— Баба Мазур се върна при нашите.
— Жалко! Беше голям образ.
Дадох им възглавници и одеяла.
— Готина гривна имаш — отбеляза Откаченяка.
Погледнах белезниците, все още прикрепени към дясната ми китка. Съвсем ми беше изхвърчало от главата за тях. Дали Рейнджъра още чакаше на паркинга? Дали наистина не трябваше да ида с него? Пуснах резето, после се заключих в спалнята, пъхнах се в леглото, както си бях с изварата по косата, и моментално съм потънала в непробуден сън.
Когато на другата сутрин се събудих, се сетих, че съм вързала тенекия на Джо.
Ами сега!
У тях не вдигаше никой, тъкмо да опитам да се свържа по пейджъра, когато телефонът иззвъня.
— Какво, по дяволите, става? — извика Джо. — Идвам на работа и първото, което ми казват, е, че си била нападната от ромулан.
— Нищо ми няма, добре съм. Трябваше да спипам един на сбирка на почитатели на „Стар Трек“, но се получи голяма бъркотия.
— За беда и аз имам неприятни новини. Приятелката ти Каръл Забо пак се е покатерила на моста. С цяла сюрия приятелки отвлякла, моля ти се, Джойс Барнхард и я завързала гола-голеничка за едно дърво при гробището за домашни любимци в Хамилтън Тауншип.
— Ти за мезе ли ме взимаш? Нима са арестували Каръл, защото е отвлякла Джойс Барнхард?
— Не. Джойс не е предявила обвинение. Но наистина са я отвлекли. Половината участък се юрна да я освобождава. Каръл е била арестувана, задето е била прекалено щастлива на обществено място. Мен ако питаш, те с момичетата са ознаменували с трева паметното събитие. Единственото, което я застрашава, е да я глобят за неприлично поведение, но тя не иска и да чуе — втълпила си е, че ще я тикнат зад решетките. Та се питахме дали няма да отскочиш до моста и да я свалиш оттам. Само да знаеш какво задръстване е направила!
— Тръгвам веднага!
Каръл си беше изпатила заради мен. Божичко, веднъж като тръгне нещо наопаки, и целият свят се превръща в кенеф!
Бях спала с дрехите, така че нямаше да губя време за обличане. Докато минавах през хола, извиках на Откаченяка и Дуги, че се връщам веднага. Когато слязох при задния вход, вече бях извадила и спрея — в случай че Рейнджъра ми се нахвърли от някой шубрак.
Но от Рейнджъра нямаше и следа. Хабиб и Мичъл също не се виждаха никакви, така че аз поех по живо, по здраво към моста. Лесно им е на ченгетата — когато бързат, могат да си включат бурканите и да отпрашат право напред. Аз си нямах буркан, затова, появеше ли се задръстване, цепех по тротоара.
Валеше като из ведро. Температурите бяха паднали до към пет-шест градуса над нулата и цялото население на щата се бе юрнало да проверява по телефона колко струват самолетните билети до Флорида. Освен, разбира се, сеирджиите, насъбрали се да позяпат на моста Каръл.
Спрях зад един полицейски автомобил и стигнах пеш до средата на моста, където Каръл се беше качила заедно с чадъра на парапета.
— Благодаря ти, че се погрижи за Джойс — казах й аз. — Какво правиш на тоя мост?
— Пак ме арестуваха.
— Обвинена си в неприлично поведение. Няма само заради това да те пратят в затвора.
Каръл слезе от перилата.
— Просто исках да съм сигурна. — Тя се взря в мен с присвити очи. — Какво е това по косата ти? И тия белезници? Нали беше с Морели?
— Изобщо не съм била с Морели — възразих натъжена.
Върнахме се при колите. Каръл се прибра вкъщи. Аз отскочих до кантората.
— Майко мила! — провикна се Лула, щом ме мерна. — Вижте, вижте, през вратата ни влиза една забавна история! Голям смях ще падне! Какви са тия белезници?
— Реших, че ще отиват много на изварените хапки по косата ми. Нещо като аксесоар към тоалета.
— Дано ти ги е сложил Морели — намеси се и Кони. — Нямам нищо против Морели да сложи белезници и на мен.
— Топло! — отвърнах аз. — Сложи ми ги Рейнджъра.
— Бре, бре, бре, вече се подмокрих — ахна Лула.
— Но не защото го е ударил хормонът — попарих надеждите й аз. — А… съвсем случайно. И после изгуби ключа.
Кони започна да си вее с голям плик.
— Пак получих гореща вълна.
Връчих й разписката за Елуд Стигър. Като теглим чертата, това си бяха лесни пари. Никой не се опита да ме застрелва или подпалва.
Входната врата се отвори с гръм и трясък и в кантората влезе Джойс Барнхард.
— Ще ми платиш! — изсъска ми тя. — Ще има горчиво да съжаляваш, че си ми се изпречила на пътя.
Лула и Кони завъртяха глави към мен и ме погледнаха изпитателно — какво пак е станало?
— Каръл Забо и едни други приятелки ми се притекоха на помощ: завързали Джойс гола-голеничка за дърво и я оставили да виси там.
— Само да не почнеш да ми стреляш тук! — предупреди Кони Джойс.
— Няма да се отърве с едната стрелба — успокои я Джойс. — Искам нещо повече. Искам Рейнджъра. — Тя ме погледна с присвити очи. — Знам, че двамата сте дупе и гащи. Ето защо ти препоръчвам да се възползваш от това и да ми го доставиш. Не ми ли го доведеш до двайсет и четири часа, като нищо ще натопя твоята приятелка Каръл Забо — ще я обвиня в отвличане.
Джойс се фръцна и заситни с тънките си токчета към вратата.
— Мамка му! — изсумтя Лула. — Пак се развоня на сяра.
Кони ми връчи чека за Елуд.
— Каква дилема!
Взех чека и го пуснах в дамската си чанта.
— Имам толкова дилеми, че вече им изгубих края.
Грохналата госпожа Бестлър се возеше на асансьора, по-точно, беше се вживяла в ролята на човек, който го обслужва.
— Нагоре сме! — оповести тя. — Дамски чанти, бельо… — Наведе се напред в инвалидната количка и се вторачи в мен. — О, салонът за разкрасяване е на втория етаж.
— Чудесно — отвърнах аз. — Тъкмо натам съм тръгнала.
Когато влязох в апартамента, вътре беше тихо. Одеялата бяха най-старателно сгънати и подредени върху канапето. Върху една от възглавниците беше оставена бележка с една-едничка дума:
После.
Затътрих се в банята, съблякох се и си измих косата — няколко пъти. Облякох си чисти дрехи, после си изсуших косата със сешоара и криво-ляво я вързах на конска опашка. Звъннах на Морели да проверя как е Боб — бил добре, пазел го съседът. След това се спуснах в сутерена и помолих Дилън да среже веригата на белезниците, та втората халка да не се клатушка върху китката ми.
После вече нямах какво да правя. Не ми бяха възложили да ловя никого с просрочена съдебна гаранция. Нямах куче, което да разхождам. Нямах кого да следя, нямаше и къщи, в които да прониквам с взлом. Можех да намеря ключар, който да ми махне белезниците, но още се надявах да взема ключа от Рейнджъра. Довечера смятах да го предам на Джойс. По-добре това, отколкото отново да разубеждавам Каръл да не скача от моста. Вече ми беше дошло до гуша да я спасявам от водния й гроб. Пък и не беше кой знае каква философия да предам Рейнджъра. Единственото, което трябваше да направя, бе да уговоря среща. Да му кажа, че искам да ми махне белезниците, и той щеше да ми дойде на крака. После щях да го зашеметя с
