— УЛ е техният баща — потвърди тя все така хладно.
— Той не е ли богът на улгите?
— Да, но всъщност божеството е направило този избор не съвсем по своя воля — обясни му Белгарат. — Първосвещеникът на улгите, първият горим, принуди УЛ да стане такъв.
— Нима е възможно да принудиш някой бог да стори нещо?
— Да, но трябва да действаш внимателно — рече Белдин. — Много, много внимателно.
— Аз съм се срещала с УЛ — осведоми ги без никаква причина Се’Недра. — Той май ме харесва.
— Понякога е много досадна, нали? — обърна се Закат към Гарион.
— Най-после го забеляза.
— Не е задължително да ме харесвате вие — заяви Се’Недра, отметна решително къдриците си. — Щом боговете харесват някоя жена, тя се чувства чудесно.
В този момент Гарион отново започна да изпитва надежда. Щом Се’Недра бе склонна да се шегува с тях, значи не приемаше толкова сериозно мисълта за собствената си смърт.
— Докато се разхождаше из острова, проучвайки очарователната околност, успя ли случайно да разбереш къде се намира онази пещера? — попита Белгарат Силк. — Все пак си мислех, че излезе да разбереш тъкмо това.
— Пещерата ли? — повтори Силк. — О, тя е на север оттук. Пред нея има нещо като амфитеатър и се намира почти по средата на островчето. Това го открих през първите десет минути на обиколката си.
Белгарат му хвърли гневен поглед.
— Всъщност не е точно пещера — добави Силк. — Може би наистина има пещера навътре в хълма, но отворът по-скоро прилича на широк вход. От двете му страни се издигат колони, а върху арката над тях е поставен барелеф, изобразяващ лице, което всички познавате.
— Лицето на Торак? — попита Гарион с мъчително чувство.
— Естествено. Как се сети?
— В такъв случай не е ли по-добре да тръгваме? — предложи Дурник. — Ако Зандрамас е вече на острова… — Ковачът разпери ръце.
— И какво? — попита Белдин.
Всички впериха погледи в изкривената фигура на гърбавия магьосник.
— Зандрамас не може да влезе в пещерата, докато ние не отидем там, нали? — обърна се той към Кайрадис.
— Не, Белдин, не може — отвърна пророчицата. — Забранено е.
— Добре. Тогава нека чака. Сигурен съм, че минутите, изпълнени с очакване, ще й се понравят. Някой сети ли се да донесе нещо за ядене? Вярно, че ще се наложи да бъда чайка, но защо пък да ям сурова риба?
22.
Чакаха почти час, докато Белдин реши, че Зандрамас най-сетне е обхваната от неудържима треска. Гарион и Закат се възползваха от забавянето и облякоха доспехите си.
— Ще огледам наоколо — каза накрая гърбавият магьосник. Превърна се в чайка и се понесе в мъглата. След малко се върна и се изсмя злобно. — Никога не съм чувал жена да си служи с подобен език! Тя би засрамила дори теб, Поул.
— Какво прави? — попита го Белгарат.
— Стои пред отвора на пещерата, пред вратата или пред… наречи го както искаш. С нея има поне четиридесет гролими.
— Четиридесет? — възкликна Гарион и се обърна към Кайрадис. — Но ти каза, че силите ще бъдат равностойни!
— Ти не си ли равностоен поне на петима, Белгарион?
— Ами…
— Защо каза „имаше“? — Белгарат погледна брат си.
— Бих споменал, че нашата обсипана със скъпоценности приятелка се опита да накара няколко от гролимите да разбият онова, с което е запечатана вратата. Не съм сигурен дали причината бе в силата, държаща входа затворен, или просто Зандрамас си изпусна нервите, когато гролимите се провалиха. В момента поне петима от тях очевидно са мъртви, а Зандрамас крачи нервно и се мъчи да измисли нови ругатни. Между другото всичките гролими са с лилава подплата на качулките.
— Значи са магьосници — рече мрачно Поулгара.
— Магьосничеството на гролимите не е на особена висота. — Белдин вдигна рамене.
— Видя ли дали тя има светлинки под кожата? — поинтересува се Гарион.
— О, да, има. Лицето й прилича на поляна, пълна със светулки в лятна вечер. Видях и албатроса. Кимнахме си, но нямахме време да спрем и да поприказваме.
— Той какво правеше? — попита подозрително Силк.
— Просто се рееше в небето. Знаеш ги какви са албатросите. Според мен едва ли раздвижват крилете си повече от веднъж седмично. Мъглата започва да намалява. Защо просто не поемем дълбоко дъх, а след това можем да застанем на някоя тераса над онзи амфитеатър. Като види тъмни силуети, плуващи в мъглата, Зандрамас непременно ще се сепне, не мислите ли?
— Видя ли бебето ми? — попита Се’Недра със свито сърце.
— Той вече не е бебе, момичето ми. Синът ти е голямо момче с руси къдрици — същите, каквито имаше Ерионд. Разбрах по изражението му, че не харесва особено компанията, в която е попаднал. Ако се съди по погледа му, той ще израсне със същия лош нрав както останалите членове на семейството ви. Навярно Гарион би могъл да слезе долу и да му подаде меча, а после всички да седнем настрана и да наблюдаваме как малкият се справя с проблема.
— Бих предпочел да не убива хора преди да е сменил млечните си зъби — строго каза Гарион. — Има ли някой друг с тях?
— Ако съдя по описанието на съпругата му, ерцхерцог Отрат е сред групата на Зандрамас. На главата си е сложил евтина корона и е облечен с изтъркани кралски роби. Погледът му не издава особен интелект.
— Този е мой! — процеди Закат. — Никога досега не съм имал възможност лично да накажа човек, уличен в държавна измяна.
— Жена му ще ти е вечно задължена — засмя се Белдин. — Дори може да предприеме пътуване до Мал Зет, за да изкаже лично благодарностите си пред теб. Тя е сочно и красиво момиче, Закат. Съветвам те добре да си починеш, преди да я приемеш.
— Насоката, в която се развива този разговор, не ми допада — тихо каза Кайрадис. — Времето минава. Да тръгваме.
— Нека бъде така, както желае сърцето ти, малка моя любима — отвърна засмяно Белдин.
Кайрадис не можа да сдържи усмивката си.
Отново заговориха с бодър, шеговит тон. Приближаваше най-великото събитие на всички времена и омаловажаването му беше естествена човешка реакция.
Силк ги изведе от нишата: меките му ботуши не издаваха и звук по влажните камъни, ала Гарион и Закат трябваше да се придвижват внимателно, за да не дрънчат с доспехите. Извисяващите се към небето каменни тераси бяха еднакво високи — около десет стъпки, — ала на равни интервали между тях имаше стъпала. Силк ги изведе три площадки по-нагоре и след това тръгна в кръг, заобикаляйки пресечената пирамида. Когато стигнаха до североизточния й край, драснианецът спря и прошепна:
— Не бива да вдигаме никакъв шум. Амфитеатърът е само на стотина метра. Не искаме някой гролим с остър слух да ни чуе, нали?
Пропълзяха край ъгъла и няколко минути предпазливо вървяха по северната стена. След това Силк спря, наведе се над ръба и надникна надолу в мъглата.
— Ето го — прошепна той. — Амфитеатърът е врязан под формата на квадрат в самия хълм. Простира се от брега на морето до този портал — е, наречете го врата или както искате. Ако погледнете от ръба, ще видите, че терасите са прекъснати на много места. Амфитеатърът е точно под нас. В момента се намираме на сто метра от Зандрамас.
