навсякъде.
— И този ужасен човек е агент на крал Родар? — изрече Се’недра с недоверие.
— Всъщност Керан е маркграф — каза Силк. — При нормални условия има изключително възпитани маниери. Помоли ме да ви предам неговите комплименти.
Се’недра изглеждаше съвсем объркана.
— Драснианците разговарят помежду си с пръсти — обясни Гарион. — Мислех си, че знаеш.
Се’недра го изгледа с присвити очи.
— Керан всъщност каза: „Обади на червенокосото девойче, че се извинявам за обидата, която му нанесох“ — осведоми я самодоволно Гарион. — Той просто искаше да приказва със Силк и имаше нужда от подходящ предлог.
— И ме е нарекъл „девойче“?
— Той използва тази дума, не аз — бързо отговори Гарион.
— Значи ти знаеш този таен език със знаци?
— Естествено.
— Престани, Гарион — твърдо изрече леля Поул.
— Керан препоръча незабавно да се махнем оттук — каза Силк на господин Улф. — Съобщи ми, че мургите търсели някого — вероятно нас.
В другия край на лагера изведнъж се разнесоха гневни гласове. Няколко десетки надраки се измъкнаха от колибите си, за да препречат пътя на група конници, които току-що се бяха появили от дълбоката клисура. Конниците бяха мурги. Начело на надраките стоеше огромен дебел мъжага, който приличаше по- скоро на животно, отколкото на човек. В дясната си ръка стискаше страшен стоманен боздуган.
— Кордоч! — изрева той. — Казах ти, че следващия път, когато дойдеш тук, ще те убия.
Мъжът, който излезе напред и застана лице в лице с огромния надрак, беше Брил.
— Казвал си ми много неща, Тарлек — изкрещя той в отговор.
— Този път ще получиш каквото заслужаваш, Кордоч — изрева Тарлек и закрачи напред, размахвайки боздугана.
— Стой си на мястото — предупреди го Брил. — Нямам време за теб точно сега.
— Вече нямаш никакво време, Кордоч — за нищо.
Барак доволно се засмя и каза:
— Може би някой ще се възползва от възможността да каже „Довиждане“ на нашето приятелче ей там? Смятам, че Брил тъкмо се готви да тръгне на дълго-дълго пътуване.
Ала дясната ръка на Брил внезапно се стрелна под туниката му. С рязко движение той измъкна нещо и с едно-единствено движение го завъртя и го захвърли право към Тарлек. Плоският метален триъгълник просветна във въздуха и с отвратителен звук на срязани кости се заби в гърдите на огромния надрак. Силк чак изцъка от изумление.
Тарлек се взря тъпо в Брил, устата му зееше отворена, лявата му ръка посегна да затули бликащата кръв дупка в гърдите. После боздуганът се изплъзна от дясната му ръка, краката му се подкосиха и той тежко се сгромоляса напред.
— Да се махаме — изрече остро господин Улф. — Надолу към потока! Тръгвайте!
Препуснаха към скалистото легло на потока и поеха по него във влудяващ галоп. Калната вода изскачаше на водопади изпод копитата на конете. След неколкостотин разкрача рязко обърнаха посоката и се изкатериха по стръмния бряг, покрит с едър чакъл.
— Насам! — извика Барак и посочи едно по-равно място.
Гарион нямаше време за мислене — притискаше се към коня си и се стремеше да не изостава. Далеч зад тях се чуваха викове и крясъци.
Спуснаха се по нисък хълм и по сигнал на Улф дръпнаха юздите и спряха конете.
— Хетар — каза господин Улф. — Провери дали идат след нас.
Хетар обърна коня си и в галоп се изкатери до група дървета на билото.
Силк сипеше ругатни, лицето му бе посиняло от гняв.
— Какво ти става? — попита го Барак.
Силк продължаваше да ругае.
— Какво го вбеси така? — обърна се Барак към господин Улф.
— Нашият приятел току-що преживя ужасен удар — отвърна старецът. — Разбра, че погрешно е преценил един човек — всъщност и аз се подведох по същия начин. Оръжието, което използва Брил срещу оня надрак, се нарича „Зъба на пепелянката“.
Барак сви рамене.
— На мен ми заприлича просто на нож за мятане. Е, с малко особена форма, но…
— Не само това — подчерта Улф. — От всичките три страни е остър като бръснач и трите му върха обикновено се потапят в отрова. Това е специалното оръжие на дагашите и именно то разстрои Силк толкова много.
— Трябваше да се досетя — гълчеше сам себе си Силк. — През цялото време Брил беше прекалено добър за обикновен сендарски разбойник.
— За какво приказват те, Поулгара? — попита Барак.
— Дагашите са тайна организация в Ктхол Мургос — обясни тя. — Добре обучени убийци — хора, които умъртвяват жертвите си по поръчка. Отговорни са единствено пред Ктучик и човека, който стои пряко над тях в йерархията. Ктучик ги използва от векове, за да елиминира хора, заставащи на пътя му. Дагашите действат безотказно.
— Никога не съм проявявал любопитство към особеностите в културата на мургите — намеси се Барак. — Щом искат да слухтят и да се изтребват взаимно, тяхна си работа. — Той хвърли бърз поглед към хълма, за да провери дали Хетар е открил нещо. — Оръжието, което използва Брил, може би наистина е интересна играчка, но си остава безсилно пред добрата броня, доспехите и острия меч.
— Не бъди така провинциално ограничен Барак — намеси се Силк, който бе започнал да възвръща спокойствието си. — Добре хвърленият „зъб“ може с лекота да среже ризница. Ако знаеш как, можеш да го метнеш така, че да порази цел дори зад някой ъгъл. Не само това — човек от организацията на дагашите може да те умъртви, използвайки само ръцете и краката си, независимо от това дали носиш броня и доспехи, или не. — Силк се намръщи и продължи: — Знаеш ли, Белгарат, може би непрекъснато сме допускали една и съща грешка: приемахме, че Ашарак използва Брил, но може би е било тъкмо обратното. Брил сигурно е много добър. В противен случай Ктучик не би го изпратил на запад да ни държи под око. — Дребничкият драснианец се усмихна злобно. — Но се питам — колко е добър? Срещал съм се с няколко дагаши, ала не и с най-добрите. Това би било много интересно.
— Не бива да се отклоняваме от целта си — каза Улф и се навъси, после погледна леля Поул и между тях като че премина нещо.
— Не е възможно сериозно да мислиш така — каза тя.
— Едва ли имаме голям избор, Поул — въздъхна той. — Около нас ври от мурги — прекалено много са и са прекалено наблизо. Нямам пространство, в което да се движа — те са ни притиснали здраво до южния предел на Марагор. Рано или късно ще ни изтласкат в равнината. Ако се решим, поне ще можем да вземем необходимите предпазни мерки.
— Това не ми харесва, татко — заяви тя.
— И на мен не ми се нрави особено — призна той. — Ала трябва да се отървем от всички тези мурги, иначе никога няма да се доберем до Долината преди да настъпи зимата.
Хетар се върна от билото на хълма и тихо каза:
— Идат. Една орда ни заобикаля от запад, за да ни пресече пътя.
— Смятам, че това вече решава нещата, Поул — рече Улф.
— Да вървим.
Препуснаха. Гарион хвърли поглед назад. Шест-седем облака прах загрозяваха лицето на широкия няколко мили склон. Мургите събираха силите си срещу тях.
Групата продължи в галоп и с грохот прекоси плитка клисура. Барак, който яздеше начело, изведнъж вдигна ръка и викна:
— Засада!
