Гарион и приятелите му изчистиха каменния амфитеатър от труповете на гролимите и от разхвърляните каменни отломки, ала не успяха да направят нищо, за да се отърват от огромното тяло на мъртвия дракон. Гарион седеше върху последното стъпало на стълбището, отвеждаща към амфитеатъра. Все още прегърнала крепко своя спящ син, Се’Недра дремеше в обятията му.
„Никак не е зле“ — разнесе се отново познатият глас, ала този път не като тайнствено ехо в глъбините на съзнанието му, а така ясно, сякаш онзи, който говореше, бе седнал до него.
„Мислех, че си си отишъл.“
„Все още съм тук“ — отвърна гласът.
„Спомням си — веднъж ти каза, че ще се появи нов глас, ново съзнание — мисля, че съзнание е по- точната дума, след като всичко това приключи.“
„Наистина е така, ала аз съм част от него.“
„Не те разбирам.“
„Не е особено сложно, Гарион. Преди сблъсъка съществуваше едно-единствено гигантско съзнание, ала след него то, както и всичко останало, бе разделено на две половини. Сега единното съзнание отново съществува и понеже аз бях част от първоначалния му образ, днес отново се присъединих към него. Двете половини отново са едно цяло.“
„И това обяснение за теб не е «особено сложно»?“
„Наистина ли са ти необходими още обяснения?“
Гарион понечи да отговори, но размисли и замълча. После каза:
„Но ти все още можеш да се откъснеш от цялото, нали?“
„Не. Това би довело до ново разделение.“
„Но тогава как… — В последния миг Гарион реши, че не трябва да задава този въпрос. — Защо просто не изоставим тази тема? — предложи той. — Ще ми кажеш ли каква беше тази светлина?“
„Тя бе плодът на сблъсъка, който раздели вселената на две части. Тя откъсна мен от моята противоположност, а Кълбото — от Сардиона“
„Аз пък мислех, че това е станало много отдавна.“
„Наистина е така — това се случи много отдавна.“
„Но…“
„Опитай се най-сетне да ме изслушаш, Гарион. Какво знаеш за светлината?“
„Светлината си е светлина. Не е ли така?“
„Нужно е да научиш още нещо за нея. Гледал ли си отдалече как някой цепи дърва?“
„Да.“
„Не ти ли се е случвало да забележиш как първо виждаш удара и чак миг по-късно до слуха ти достига и трясъкът на брадвата?“
„Да, така е. И на какво се дължи това?“
„Забавянето е равно на интервала от време, необходимо на звука да стигне до теб. Светлината се движи по-бързо от звука, но и на нея й е нужно известно време да пропътува разстоянието между отделните предмети.“
„Разбрах.“
„А знаеш ли какво точно представлява сблъсъкът?“
„Доколкото ми е известно, това е нещо, което става горе сред звездите.“
„Точно така! Една звезда угасна и това се случи на неподходящото място. Тя се намираше не където трябва и когато избухна, причини взрив на огромно множество други звезди — цяла галактика. Експлозията на галактиката разкъса сърцевината на вселената и тя се раздели на две, за да защити съществуването си във времето. Ето по този начин се стигна до всичко това.“
„Добре де, но нали говорехме за светлината.“
„Тъкмо тя е ослепителното сияние — светлината от експлозията — от сблъсъка. На нея й беше необходимо много време, за да достигне до нас.“
Гарион преглътна мъчително.
„И на какво разстояние оттук се е състоял сблъсъкът?“
„Числото, което мога да ти кажа, няма да означава нищо за теб.“
„А преди колко време се е състоял?“
„Това също е цифра, чието значение не би могъл да осъзнаеш. Ако искаш, питай Кайрадис за това. Тя сигурно ще може да ти отговори — имаше много важна причина да го изчисли с точност.“
Гарион най-сетне започна полека да разбира мащабите на събитието, случило се току-що.
„Ето, значи, какво била работата! — възкликна риванският крал, дълбоко развълнуван, макар че се опитваше да запази спокойствие. — Моментът на Избора всъщност е мигът, в който светлината от сблъсъка е достигнала нашия свят.“
„Браво!“
„Всички онези звезди от галактиката върнаха ли се по местата си, след като Кайрадис направи избора си? Искам да кажа, че все нещо е трябвало да затвори черната дупка във вселената, нали?“
„Гарион, ти разсъждаваш все по-мъдро и по-мъдро. Гордея се с теб! Нали видя как Зандрамас и Сардионът се разпаднаха на малки късчета ярка светлина и полетяха нагоре, разбивайки покрива на пещерата?“
„Не бих могъл да не видя подобно нещо“ — отвърна той и потръпна.
„Има причина, предизвикала това явление. Зандрамас и Сардионът, или поне късчетата от тях, са на път към онази «черна дупка». Те ще послужат за закърпването й. Естествено по пътя размерите им ще нараснат значително.“
„И след колко време… — Гарион не довърши въпроса си. — Поредното число, чието значение не бих могъл да разбера, предполагам.“
„Да, то е твърде необозримо.“
„Някои неща в Зандрамас ми направиха силно впечатление. Тя беше направила много подробен план. Още от самото начало е знаела какво ще се случи, нали?“
„Моят противник винаги е бил изключително методичен.“
„Искам да кажа, че тя се е била подготвила за всичките си ходове. Подредила е всичко в Нийса още преди да отиде в Черек, където се зае с поклонниците на култа към Мечката. И когато дойде в Рива да открадне Геран, всичко вече е било готово. Така бе планирала стъпките си, че ние веднага заподозряхме култа, а не нея.“
„От нея сигурно би излязъл много талантлив стратег.“
„Ала проницателността й не свършва дотук. Независимо колко добър е първоначалният й план, Зандрамас винаги разполагаше с резервен вариант за действие в случай на непредвидени обстоятелства. — В този момент една мисъл отклони Гарион от разсъжденията му. — Морджа хвана ли я? Магьосницата наистина се пръсна на парчета заедно със Сардиона, ала какво стана с нейния дух — дали витае сред звездите, или го погълна адът? Беше ужасена до смърт тъкмо преди да се разпадне.“
„Не мога да ти отговоря, Гарион. Аз и моят противник властвахме над вселената, не над ада. Както знаеш, самият ад е отделна вселена.“
„Какво щеше да се случи, ако Кайрадис беше избрала Геран, а не Ерионд?“
„Просто сега ти и Кълбото щяхте да се движите към друго място в пространството.“
Гарион почувства как го побиват тръпки.
„И ти не ме предупреди!?“
„А ти би ли желал да знаеш? Какво от казаното дотук би могло да промени нещата?“
Гарион реши да не задава повече въпроси за това и смени темата:
„Ерионд винаги ли е бил бог?“
„Нима не слушаше, когато преди малко самият той ти обясни? Нему беше предречено да бъде Седмото божество. Торак беше грешка, причинена от сблъсъка.“
„Значи е жив от вечни времена… искам да кажа, Ерионд винаги е бил на този свят?“
„«Вечни времена» е прекалено дълго време, Гарион. Духът на Ерионд съществува още от времето на сблъсъка. Едва когато ти се роди, той започна да броди по света.“
„Значи сме връстници?“
