Веждите му се смръщиха. Посегна към бутилката и си наля чаша уиски. Трябваше да състави план и да избере човека, който да я убие след неговата смърт. Хатуей изпи питието на един дъх и тракна чашата на масата. Кой от хората му беше най-алчен? Кой беше готов да направи всичко за шепа злато? Стана и отново се загледа през прозореца. Погледът му се спря на Кенет Озиър, после си помисли за Ридж Уагнер, който беше заминал за Сидни, за да си отдъхне от разбойничеството. Тези двамата бяха основните кандидати за това мръсно дело. Скоро един от тях щеше да стане по-богат, отколкото някога си е представял!
Да, оставаше само да направи избора си.
ГЛАВА ДЕСЕТА
Увита в халата си, Тейла седеше на ръба на леглото. Цялата трепереше, като гледаше Пол, изправен до нея, с чаша козе мляко в ръка. Свещта на нощното шкафче едва осветяваше спалнята. Пламъкът хвърляше странни танцуващи сенки по лицето на мъжа и му придаваше онзи зловещ израз, който така му подхождаше.
Душата й беше разтърсена от преживяното с Ян и сега едва издържаше присъствието на Хатуей. Не беше излизала, откакто се добра от конюшнята в стаята си. Беше се надявала на малко усамотение, в което да изживее случилото се и да обмисли безотговорното си поведение към този мъж, в когото беше влюбена.
Но нима можеше да забрави, че е затворница на Пол и е винаги на негово разположение? Беше изгубила собствените си права в момента, когато напусна Англия.
— Лицето ти е много зачервено тази вечер, Тейла — каза мъжът, а бузата му нервно потрепваше. — Да не си стояла много на слънцето днес? Явно не само яйца си събирала.
Сърцето на момичето замря от страх. Дали Пол не знаеше на какво се дължи руменината й? Играеше ли си с нея? Да не би да са хванали Ян, когато е излизал от конюшнята?
Премаля й от тази мисъл. Но ако го бяха заловили, навън щеше да се вдигне врява и тя щеше да чуе. Той никога не би се оставил да го хванат, без да се съпротивлява, а никакви изстрели не бяха нарушавали тишината на ранчото през този ден.
Не. Пол подпитваше просто така, за да я притесни. Искаше да й покаже, че няма право на личен живот. Ако зависеше от него, той би следил всяка нейна мисъл, всяко чувство, всяко желание…
— Днес работих много из проклетото ти ранчо, благодаря — отсече Тейла троснато. — Аз съм ти робиня, нали? Работих с другите ти слуги цял ден — от сутринта до мръкване. Доволен ли си?
Мъжът стисна зъби и гневно, процеди:
— Ще бъда доволен, ако се възползваш по-добре от удобствата, които ти предлагам в тази ферма. Ти не си робиня. Робините не живеят в стаите на господаря и не си сменят копринените рокли всеки ден.
Тя го погледна въпросително:
— И защо ми предлагаш всичко това, като изискваш от мене същото, което искаш от слугите си? — гласът й трепереше. Скръсти ръце на гърдите си и го загледа гневно. — Няма нужда да ми отговаряш. За момент забравих, че съм тук, за да ти предам представителност в очите на обществото. Измами Дейзи Оудъм. Ще измамиш и всички останали. Ще ми се, да им кажа що за ненормален човек си. Искам да се върна в Англия.
— Знаеш какво ще ти се случи, ако се разприказваш — изсъска Пол в лицето й. — Ще се върнеш в Англия, наистина, но в дървен костюм. Искаш ли сестра ти да те посрещне в сандък от борови дъски?
Той й тикна чашата с мляко.
— Сега изпий това и си лягай. Днес ми дойде до гуша от теб. Утре се дръж по-прилично или…
Тейла пребледня.
— Или какво? — ахна тя. Пол само й посочи чашата.
— Изпивай го — изръмжа той. — Аз имам още работа. — И гневно излезе.
Младата жена остави млякото на нощното си шкафче и бавно съблече халата си. Легна си отчаяна и се сви на кълбо под завивките. Втренчено гледаше трептящото пламъче на свещта, а по бузите й се стичаха сълзи. Тя се опитваше да не мисли за Хатуей и заплахите му. Отново в съзнанието й изплуваха спомените за Ян и я погълнаха цяла. Като се изключеше краткото вмешателство на Пол, тя едва ли бе способна да мисли за нещо друго освен за миговете, прекарани в неговите обятия. О, така го обичаше!
Но какви бяха неговите чувства към нея? Защо така настойчиво се опитваше да я задържи? Обичаше ли я наистина? Дали не се беше спрял на нея, защото за него бе двойно предизвикателство и двойна победа — да отнеме жената на друг мъж?
Нищо чудно. Всеки ден в Австралия пристигаха толкова жени, които търсеха мъжка компания. За красив мъж като Ян не представляваше никаква трудност да си намери любовница.
Като се опитваше да се отърси от спомена за сладкото премаляване, до което я довеждаха устните и ръцете му, тя силно стисна затворените си очи. Но нищо не помагаше. Дори сега бе завладяна от чудните усещания на тези минути, сърцето й биеше учестено. Любимият я беше отвел в рая. Знаеше, че колкото и да се бори с чувствата си, ако има възможност, тя отново и отново ще се подчинява на неговата страст.
Като легна по гръб на леглото, Тейла загледа тавана.
— Ян — зашепна тя. — Кой си ти, Ян?
Беше й казал, че лови избягали затворници. Истина ли беше? Звучеше убедително!
И така да беше, тя изпитваше смесени чувства, като знаеше, че той преследва затворници, за да ги връща в Аделаида срещу заплащане. В мислите си се отвращаваше от човек, който изкарва прехраната си с лов на хора, но в същото време се прекланяше пред смелостта му да преследва опасни престъпници, всяващи страх в цяла Австралия. Но най-силно беше чувството на признателност към този мъж. Той закриляше не само тъмнокожите, но и белите хора.
Ако е човек на закона, разбира се!
Беше така уморена, така разпъната от противоположни чувства и мисли. Погледът й падна на чашата с мляко.
Навярно това беше лекарството за нейното безпокойство. Пол й го донесе, за да го изпие преди лягане и каза, че чаша топло мляко ще й помогне да се отпусне.
Като търсеше отчаяно с какво да залъже сетивата си, за да изтрие спомена от прегръдките на Ян, Тейла протегна ръка и взе чашата. Помириса течността и се поколеба, защото не беше сигурна, че иска да пие козе мляко. Но чашата стопли дланите й и този приятен допир я успокои. Топло мляко преди сън! Едва ли ще се различава много от кравето.
Младата жена отпи малко и веднага изтръпна, а лицето й се разкриви в гримаса на отвращение. Козето мляко не приличаше на никое друго, което някога беше пила. То някак горчеше. Езикът й тръпнеше от този вкус.
Но толкова й се пиеше нещо топло, че тя си припомни какво я убеждаваше майка й, когато като малка трябваше да изпие някое неприятно лекарство. Казваше й да задържа дъха си, докато го преглъща. Обясняваше й, че ще й бъде само от полза и изобщо няма да му усети вкуса.
Като последва съветите на майка си, погълна на бързи глътки горчивата топла течност, потръпвайки. Върна празната чаша на нощното шкафче и изтри устни с опакото на ръката си.
Не след дълго започна да премигва, защото й се струваше, че свещта на шкафчето гори с двоен пламък. Разтърка очи и погледна отново. Сега виждаше три свещи вместо една и усещаше странна празнота в стомаха си.
Зави й се свят. Тейла се взря в изпитата чаша.
— Да не ме е отровил? — прошепна тя и се свлече на леглото. Очите й неволно се затваряха. Тялото й отначало натежа, после странно се схвана, дишането й стана равномерно и тя заспа дълбоко.
Започна да сънува. Плуваше в океана. Около нея кръжаха акули, от острите им зъби капеше кръв, очите им зееха кухо, а по телата им нямаше плът — само костите им стърчаха по оголените риби скелети. Ян плуваше зад тях, диво сечеше с ръце водата и се опитваше да я достигне, но оставаше на едно място. Някаква тъмна невидима сила го държеше неподвижен.
Тейла се опита да изпищи, но от устата й не излезе звук.
После сънят й я пренесе на сушата. Отново я заплашваха остри окървавени зъби, но сега те
