Мъжът повдигна брадичката й с показалеца си. Тя погледна нагоре към него с насълзени очи, пълни с обожание.
— Но не си мисли, че съм само един измамник. Скъпа, след като те спасих от онази акула, се влюбих в тебе лудо и всеотдайно. Зная, че и ти изпитваш същото към мен. Това, че Пол Хатуей пръв е сложил пръстен на ръката ти, не може да попречи на нашата взаимна любов. — Той я притегли към себе си и я прегърна. — Това, което преживяхме, беше красиво. Беше значимо и истинско. Не се чувствай виновна. Не бива да си тръгваш с такива мисли.
Тейла попиваше всяка негова дума и така й се искаше да вярва, че той я обича и говори откровено! Можеше да ухажва толкова други красавици. Кораб след кораб, пълни със самотни жени, акостираха до бреговете на Австралия. Но й беше трудно да му повярва. Ако думите му бяха искрени, защо той не я поиска, когато беше в „Оудъм“? О, защо?
— Пусни ме — задърпа се тя. — Не искам да слушам повече безсмислените ти уверения. Направи достатъчно. И душата, и тялото ми са опетнени за цял живот заради теб. — Тя изхълца, сълзи течаха по бузите й. — Не искам да те виждам повече. Върви си!
— Ще си отида, но преди това искам да ти кажа, че съвсем не дойдох тук, за да те съблазня — отвърна той, хвана я здраво за раменете, разтърси я, за да го погледне в очите. — По дяволите, ще ме изслушаш ли?
— Всичко ли правиш насила? — жената вдигна гордо глава.
— Само това, което смятам за необходимо. А сега трябва да ме изслушаш. Чуй каквото имам да ти кажа и ще си отида.
— Няма значение кога ще ме пуснеш, защото аз винаги ще те мразя, Ян Лейвъри — рече тя, като сама страдаше от думите си. Сведе очи, защото не можеше да издържа погледа му. Обичаше го до болка.
— Тейла, не съм дошъл тук, за да те задирям. Преследвам един избягал каторжник, който търси Пол, за да го убие.
— Нима си мислиш, че ще ти повярвам? — засмя се тя горчиво, като го гледаше предизвикателно. — Какво те засяга, че някой искал да убие съпруга ми? Нали ще ти бъде по-лесно да ме преследваш, ако е мъртъв? Да ме отвлечеш и да ме държиш като наложница, като робиня?
Ян пусна раменете й и нервно прокара пръсти през косата си.
— Наложница! Робиня! — възкликна той.
Тейла поднови нападките си срещу него:
— Не си ли златотърсач? Какво общо имаш с избягалите каторжници?
Лейвъри навличаше дрехата си от еленова кожа, украсена с ресни. Тя го огледа и допълни подигравателно:
— Май не ти е провървяло на златните полета. Изглеждаш ми беден като църковна мишка.
Младият мъж я погледна озадачено никога не й беше казвал, че е златотърсач. Изглежда дрехите му от еленова кожа я бяха довели до това заключение. Да, лесно беше да го вземат за авантюрист, тръгнал да си търси късмета. Той се поколеба. Много жени с добро възпитание считаха мъжете като него за коравосърдечни главорези, но нямаше друг изход, освен да й разкрие с какво се занимава.
— Тейла, не съм златотърсач. Ловя избягали затворници срещу възнаграждение. Дойдох тук, за да търся един каторжник — Танер Макшейн, но не толкова заради наградата от две хиляди лири, определена за главата му, колкото за да предотвратя някоя престрелка между него и Пол, в която и ти би могла да пострадаш.
Момичето го гледаше недоверчиво.
— Бога ми, бива те да съчиняваш истории — изсмя се тя и сложи ръце на кръста си. — Ти си лъжец. Бях глупава да повярвам, че си нещо друго освен негодник.
Преди Ян да успее да я задържи, тя се спусна по стълбата. Щом стъпи на пода, грабна кошницата с яйца и побягна. Той понечи да я последва, но се опасяваше, че някой от хората на Хатуей може да се върне и да го забележи.
Лейвъри беше объркан. Поразяваше го разкритието, че той е първият мъж в живота й. Разтърси глава. Навярно преценката му за много неща е била погрешна. За Пол например, който в крайна сметка не се беше възползвал от правата си на съпруг.
Ами Тейла? Припомни си нейната преданост към един мъж, чиято привързаност не беше достатъчно силна, за да я люби. В неговите прегръдки тя беше дала много повече, отколкото на законния си мъж. Но въпреки всичко отказваше да напусне Хатуей! Защо?
Навярно той се държеше добре с нея.
Ян реши засега да остави Пол и Тейла. Явно Танер Макшейн не беше в ранчото и трябваше да го потърси в Шубрака. Поне за известно време това щеше да го отвлече от обърканите му мисли за жената, която беше откраднала сърцето му.
Тейла остави кошницата с яйца в кухнята на Хонора и се уедини в стаята си. Хвърли се на леглото разплакана и заудря с юмруци по дюшека. Беше объркана и засрамена! Позволила бе на един случаен мъж, на един изкусен лъжец да я съблазни. Беше отговорила на страстта му!
О, как можа!
Сега той имаше основание да се надява на нови срещи.
Ян никога вече нямаше да я остави на мира. Сигурно Пол ще разбере и ще си го върне не само на нея, но и на сестра й.
Младата жена се надигна и опипа халката на безименния си пръст. Омразата й към Хатуей бе по-силна от разтърсващата я страст към ловеца. Би желала съпругът й да е мъртъв и никога, никога да не бе срещала Ян Лейвъри.
О, ако родителите им бяха живи и тя можеше да се върне в Англия, където животът беше толкова по- спокоен и по-прост!
— Виада, нещата не се подреждат, както аз си представях — прошепна тя. Отиде до прозореца и се загледа в яркото синьо небе. — Може никога повече да не се видим, сестричке. И навярно така ще бъде по-добре за теб. Сега аз съм пропаднала жена. — Тя сподави риданията си. — Сигурно не съм по-добра от онези проститутки, които обикалят нощем улиците на Лондон и се продават на всеки, който може да плати.
Тейла отпусна глава. Образът на Ян отново изплува в съзнанието й и това беше достатъчно, за да я изпълни със страстно желание.
Който обичаше толкова силно един мъж, правеше грях. Тогава Бог да я пази, защото тя обичаше Лейвъри с цялата си душа.
Пол надничаше от прозореца на една колиба и скришом наблюдаваше членовете на бандата си. Един от тях трябваше да заслужи достатъчно доверие, за да му възложи тази опасна задача. Едва ли щеше да му хареса, но нямаше да може да откаже, понеже парите щяха да го съблазнят.
Хатуей свали очилата си и разтърка очи с опакото на ръката, след което се отпусна на стола. Въздъхна дълбоко, облегна глава и затвори очи. Напоследък го обземаше чувство за постоянна несигурност, сякаш невидима примка бавно, но сигурно се затягаше около него.
Той пак разтърка очите си, като се опитваше да изтрие образа на Тейла от съзнанието си. Струваше му се, че тя е причината за неговите страхове. Сякаш единствено тя беше в състояние да заплаши цялото му съществуване. Но не можеше да събере достатъчно решителност, за да заповяда да я изпратят надалеч или убият. Нещо в нея го вълнуваше, проникваше дълбоко в душата му и му напомняше, че някога е бил друг човек и се е страхувал от Бог. Тя събуждаше нещо човешко у него.
— Подобни чувства са твърде опасни — каза си той, отвори очи и се загледа навън. — Но аз все още не мога да я убия!
Пол присви злобно очи.
— Но ако умра аз, ще трябва да умре и тя — прошепна той дрезгаво. Нямаше да я остави да изживее живота си с Ян Лейвъри. Знаеше, че тя ще отиде при него, ако няма съпруг, който да я задържа. Беше сигурен, че се е влюбила в този мъж още в деня, в който пристигна, когато се целунаха на кея. Беше уверен, че тя оттогава непрекъснато мисли за него, а и той също не я е забравил.
