пристигнал тук, защото го е изпратил върховният жрец на кролимите.
— Това е преувеличено — упорито продължи да твърди Ран Боруни. — Целият свят знае, че ти и баща ти питаете умопомрачителна омраза към ангараките, ала времената се промениха.
— Ктхол Мургос е все още управляван от Рак Ктхол — напомни Улф. — А там господар е Ктучик. Ктучик не се е променил, нищо че е започнал да използва по-различни думи. Търговците от Рак Госка могат наистина да ти изглеждат възпитани, ала веднага ще скочат на бой, ако им подсвирне Ктучик, който е ученик на Торак.
— Торак е мъртъв.
— Така ли? — възкликна леля Поул. — Виждал ли си гроба му? Разкопавал ли си пръстта над него, за да видиш със собствените си очи костите му?
— Разходите по поддържане на империята в ред са много големи — подхвана императорът — и аз се нуждая от приходите, които ми донасят мургите. Имам агенти в Рак Госка и навсякъде по Южния път на керваните, така че бих научил, ако мургите започнат да се готвят за военни действия срещу мен. Изпитвам известни съмнения, че цялата тази свада е в резултат на вътрешни дрязги между магьосниците. Вие си имате свои мотиви, ала аз няма да ви разреша да използвате моята империя като сляпо оръдие в борбата ви за власт.
— Ами ако ангараките победят? — попита леля Поул. — Как възнамеряваш да се справиш с Торак?
— Не се боя от Торак.
— Срещал ли си го някога? — попита Улф.
— Очевидно не съм. Слушай, Белгарат, ти и дъщеря ти никога не сте били приятелски настроени към Толнедра. Отнасяхте се към нас като към победени врагове след битката при Воу Мимбре. Информацията ти е интересна и аз ще я обмисля достатъчно задълбочено, ала мотивите на алорните не могат да управляват толнедранската политика. Икономическите отношения в държавата ни силно зависят от търговията по Южния път. Няма да разруша империята си, просто защото вие по някаква случайност не харесвате мургите.
— Тогава си глупак — рязко каза Улф.
— Сигурно би се изненадал, ако разбереш колко хора мислят като теб — отговори императорът. — Може би ще постигнеш по-голям успех с човека, които наследи от мен короната. Ако той е родовете Вордю или Хонет, би могъл дори да го подкупиш, ала боруните не приемат подкупи.
— Нито съвети — добави леля Поул.
— Само когато те са изгодни за нас, лейди Поулгара — възрази Ран Боруни.
— Смятам, че сторихме тук всичко, което можахме — реши господин Улф.
Бронзовата врата в края на градината се отвори с трясък и през нея нахълта дребно момиче с червеникава коса и блеснали очи. Отначало Гарион си помисли, че е още дете, ала когато момичето се приближи, разбра, че е отминала детската възраст. Макар че беше много дребна, късата зелена туника без ръкави, която беше облякла, разкриваше тяло, което беше много по-близо до зрелостта. Той изпита особена изненада, когато я видя — нещо подобно на чувството, че я познава, ала същевременно твърде различно от него. Косата й приличаше на тежък водопад от сложно подредени дълги къдрици, които се спускаха по врата и раменете й. Гарион никога не беше виждал коси с такъв цвят — наситено червени, блестящи, които сякаш светеха със свой, вътрешен блясък. Девойката беше изпаднала в състояние, което граничеше с неподправена ярост.
— Защо ме държат тук като затворничка? — попита тя императора.
— За какво говориш? — въпросително я изгледа Ран Боруни.
— Легионери те не ме пускат извън двореца!
— О! — въздъхна императорът. — Това ли било?
— Точно това.
— Те изпълняват заповедите ми, Се’недра — обясни императорът.
— И те така казват. Заповядай им да престанат с тези глупости.
— Не.
— Не? — Тонът й бе изпълнен с недоверие. — Не? — Гласът й подскочи с няколко октави. — Какво искаш да кажеш с това „не“?
— Точно сега за тебе е опасно да се разхождаш из града.
— Глупости — троснато отвърна тя. — Не възнамерявам да вися в този задушен дворец само защото ти се боиш от собствената си сянка. Трябва да си купя разни неща от пазара.
— Ами изпрати някого.
— Не желая да изпращам никого! — изкрещя тя. — Искам сама да отида.
— Е, не може — категорично изрече императорът. — Защо вместо това не се позанимаваш с уроците си?
— Няма да уча! — извика — тя. — Джийбърс е тесногръд идиот и ме отегчава. Не желая да седя като баба и да приказвам за история, политика или за всички останали скучнотии. Искам един следобед само за себе си.
— Съжалявам.
— Моля те, татко — изрече умолително тя и в гласа й се промъкна увещателна нотка. Тя хвана една от гънките на златния му плащ и започна да я върти около мъничкия си пръст. — Моля те. — Погледът, който отправи към императора през трепкащите си мигли, би умилостивил дори камък.
— В никакъв случай — отсече той, отказвайки да я погледне. — Заповедта ми остава в сила. Няма да напускаш територията на двореца.
— Мразя те! — извика момичето и избяга от градината, обляно в сълзи.
— Дъщеря ми — обясни императорът, сякаш се извиняваше. — Не можете да си представите какво значи да имаш такова дете.
— О, с лекота си представям всичко — измърмори господин Улф и погледна към леля Поул.
В отговор тя го изгледа предизвикателно и каза:
— Хайде де, доизкажи се. Сигурна съм, че няма да мирясаш, докато не го сториш.
Улф вдигна рамене, и измърмори:
— Добре де, спирам.
Ран Боруни замислено изгледа бащата и дъщерята.
— Хрумна ми, че можем да преговаряме — рече той с присвити очи.
— Какво си наумил? — попита Улф.
— Ти имаш известен авторитет сред алорните — подхвана императорът…
— Да, може и така да се каже — предпазливо потвърди Улф…
— Сигурен съм, че ако ги помолиш, те ще си затворят очите пред една от най-абсурдните клаузи на споразумението при Воу Мимбре.
— Точно коя от всички?
— Наистина, няма никаква нужда Се’недра да отпътува до Рива, нали? Аз съм последният император от династията на Боруните и когато умра, тя няма вече да бъде престолонаследничка. Искам да кажа, че при тези обстоятелства изискването не се отнася до нея. То и без това си е истинска глупост. Потомците на риванския крал са измрели преди тринайсет столетия, така че няма да има никакъв жених, който да очаква дъщеря ми в тронната зала на Рива. Както видяхте, сега Толнедра е много опасно място. Само след година ще отпразнуваме шестнайсетия рожден ден на Се’недра и датата е добре известна на всички. Ако съм изправен пред необходимостта да я изпратя в Рива, половината от наемните убийци в империята ще се укрият около портата на палата, очаквайки дъщеря ми да излезе. Не бих поел този риск. Ако можеш да повлияеш на алорните да смекчат отношението си по този въпрос, аз бих могъл да направя редица отстъпки за връзките ми с мургите — ще огранича техния брой в империята, ще въведа затворени за тях зони и други подобни неща.
— Не, Ран Боруни — категорично го прекъсна леля Поул. — Се’недра ще замине за Рива. Ти не можеш да разбереш, че клаузите на Споразумението не са чиста формалност. Ако дъщеря ти е жената, определена от съдбата да стане невяста на риванския крал, никоя сила на света не може да я спре в уречения ден тя ще бъде в тронната зала на кралство Рива. Препоръките на баща ми по отношение на мургите са само предложения — за твое собствено добро. А как ще предпочетеш да действуваш е лично твоя работа.
