— Ей, има ли някой тук? Приличаме ли ти на някакви превъртели поклоннички на „Стар Трек“?
— Ами…
— Дошли сме да поразгледаме — обясних аз на Дуги.
— Значи сте нещо като туристи, а?
— Нямам нищо против да бъда и туристка, ако ме запознаеш с онзи красавец там, с Клингън, де — израдва се Лула.
Глава 13
Ние с Лула влязохме по-навътре в стаята, като си проправяхме път през тарапаната и се оглеждахме за Елуд. Беше на деветнайсет години. Слабичък такъв, с моя ръст. Пясъчноруса коса. Арестуван за втори път. Не исках да го подплашвам. Смятах тихомълком да го изведа и да му надяна белезниците.
— Ей — провикна се Лула, — виждаш ли го онзи дребосък, дето се е предрешил като капитан Кърк? Какво ще кажеш?
Присвих очи и се взрях в другия край на стаята.
— На него прилича — съгласих се аз.
Отидохме през множеството при него и аз попитах:
— Стив? Стив Милър?
Капитан Кърк замига срещу мен.
— Не. Припознали сте се, съжалявам.
— Имам среща с човек, когото не съм виждала никога — поясних аз. — Каза, че щял да бъде облечен като капитан. — Протегнах ръка. — Стефани Плъм.
Онзи се здрависа с мен.
— Елуд Стигър. Право в десетката!
— Майко мила, тук е горещо като в баня — завайках се аз. — Ще поизляза на въздух. Не искате ли да дойдете с мен?
Елуд взе да се озърта припряно, да не би да е изтървал нещо.
— Не знам. Май не. Казаха, че прожекцията ще започне всеки момент.
Поука първа: няма смисъл да ходиш на сборище на трекита, когато започва прожекцията. Имах две възможности. Или още сега да реша въпроса, или да изчакам, докато Елуд си тръгне. Ако той останеше до края и излезеше заедно с всички, щях да видя зор.
При нас дойде Откаченяка.
— Бре, бре, бре, кого виждат очите ми! Много се радвам, че вие двамата се погаждате. Напоследък на Елуд му се стъжни животът. Обърка нещо конците и го тикнаха на топло. За нас това бе голям удар.
Очите на Елуд се въртяха, сякаш главата му беше на пружинна.
— Кога ще почне тая прожекция? — подвикна той. — Дошъл съм само заради филмите.
Откаченяка отпи от питието си.
— Елуд си живееше като царче, събираше пари да следва, но после му отнеха лиценза. Какъв срам! Какъв срам!
Елуд се подсмихна.
— Никога не съм имал лиценз — уточни той.
— Голям късмет извади, че се запозна със Стеф — продължаваше да плямпа Откаченяка. — Направо не знам какво щяхме да правим ние с Дуги без Стеф. Повечето агенти, издирващи хора, нарушили съдебната гаранция, ще те откарат с ритници по тъпия задник право в панделата, докато нашата Стеф…
Елуд погледна като ударен с мокър парцал.
— Агентка ли…
— Най-добрата по белия свят — ухили се Откаченяка.
Наведох се напред и изшушуках тихичко, но все пак достатъчно високо, та Елуд да ме чуе.
— Дали да не поговорим отвън?
Елуд се дръпна като попарен.
— Не! Не мърдам оттук! Остави ме на мира.
Пристъпих напред, за да му надяна белезниците, той обаче ме фрасна през ръцете.
Лула също посегна с газовия пистолет, но Елуд се скри зад Откаченяка, който се свлече като къщичка от карти.
— Ужас! Май халосах не когото трябва от трекитата — завайка се Лула.
— Уби го! — изписка Елуд.
— Я млъквай! — изсъска колежката. — Какво си се разпищял такъв, ще ми спукаш тъпанчетата.
Хванах го за едната ръка и му щракнах белезниците.
— Уби го. Застреля го — продължи да си повтаря като курдисан Елуд.
Лула сложи ръце на хълбоците си.
— Да си чул гърмежи? Според мен не. Нямам дори пистолет, понеже госпожица Противничката на насилието ми нареди да си оставя оръжието в колата. И пак добре направи, защото, ако беше у мен, за едното чудо щях да ти светя сега маслото. Я се погледни, мекотело с мекотело!
Опитвах се да надяна и другата халка на белезниците върху ръката му, а хората наоколо напираха да видят каква е тая патаклама.
— Какво става? — подвикнаха в хор. — Какво правите на капитан Кърк?
— Ще откараме безполезния му бял задник в дранголника — обясни Лула. — Отдръпнете се.
Видях с периферното си зрение как нещо полита и удря колежката отстрани по главата.
— Ей! — провикна се Лула. — Какво правите, бе, хора? — Тя се пипна по главата. — Някой ме замеря със смрадливи изварени хапки! Кой тук си играе с огъня?
— Пуснете капитан Кърк — провикна се с цяло гърло някой.
— Бабина ти трънкина ще го пуснем! — заяде се Лула.
— Ще ви дам аз на вас да се разберете! Кого замервате, бе! — закани се тя.
Пляк! Пляк! Пляк! Яйчни рулца.
Цялата стая запя в един глас:
— Пуснете капитан Кърк! Пуснете капитан Кърк!
— Махам се оттук! — отсече Лула. — На тия им хлопа дъската.
Дръпнах Елуд към вратата, но тъкмо да изляза, някой ме заля с черпак от топлия сос към яйчните рулца и ме удари с две изварени хапки.
— Хванете ги! — провикна се някой. — Отвличат капитан Кърк!
Ние с Лула се наведохме и се опитахме да се измъкнем под масирания обстрел от откраднати ордьоври и грозни закани. Стигнахме криво-ляво изхода и се юрнахме навън, като теглехме след себе си Елуд. Метнахме го на задната седалка, после аз натиснах до дупка газта. Всяка друга кола би отскочила назад, но това тук беше буик и той си потегли плавно по улицата.
— Като си помисли човек, тия трекита са си големи кекльовци — отбеляза Лула. — Ако нещо подобно се беше разиграло в моята махала, вместо с изварени хапки щяха да ни обстрелват с куршуми.
Елуд седеше вкиснат на задната седалка и мълчеше като пукал. И него го бяха улучили случайно с две- три изварени хапки и яйчни рулца и костюмът на Кърк вече изобщо не отговаряше на високите изисквания на Федерацията.
Минах да оставя Лула у тях и продължих към полицейския участък. Дежурен беше Джими Нийли.
— Майко мила — изцъка той, — каква е тая смрад?
— Изварени хапки — поясних аз. — И яйчни рулца.
— Все едно си участвала в бой с храна.
— Пръв започна ромуланът — допълних аз. — Ах, мамка им ромуланска!
— Точно така, човек не може да има вяра на тия проклети ромулани — подкрепи ме Нийли.
Получих си разписката, а също белезниците, с които бях довела капитан Кърк, после си тръгнах от участъка и излязох в мрака. Паркингът отпред беше окъпан в светлината на халогенните лампи отгоре. Зад тях небето беше тъмно, без нито една Звездица. Беше започнало да ръми. Вечерта щеше да бъде
