— Чудесно! Може би това ще ти се отрази добре и малко ще се укротиш. Не искам да те критикувам, но, Гарион, понякога си прекалено пристрастен към пътешествията. И година не минава, без да хукнеш към някой от краищата на света с пламтящия си меч.
— Да не би да се опитваш да пускаш неуместни шеги?
— Кой! Аз? — възкликна Силк и се облегна по-удобно. — Все пак няма да имаш чак толкова много дъщери, нали? Все пак има определена възраст, до която жените могат да имат деца!
— Силк — многозначително каза Гарион. — Спомняш ли си малката дриада, която срещнахме в Леса на дриадите в Южна Толнедра?
— Онази ли, дето много харесваше мъжете? Всички мъже без изключение?
— Според теб тя може ли все още да има деца?
— О, богове! Да, разбира се!
— Тя е на над триста години. А Се’Недра също е дриада.
— Е, може би пък ти ще станеш прекалено стар, за да… — Силк замълча и погледна Белгарат. — О, богове! И ти си безсмъртен вълшебник, така ли е?
По пладне всички се качиха на борда на „Морска птица“ и макар и неохотно, Барак се съгласи да следва капитан Креска към Перивор. След като двамата се срещнаха лице в лице и разгледаха корабите си, всичко помежду им тръгна гладко. Креска не спести похвалите към „Морска птица“, а това винаги печелеше благоразположението на Барак.
Докато моряците вдигаха котвата, Гарион стоеше облегнат на парапета отдясно на борда, загледан в странната пирамида, извисяваща се сред морето. Погледът му спря за миг на стълба гъст черен дим, издигащ се от амфитеатъра в северната част на острова.
— Бих дал много да можех да съм тук с вас — каза Хетар и се подпря на парапета до Гарион. — Как беше?
— Шумно — отвърна кралят на Рива.
— Защо Белгарат настояваше толкова много да изгори дракона?
— От съжаление.
— Понякога е много странен.
— Напълно си прав. Как са Адара и децата?
— Добре са. Тя пак е бременна.
— Пак ли! Хетар, вие двамата сте почти същите като Релг и Тайба.
— Не съвсем — отвърна скромно Хетар. — Те все още имат няколко рожби повече от нас. — Той се навъси и лъчите на слънцето очертаха ястребовия му профил. — Според мен обаче те прибягват до измама. Тайба ражда по две или три близначета и на Адара й е трудно да я догони.
— Не ми се ще да хвърлям обвинения и да соча някого с пръст, но ми се струва, че за това е отговорен Мара. И все пак ще мине доста време, докато Марагор отново се напълни с хора. — Гарион погледна към носа на кораба и видя Унрак в компанията на своята сянка — Нател, застанал зад гърба на младия черек. — Защо тези двамата все са заедно?
— Не съм сигурен — отвърна Хетар. — Историята на Нател е трогателна и мисля, че Унрак дружи с него от съжаление. Подозирам, че животът на Нател е бил лишен от обич и доброта, затова приема с благодарност дори съжалението на връстника си. Ходи по петите на Унрак като кученце още откакто го взехме с нас. — Високият алгар погледна Гарион и добави: — Изглеждаш ужасно уморен. Трябва да си починеш:
— Наистина съм уморен — призна Гарион — но не искам да спя денем, а нощем да съм буден. Ела да поговорим с Барак. Стори ми се сърдит, когато пристигна на брега.
— Знаеш го какъв е — щом пропусне битка, става раздразнителен като черен облак. Разкажи му някоя интересна бойна история — Барак ги харесва почти колкото самите боеве.
Беше хубаво отново да разговаря със своите приятели. В сърцето му зееше празнина още откакто ги бе оставил в Реон. Отсъствието на тяхната прословута самоувереност бе едно от нещата, които му липсваха най-остро, ала може би още по-силно тъгуваше за тяхната дружба, за здравото, непоколебимо мъжко приятелство, скрито под хапливите шеги, които си разменяха. Докато вървяха към кърмата, където Барак стискаше здраво руля с огромните си ръце, Гарион зърна Кайрадис и Закат, изправени край парапета на палубата, направи знак на Хетар да спре, а после вдигна пръст пред устните си.
— Подслушването не е добро нещо — укори го шепнешком високият алгар.
— Всъщност, аз не подслушвам — отвърна Гарион също шепнешком. — Искам просто да се уверя, че моята намеса няма да е необходима.
— Твоята намеса ли?
— По-късно ще ти обясня.
— Какво ще правиш сега, света пророчице? — обърна се Закат към слабичкото момиче така, сякаш приказваше самото му сърце.
— Целият свят е открит пред мен, Кал Закат — отвърна му тя с лека тъга. — Бремето на Избора падна от плещите ми и вече не е необходимо да се обръщаш към мен с „пророчице“ — освободена съм от тази своя задача. Днес очите ми виждат само обикновената светлина на деня. Сега съм просто една обикновена, с нищо незабележителна жена.
— Не си незабележителна, още по-малко пък — обикновена.
— Много мило, че го казваш, Кал Закат.
— Остави това „Кал“, Кайрадис, моля те. То звучи прекалено надуто. Означава „крал“ и „бог“. След като вече видях истинските богове, разбирам колко глупаво и самонадеяно от моя страна е било да насърчавам хората да го използват. Нека все пак се върнем към онова, с което започнахме нашия разговор. Твоите очи са били покрити с превръзката години наред, нали?
— Да.
— Значи скоро не си имала възможност да видиш образа си в огледало?
— Нито имах случай, нито желание да го сторя.
Закат беше много проницателен човек и веднага разбра, че е настъпил подходящият момент.
— В такъв случай, Кайрадис, огледай се в моите очи! — рече той. — Вгледай се в тях като в огледало, за да се увериш колко си красива!
Кайрадис се изчерви.
— Ласкателствата ти ме оставят без дъх, Закат.
— За какви ласкателства говориш, Кайрадис? — отвърна той. — Ти си най-красивата жена, която съм виждал, и мисълта, че ще заминеш за Кел — или където и да е, — оставя огромна празнина в сърцето ми. Кайрадис, ти загуби своя приятел и водач. Позволи ми да се грижа за теб. Ела с мен в Мал Зет. Ние двамата трябва да обсъдим толкова много неща, че вероятно няма да ни стигне целият пи живот.
Кайрадис извърна настрани пребледнялото си лице. Едва забележимата радостна усмивка, плъзнала по устните й, показа недвусмислено, че е видяла много повече от бъдещето, отколкото желае да разкрие. А после тя отново се обърна към императора на Малореа, разтворила невинно очи.
— Нима наистина изпитваш дори малко удоволствие от моята компания?
— Твоята компания би изпълнена със смисъл всичките ми дни на тази земя, Кайрадис.
— В такъв случай ще те придружа до Мал Зет с радост — каза стройното момиче. — Сега ти си моят най-добър приятел и най-скъп спътник.
Гарион кимна на Хетар и двамата продължиха към кърмата.
— Защо подслушвахме? — попита високият алгар. — Разговорът им бе съвсем личен.
— Прав си — отвърна Гарион. — Просто исках да съм сигурен, че е протекъл. Казаха ми, че ще се случи, но от време на време обичам сам да се уверявам в тези неща.
На лицето на Хетар се изписа недоумение.
— Закат беше най-самотният мъж на света — обясни му Гарион. — Това го беше направило толкова празен и безсърдечен — и също така и опасен. Ала вече се промени и няма да е самотен. Това ще му помогне да се справи с всичко, което е отредено само нему.
— Гарион, станал си много загадъчен. Аз видях само как една млада жена оплита един мъж в мрежите си и при това го прави със завидна ловкост.
