легионерите, които Гарион беше виждал досега.
— Митница — обяви Силк. — Толнедранците обичат да ги построяват по-далеч от границата, за да не пречат на законната контрабанда.
— Много нескопосани легионери — неодобрително изрече Дурник.
— Не са легионери — обясни Силк. — Просто войници от митническата служба — местна войска. Разликата е огромна.
— Виждам — отговори Дурник.
Войник с ръждясал нагръдник и късо копие се показа на пътя и вдигна ръка.
— Митническа проверка — обяви той отегчено. — Негово превъзходителство ще дойде след малко при вас. Може да заведете конете си ей там. — Той посочи нещо, подобно на дворче, от едната страна на постройката.
— Възможно ли е да имаме неприятности? — попита Мандорален. Рицарят беше свалил доспехите си и носеше ризница и къса туника, в каквито обичайно пътуваше.
— Не — отвърна Силк. — Митническият служител ще ни зададе няколко въпроса, после ще го подкупим и той ще премине на наша страна.
— Ще го подкупим ли? — рече Дурник.
Силк вдигна рамене.
— Разбира се. В Толнедра всичко се урежда така. По-добре ме оставете аз да приказвам. Минавал съм през такива проверки много пъти.
Митническият служител, пълен, оплешивяващ мъж в стегната с колан занемарена дреха, излезе от каменната сграда и изтри трохите хляб от гърдите си.
— Добър ден — делово поздрави той.
— Добър ден, ваша светлост — отговори Силк с лек поклон.
— Какво носите? — попита служителят и огледа оценяващо вързопите.
— Аз съм Радек от Боктор — отговори Силк, — търговец от Драсния. Карам сендарски вълнени платове към Тол Хонет. — Той отвори един вързоп и издърпа края на добре изтъкан сив плат.
— Изгледите ти за търговия са добри, драги ми търговецо — заговори митническият служител, опипвайки плата. — Тази година зимата беше мразовита и вълнените изделия носят добра печалба.
За миг се чу кратък металически звън и шепа монети смениха собственика си. След това митническият служител се усмихна и държането му стана по-предразполагащо.
— Не смятам, че е необходимо да отваряме всичките вързопи — рече той. — Вие очевидно сте достоен човек, добри ми Радек, и аз не бих искал да ви задържам.
Силк отново се поклони.
— Може би ще ни кажете нещо интересно за пътя, който ни предстои да изминем, ваша светлост? — попита той и отново стегна вързопа. — Научил съм се да разчитам на съветите, които ми дават в митническата служба.
— Пътят е добър — отвърна служителят и сви рамене. — Легионерите се грижат за това.
— Разбира се. Има ли някъде особени опасности?
— Препоръчително е да пътувате на юг сами и да не се смесвате с непознати — посъветва ги пълният мъж. — Точно сега в Толнедра царят политически размирици. Ала въпреки това съм сигурен, че ако строго се придържате към търговията си, няма да ви досажда никой.
— Размирици ли? — повтори Силк и гласът му прозвуча твърде загрижено. — Не бях чул за това.
— Ами всичко се дължи на борбата кой ще наследи имперската корона. Времето е малко смутно.
— Значи Ран Боруни е болен? — изненадано попита Силк.
— Не е — отвърна пълният мъж. — Ала е стар. Това е болест, от която никой не оздравява. Понеже няма син, който да наследи императорската титла, династията на боруните ще остане на власт толкова дни, колкото императорът ще продължи да диша. Великите родове вече правят разни маневри, за да заемат изгодни позиции. Това, разбира се, е много скъпо; а ние, толнедранците, винаги се вълнуваме, щом става въпрос за пари.
Силк за миг се разсмя.
— Нима всички ние не сме същите? Може би ще е изгодно за мен да се свържа с някои хора от подходящи семейства. Как смятате — коя фамилия е заела най-силни позиции в този момент?
— Смятам, че ние с моите хора сме по-добре от останалите — подхвърли самодоволно митническият служител.
— Ние ли?
— Членовете на рода Вордю. Аз имам далечна роднинска връзка по майчина линия с тази династия. Великият херцог Кадор от Тол Вордю е единственият човек, който по силата на логиката трябва да заеме престола.
— Не ми се вярва да го познавам — подхвърли Силк.
— Изключителен човек — сърдечно заяви служителят. — Мъж, който притежава сила, енергия и прозорливост. Ако изборът на император се извършваше само по заслуги, великият херцог Кадор щеше да получи трона при всеобщо съгласие. Ала за нещастие изборът е в ръцете на Кликата на съветниците.
— Ах!
— Така е — съгласи се митническият служител с горчивина. — Не можете да си представите какви подкупи искат тези хора за своите гласове, добри ми Радек.
— Предполагам, че това е възможност, която се открива веднъж в живота им — каза Силк.
— Не завиждам на никого, ако получава почтен подкуп в разумни граници — оплака се пълният митничар, — но някои от мъжете в Кликата полудяха от алчност. Независимо от поста, който ще получа в новото правителство, ще ми отнеме години, за да си възвърна средствата, които съм похарчил, докато го заема. Положението е същото в цяла Толнедра. Честните хора са притиснати до стената от данъците и от безбройните подписки за бедствени случаи, подкрепящи някой от кандидатите. Човек не посмява да не се включи в списъка, ала всеки ден се появява нова подписка. Разходите довеждат хората до ръба на отчаянието. Вече се избиват по улиците на Тол Хонет.
— Толкова ли е зле? — попита Силк.
— По-зле е, отколкото можете да си представите — въздъхна митничарят. — Хорбитите нямат необходимите средства да проведат политическата си кампания, затова започнаха да отравят членовете на Кликата. Харчим милиони, за да купим един глас, а само след ден лицето на нашия човек почернява и той умира. След това трябва да събираме още милиони, за да откупим неговия наследник. Това напълно ме съсипва. Излиза, че нямам нерви за политика.
— Ужасно — изрази съчувствието си към страдалеца Силк.
— Де да беше умрял тоя Ран Боруни! — отчаяно изплака болката си толнедранецът. — Сега ние контролираме всичко, но Хонетите са по-богати от нас. Ако те се съюзят и подкрепят един кандидат, ще измъкнат трона изпод носовете ни. А Ран Боруни през цялото време си седи в палата и лудее по онова малко чудовище, което нарича своя дъщеря. При това се е оградил с толкова много пазачи, че не можем да убедим дори най-храбрия убиец да посегне на живота му. Понякога ми се струва, че този старец възнамерява да живее вечно.
— Търпение, ваша светлост — посъветва го Силк. — Колкото повече страдаме, толкова по-големи награди ще получим, когато всичко свърши.
— Тогава някой ден аз трябва да стана много богат — въздъхна толнедранецът. — Ала аз ви задържах прекалено дълго, добри ми Радек. Желая ви бързо пътуване и студено време в Тол Хонет, за да се увеличи цената на вашите вълнени платове.
Силк направи официален поклон, отново яхна коня си и изведе дружината от територията на митницата.
— Прекрасно е човек отново да навлезе в Толнедра — изрече възхитено той, когато чужди уши не можеха вече да ги чуят. — Обожавам аромата на измамата, покварата и интригите.
— Ти си лош човек, Силк — подметна Барак. — Тази страна е истинска помийна яма.
— Разбира се, че е така — изсмя се Силк. — Ала пък не е скучна, Барак. В Толнедра човек никога не изпитва скука.
С падането на вечерта се приближиха до едно добре уредено толнедранско село и спряха да
