Пет за четири

пред канапето — дори оттук виждах, че лакът се е олющил.

— Дъртият откачен Мънсън май наистина се е докарал до просешка тояга — отбеляза Лула, след като огледа заедно с мен стаята. — Все съм си мислела, че един убиец и изнасилван живее по-добре.

— Разведен е — поясних аз. — Жена му го е обрала до шушка.

— Нека това ти е за обица. Опичай си акъла и гледай да докараш първа пикапа.

Когато се върнахме в кантората, джипът на Джойс още си беше на паркинга отпред.

— Мислех, че досега се е омела — отбеляза Лула. — Дали не се затворила с Вини за обеден сеанс?

Горната ми устна затрепери ядно. Ако се вярва на слуховете, навремето Вини бил влюбен до уши в някаква патка, а Джойс пък си падала по едричките кучета. Но кой знае защо, мисълта, че сега двамата са заедно, ми се видя още по-гнусна.

Камък ми падна от сърцето, когато двечките с Лула нахълтахме като хали в предния кабинет и заварихме Джойс да седи на канапето.

— Знаех си аз, че каквито сте ни смотани, няма да се бавите дълго — подметна тя. — Не сте го заловили, нали?

— На ризата на Стеф й се случи случка — обясни Лула. — Затова и решихме да не преследваме нашия човек.

Кони си лакираше ноктите.

— Джойс е убедена, че знаете къде живее Рейнджъра.

— То оставаше да не знаем — подвикна Лула. — Но няма да кажем на Джойс, понеже тя си пада по предизвикателствата.

— Съветвам ви да ми кажете — закани се Джойс, — в противен случай ще се оплача на Вини, че укривате от мен информация.

— Мале, ами сега! Много ме уплаши! — подсмихна се Лула.

— Не знам къде живее — намесих се и аз. — Никой не знае. Но веднъж го заварих на телефона, говореше със сестра си в Статън Айланд.

— Как се казва сестрата?

— Мари.

— Мари Маносо ли?

— Не знам. Може и да се е оженила. Но не е кой знае каква философия да я намериш. Работи в шивашката фабрика на Мако Стрийт.

— Тръгвам незабавно натам — оповести Джойс. — Ако се сетите още нещо, звъннете ми. Кони ми има телефона.

Докато гледахме как Джойс подкарва джипа и отпрашва надолу по улицата, в кабинета цареше тишина.

— Всеки път, когато влезе тук, ми замирисва на сяра — наруши мълчанието Кони. — Все едно на канапето ти се е тропосал самият Антихрист.

Лула ме стрелна с очи.

— Рейнджъра наистина ли има сестра в Стейтън Айлънд?

— Всичко е възможно.

Но бе малко вероятно. Всъщност сега, като се замислих, се сетих, че и шивашката фабрика май не е на Мако Стрийт.

Глава 4

— Леле-мале! — възкликна Лула. — Не се обръщай, но се задава баба ти.

Завъртях очи.

— Баба ми ли?

— Само това не! — простена Вини някъде от дъното на вътрешния кабинет.

Чу се как братовчед ми се суети. Затръшна вратата на кабинета и пусна резето.

Баба влезе царствено и се огледа.

— Божичко, каква дупка! — зацъка тя. — Какво друго може да се очаква от Плъмови!

— Къде е Мелвина? — попитах я.

— Отскочи до бакалията да купи месо. Така и така бяхме наблизо, та си рекох — защо да не отскоча да поговоря с Вини да ме вземе на работа!

Всички извърнахме глави към затворената врата на Вини.

— Каква работа търсите? — намеси се Кони.

— Искам да издирвам хора, не спазили съдебната гаранция — поясни баба. — Защо и аз да не се отъркам о големите пари! Имам си пистолет и всичко останало.

— Ей, Вини! — провикна се Кони. — Имаш посетителка.

Вратата се открехна, Вини надзърна отвътре и изгледа кръвнишки Кони. После се обърна и към баба.

— Една! — възкликна и се опита да си лепне усмивка — без особен успех.

— Винсънт! — ухили се сладко-сладко баба.

Братовчед ми запристъпва от крак на крак — идеше му да хукне и да избяга, но съзнаваше, че няма да стигне далеч.

— Какво обичаш, Една? Може би си платила гаранцията на някого, а той е духнал и искаш ние да го издирим.

— Няма такова нещо — отвърна баба. — Мислех да се хвана някъде на работа, ще ми се да стана агентка при теб.

— Не може — отсече Вини.

— Но не ме смяташ за стара, нали? — наежи се баба ми.

— Божичко, не! Изобщо не изглеждаш стара. Но дъщеря ти ще получи пристъп. Не че имам нещо против Елън, тя обаче няма да одобри.

— Елън е прекрасен човек — натърти баба, — но й липсва въображение. Същата като баща си е, лека му пръст. — Тя стисна устни. — Беше голям досадник. Но както и да е. Да се смятам ли за назначена?

— Не мога да го направя, Една. Искам да ти помогна, но за тая работа се искат някои умения.

— Имам си умения всякакви — изрепчи баба. — Знам да стрелям, знам да псувам, падам си любопитна. Освен това имам и права. Имам право на труд — натърти тя и изгледа под вежди Вини. — Нещо не виждам да си наел възрастни хора. Не ми предоставяш равни възможности. Проявяваш дискриминация към възрастните хора. Смятам да се оплача от теб в ААП.

— ААП — това е Американската асоциация на пенсионерите, нали? — напомни й Вини. — П означава пенсионери. В асоциацията смятат, че пенсионерите имат право на почивка, а не на труд.

— Добре де — предаде се баба. — Ами ако седна ей на онова канапе и не мръдна, докато не умра от глад? Ще те видя тогава какво ще правиш!

Лула подсвирна.

— При тая жена няма ала-бала.

— Ще помисля — обеща Вини. — Не обещавам нищо, но ако изпадне нещо като за теб…

Той отново се шмугна в кабинета си и пусна всички резета.

— Е, пак е нещо — отбеляза доволна баба. — А сега да тръгвам! Ще видя какво е направила Мелвина. Имаме големи планове за следобеда. Ще идем да огледаме няколко апартамента, после ще се отбием до погребалния дом на Стива, за опелото на Маделин Кручман. Доколкото чух, изглеждала много добре. Доли й направила косата, турила й и малко боя да й открои лицето. Ако ми хареса, обеща да боядиса и моята коса.

— Тичай тогава, какво още се бавиш! — възкликна Лула.

Двете с баба се ръкуваха най-церемониално и баба ми си тръгна.

— Нещо ново за Рейнджъра или Хомър Рамос? — попитах аз Кони.

Кони отвори шишенцето с лак.

— Рамос е застрелян от упор. Според някои намирисвало на екзекуция.