — Както самият аз зная твърде добре, мощта на магьосниците е огромна и дори храбростта на тези двама рицари не би била достатъчна да им се противопостави.
Гарион се обърна. Мъжът, който току-що бе изрекъл тези думи, имаше бели очи.
— Магьосникът, за когото ви разказвах — прошепна барон Астелиг на Гарион. — Бъдете предпазлив с него, господин рицарю, защото той е омагьосал нашия крал.
— А, добри ми Ерезел — каза кралят и лицето му засия. — Приближи се до трона. Може би ти, с твоята мъдрост, ще успееш да посъветваш тези благородни рицари как да избегнат злостните магии, които сигурно ги очакват по пътищата на тяхното дирене, докато те постигнат заветната си цел.
— За мен ще бъде удоволствие, кралю — отговори Нарадас.
— Знаеш кой е той, нали? — прошепна Закат на Гарион.
— Да, зная.
Нарадас се приближи до трона.
— Позволявам си да ви осведомя, господа рицари — изрече той с мазен глас, — че не след дълго тук ще бъде организиран голям турнир. Ако вие не вземете участие в него, това непременно ще породи множество подозрения у слугите на злодея, когото търсите. Уверявам ви, че той без съмнение е изпратил много от тях в нашата столица. Така че първият ми съвет към вас, господа, е да вземете участие в турнира и да избегнете опасността, която ви грози.
— Отлично предложение, Ерезел — каза одобрително празноглавият крал. — Господа рицари, това е Ерезел, велик магьосник и най-довереният съветник на трона. Вслушвайте се внимателно в думите му, защото в тях се крие огромна мъдрост. Освен това за нас ще е чест, ако двама толкова могъщи мъже вземат участие в предстоящото забавление.
Гарион стисна зъби. С едно невинно наглед предложение Нарадас бе успял да постигне онова, към което се бе стремил от седмици — да забави риванския крал и спътниците му по пътя към крайната цел. Ала сега Гарион просто не можеше да се измъкне.
— За нас ще е чест да участваме заедно с вас и вашите бляскави рицари в предстоящия турнир, ваше величество — заяви той. — Кога ще започне той?
— След десет дни, господин рицарю.
13.
Покоите, в които настаниха Гарион и неговите спътници, им бяха безкрайно познати. Изгубилите родината си аренди, захвърлени от бурята на непознатия бряг преди толкова много столетия, бяха пресъздали с много любов кралския палат във Воу Мимбре, запазвайки всяка подробност от него в новия
