— Да, но по света вече няма дракони, Келдар — изтъкна Велвет.
— О, нищо, Лизел — усмихна се дребничкият драснианец. — Ерионд може да направи няколко.
— О, я стига! — рече Гарион.
Скоро дойде и онзи момент от разказа, в който се появяваше Зит, затова всички пожелаха да я видят. Това достави голямо удоволствие на Сади, който с гордост показа малката зелена змия и нейното пълзящо потомство.
— Струва ми се, че не е чак толкова опасна — изсумтя Барак.
— Иди го кажи на Харакан — ухили се Силк. — Лизел хвърли тази малка чаровница в лицето му в Ашаба и магьосникът буквално се вкамени.
— Значи той е мъртъв? — попита червенобрадият гигант.
— По-мъртъв човек не съм виждал.
— Избързвате с историята — обади се Хетар.
— Иначе няма да успеем да ви разкажем всичко, Хетар — рече Дурник.
— Няма страшно, Дурник — прекъсна го Барак. — Пътят до вкъщи е дълъг. В морето ще имаме предостатъчно време.
Същия следобед Белдин отстъпи пред безбройните молби и повтори представлението, което беше изнесъл преди да се отправят към рифа. След това, желаейки да демонстрира талантите на своите спътници, Гарион предложи да се пренесат на полето за провеждане на рицарските турнири, където щяха да намерят необходимото свободно пространство. Лелдорин показа на царя и неговите придворни някои от тънкостите на стрелбата с лък. Кулминацията на неговото представяне дойде, когато им демонстрира съвършено нов метод за бране на сливи от разстояние. Барак огъна на осморка едно дебело желязо, а Хетар буквално изуми зрителите с невероятната си езда, довеждайки ги до състояние на бурен екстаз. Ала кулминацията на тържеството не пожъна очаквания триумф. Когато Релг премина през един дебел каменен зид, голяма част от дамите в публиката припаднаха, а някои от младежите се разбягаха с писъци.
— Изглежда още не са готови за това — отбеляза Силк, който умишлено се бе обърнал с гръб в момента, когато Релг приближи към зида. — Аз със сигурност все още не съм.
Два дни след това, по обяд, в пристанището влязоха два кораба, пристигащи от различни посоки. Първият беше добре познат черекски боен кораб, а от втория слязоха генерал Атеска и началникът на бюрото на вътрешните работи Брадор. Капитанът на черекския кораб Грелдик поведе по стълбицата към сушата крал Анхег и император Варана.
— Барак! — изрева крал Анхег. — Посочи ми само една основателна причина, която би ме възпряла да не те прибера във Вал Алорн, окован във вериги!
— Доста е ядосан, нали? — отбеляза Хетар.
— Като го напия, ще омекне — отвърна Барак и повдигна рамене.
— Съжалявам, Гарион! — гръмогласно се провикна Анхег. — Аз и Варана се опитахме да го настигнем, но неговото корито се оказа по-бързо, отколкото предполагахме.
— Корито ли! — възропта Барак.
— Всичко е наред, Анхег — успокои го Гарион. — Те пристигнаха след като всичко вече бе свършило.
— Значи успя да си върнеш сина, така ли?
— Да.
— Ами покажи го де, моето момче! Ние всички доста се потрудихме, за да ти го върнем.
Се’Недра излезе напред с Геран на ръце. Анхег притисна и двамата към гърдите си в меча прегръдка, ухили се и погъделичка Геран, който се заля от смях.
Когато ги пусна, Се’Недра се опита да направи реверанс, но той я спря:
— Недей, Се’Недра! Ще вземеш да изтървеш детето.
Тя се засмя, обърна се към император Варана и го поздрави с усмивка.
— Здравей, Се’Недра — отвърна беловласият император. — Изглеждаш чудесно. — Той я огледа с присвити очи. — На мен ли така ми се струва, или наистина си понапълняла?
— Това е временно — отвърна малката кралица. — По-късно ще ги обясня.
В това време Брадор и Атеска приближиха към Закат.
— Нима това наистина сте вие, ваше императорско величество! — обърна се Атеска към императора с престорена изненада. — Не мога да си представя, че ви срещам на това място.
— Генерал Атеска — отговори му Закат, — не смяташ ли, че се познаваме твърде добре, за да използваме подобни преструвки?
— Много се тревожихме за вас — намеси се Брадор. — Бездруго случайно се намирахме наблизо, та решихме… — Той разпери ръце.
— И ако не е тайна, какво правехте тук, наблизо? Нали ви оставих край брега на река Маган?
— Случиха се важни събития — намеси се Атеска. — Армията на Урвон се разпадна, пък и даршиванците изглеждаха доста объркани. Брадор и аз се възползвахме от това и отново присъединихме Пелдан и Даршива към територията на империята. Успяхме да отблъснем даршиванската армия и я преследвахме из всичките кътчета на Южна Даласия.
— Много добре, господа — одобрително каза Закат. — Изключително. Трябва по-често да се оттеглям в почивка.
— И това той нарича почивка! — промърмори Сади.
— Разбира се — намеси се Силк. — Боят с дракони винаги оказва твърде ободряващо влияние върху нервите.
Закат и Варана се гледаха изучаващо.
— Ваши императорски величества — учтиво се обърна Гарион към двамата мъже. — Най-добре би било да ви представя един на друг. Император Варана, това е Негово императорско величество Кал Закат от Малореа. Император Закат, това е Негово императорско величество Ран Боруни Четиринадесети, владетел на Толнедранската империя.
— Просто Варана, Гарион. Варана е съвсем достатъчно — каза толнедранецът. — Чували сме много неща за вас, Кал Закат — продължи той и протегна ръка.
— Със сигурност нищо добро, Варана — засмя се Закат и разтърси с охота подадената му десница.
— Слуховете рядко отговарят на истината, Закат.
— С вас имаме да обсъдим много въпроси, ваше императорско величество — рече Закат.
— Наистина е така, ваше императорско величество.
По всичко личеше, че крал Олдорин е изправен на ръба на нервен срив. Неговото островно кралство изведнъж бе засипано от кралски особи. Гарион се стараеше да ги представя колкото е възможно по- внимателно и по-безболезнено. Крал Олдорин успя да изтръгне няколко поздрава от скованите си устни, но по всичко личеше, че е забравил предългите цветисти изречения, типични за дворцовия етикет. Гарион го дръпна настрани.
— Такова нещо не се случва всеки ден — започна той. — Днес на едно място са се събрали Закат от Малореа, Варана от Толнедра и Анхег от Черек. Това ни предоставя единствената по рода си възможност да направим изключително сериозни стъпки към постигането на световен мир, за който човечеството жадува от хилядолетия.
— Твоето присъствие тук, Белгарион от Рива, прави блясъка на днешния ден още по-ярък.
В отговор на тези негови думи Гарион се поклони.
— Въпреки че честта и гостоприемството на вашия дворец са несъмнено чудо на света — продължи риванският крал, — би било неразумно от наша страна, ако пропилеем предоставената ни възможност и не я използваме за нашето благородно дело. Ето защо ви умолявам да осигурите на мен и моите приятели подходящо място, където можем да поговорим насаме, обсъждайки перспективите, разкрили се пред нашите страни при тази на пръв поглед случайна среща, в която обаче, поне според мен, случайността не е определящият фактор. Не се съмнявам, че самите богове имат немалък дял в нейното осъществяване.
— Аз съм сигурен в това, ваше величество — отвърна Олдорин. — На последния етаж на двореца ми има съвещателни зали, крал Белгарион. Ти и твоите приятели можете да разполагате с тях, когато пожелаете. Убеден съм, че от тази среща ще произлязат велики дела, и ми е достатъчна честта, че това величаво събитие протича под моя покрив.
