успееш да изпратиш съобщение, че Се’недра е на сигурно място при мен, това може би ще облекчи черните мисли на императора.
— Ще го сторя, Поулгара — обеща Ксанта.
Качиха се на конете и тръгнаха след десетина дриади, които подтичваха пред тях като пеперуди, показвайки им пътя на юг през гората. Неизвестно защо Гарион се чувстваше дълбоко потиснат и не обръщаше почти никакво внимание на местностите, през които минаваха, а яздеше мълчаливо край Дурник по лъкатушещата горска пътека.
Рано предобед под дърветата започна да става по-тъмно.
Пътешествениците яздеха, без да приказват, през гората, която беше станала мрачна. Предупреждението, което Гарион беше доловил на поляната при кралица Ксанта, сега отекваше в поскърцването на клоните и в шумоленето на листата.
— Сигурно времето пак ще се развали — рече Дурник и вдигна поглед нагоре. — Ще ми се да можех да видя небето.
Гарион кимна и опита да се отърси от чувството за надвиснала над тях опасност.
Мандорален в доспехи и броня и Барак в ризницата си яздеха начело на групата, а Хетар облечен в дрехата си от конски кожи със стоманени пулове, прикрепени с нитове към кожата, беше в края й. Злокобната тишина, която не предвещаваше нищо добро, изглежда, действуваше на всички, затова яздеха предпазливо, поставили ръцете си на дръжките на оръжията, а очите им бдяха за скрита опасност.
Изведнъж, съвсем ненадейно, от всички страни ги обкръжиха толнедрански легионери. Не направиха опит да ги нападнат, ала бяха готови за бой, вдигнали късите копия пред бляскавите си нагръдници.
Барак изруга, а Мандорален рязко дръпна юздите на бойния си кон и викна:
— Направете път! — И наведе копието си.
— Спокойно — предупреди го Барак.
Дриадите хвърлиха изплашени погледи към войниците и изчезнаха сред мрачните дървета.
— Какво мислиш, лорд Барак? — попита енергично Мандорален. — Не са повече от стотина. Ще ги нападнем ли?
— В един от близките дни аз и ти ще трябва да си поприказваме надълго и нашироко по някои въпроси — отвърна Барак. Той погледна през рамо, забеляза, че Хетар също се е промъкнал по-близо, и въздъхна. — Е, предполагам, че все някак ще се справим. — Исполинът стегна ремъците на щита си и разхлаби меча си в ножницата. — Как мислиш, Мандорален? Дали пък да не им дадем възможност да избягат?
— Предложението ти е великодушно, лорд Барак — прие го незабавно Мандорален.
След малко се появи и група конници. Водачът беше едър мъж в синя наметка, украсена със сребриста бродерия. Нагръдникът и шлемът му бяха инкрустирани със злато.
— Превъзходно — отбеляза той, когато се приближи. — Великолепно.
Леля Поул насочи студения си поглед към новодошлия и с попита:
— Нима легионите нямат по-полезно занимание от това да устройват засади на мирни пътници?
— Това е моят легион, госпожо — високомерно отвърна мъжът със синята наметка, — и войниците изпълняват каквото им наредя. Виждам, че с вас пътува принцеса Се’недра.
— Къде и с кого пътувам е само моя грижа, ваша светлост — надменно заяви Се’недра. — Пътуването ми не засяга великия херцог Кадор от рода Вордю.
— Баща ви проявява дълбока загриженост, принцесо — заяви Кадор. — Цяла Толнедра ви търси. Кои са тези хора?
Гарион се опита да я предупреди, като мрачно се намръщи и поклати глава, ала го стори прекалено късно.
— Двамата рицари, които водят нашата група, са Мандорален, барон Воу Мандор и лорд Барак, граф Трелхайм — обяви тя. — Алгарският воин, който върви в края на колоната, е Хетар, син на Чо-Хаг, главатаря на племенните вождове в Алгария. Дамата…
— Аз мога да говоря и сама, скъпа — спокойно я прекъсна леля Поул. — Любопитна съм да узная какво е довело великия херцог Вордю толкова далеч в южна Толнедра.
— Заинтересуван съм да бъда тук, госпожо — каза Кадор.
— Това е очевидно — отвърна му леля Поул. — Но все пак?
— Всички легиони на империята търсят принцесата.
— Много съм изненадана, че човек от рода Вордю проявява такава готовност да търси принцеса от рода Боруни — отбеляза леля Поул. — Особено като имам предвид вековната вражда между двете фамилии.
— Защо не престанем с тези празни приказки? — с леден тон предложи Кадор. — Мотивите за присъствието ми тук са лично моя работа.
— Която, без съмнение, е мръсна.
— Мисля, че забравяте къде се намирате, госпожо — заяви Кадор. — В края на краищата аз съм онзи, който… по-важното е какъв ще стана.
— И какъв ще станете, ваша светлост? — полюбопитства жената.
— Аз ще бъда Ран Вордю, император на Толнедра — обяви Кадор.
— О, така ли? Ами какво прави бъдещият император на Толнедра в Леса на дриадите?
— Каквото е необходимо, за да защитя интересите си — твърдо изрече Кадор. — Най-важното в настоящия момент е, че принцеса Се’недра трябва да премине под моя опека.
— Баща ми вероятно ще има някои възражение срещу това, което казахте, херцог Кадор — намеси се Се’недра. — И вероятно няма да одобри амбициите ви.
— Онова, което приказва Ран Боруни, съвсем не ме засяга, принцесо — заяви Кадор. — Толнедра има нужда от мене и никаква подлост от страна на боруните няма да спре похода ми към императорската корона. Очевидно е, че старецът възнамерява да ви омъжи за някой от рода Хонет или Хорбит, за да възбуди някакви фалшиви претенции към трона. Това би могло да усложни всичко, а пък аз желая положението да си остане простичко.
— Като самият вие се ожените за мене? — презрително попита Се’недра. — Това никога няма да стане.
— Не — отхвърли предположението й Кадор. — Не проявявам интерес към съпруга дриада. За разлика от боруните, родът Вордю ще поддържа родословното си дърво неопетнено с връзки с нисши твари.
— Значи ще ме държите в затвора? — попита Се’недра.
— Боя се, че това е невъзможно — отговори й херцог Кадор. — Императорът има шпиони навсякъде. Наистина е срамно, че подбрахте такъв момент за бягството си, ваше височество. Платих огромни разноски, докато един от агентите ми проникне в кухнята на императора със смъртоносна доза нийсанска отрова — за нея също платих скъпо и прескъпо. Тъкмо щях да ви отровя. Дори си направих труда да напиша съболезнователно писмо до баща ви по повод вашата смърт.
— Колко мило от ваша страна — промърмори Се’недра, но лицето й пребледня.
— За нещастие сега ще трябва да действувам направо — продължи Кадор. — Остър нож и няколко лопати кал върху трупа ви, принцесо, ще сложат край на вашата злочеста връзка с толнедранската политика. В постъпката ми няма нищо лично, нали разбирате, просто трябва да защитя интересите си.
— Планът ви, херцог Кадор, има един недостатък — заяви Мандорален и внимателно опря копието си на едно дърво.
— Не виждам кой е той, бароне — самодоволно отвърна Кадор.
— Грешката ви е, че безразсъдно навлизате в обсега на меча ми — обясни му Мандорален. — Ще загубите главата си, а човек без глава не изпитва особено остра нужда от корона.
Гарион знаеше, че част от дързостта на Мандорален произтича от отчаяната му нужда да докаже пред себе си, че не се страхува от нищо.
Кадор неспокойно погледна към рицаря и каза не особено убедено:
— Не бихте могли да сторите това. Ние сме много повече от вас.
— Проявявате неблагоразумие, щом мислите така — отбеляза Мандорален. — Аз съм най-опасният жив рицар в света, освен това съм в пълно бойно снаряжение. Ще покося войниците ви като стръкчета трева. Обречен сте, Кадор. — При тези думи страшният рицар извади огромния си меч.
— Очаквах, че такова нещо обезателно ще се случи — кисело подхвърли Барак към Хетар и също
