се занимаваше с Морган, Лула щеше да й забие шиш в гумата. Deja vu. Спрях джипа така, че Джойс да се види принудена да паркира при боклукчийския контейнер. Лула скочи и се скри, и добре, че побърза, понеже почти веднага откъм ъгъла блеснаха фарове.
Джойс спря новия си лъскав джип до моя и слезе. Аз също слязох. Морган се беше сгърбил на задната седалка и бе забучил брадичка в гърдите си.
Джойс се взря в него.
— Нещо не го виждам. Я включи осветлението.
— И дума да не става! — отсякох аз. — На твое място също не бих го правила. Сума ти народ го издирва под дърво и камък! Ами ако някой го забележи и се юрне да го залавя?
— Защо се е сгърбил такъв?
— Друсан е.
Джойс кимна.
— Тъкмо се чудех как се е оставил да го спипаш.
Разиграх голямо театро — уж че не мога да издърпам Морган от задната седалка. Той се свлече върху мен, на бърза ръка ме опипа негодникът му с негодник и ние с Джойс го затътрихме при нейния джип и го натикахме вътре.
— А, и още нещо — рекох аз на Джойс и й връчих клетвената декларация, която бях написала у Лула. — Трябва да подпишеш това.
— И какво е то?
— Документ, според който по своя воля си отишла с Каръл на гробището за домашни любимци и си я помолила да те завърже за дървото.
— Я не се занасяй! Няма да подпиша такава дивотия! Да не съм превъртяла!
— Тогава си прибирам Рейнджъра обратно!
Джойс погледна към джипа си и към безценния товар вътре.
— Е, хайде, от мен да мине — склони тя, след което грабна химикалката и врътна един подпис. — Нали си получих каквото исках!
— Ти тръгни първа — предложих на Джойс и извадих от джоба си глока. — А аз ще пазя, докато излезеш на пътя.
— Направо не мога да повярвам, че си способна на такова нещо — изсъска Джойс. — Знаех, че си калтачка, но чак пък толкова!
Чакай, драга, още не си видяла нищо, помислих си аз.
— Правя го заради Каръл — рекох й колкото за очи.
Продължих да стоя с насочен пистолет и да гледам как Джойс се отдалечава с джипа. В мига, когато зави към шосето, Лула скочи при мен в колата и отпратихме.
— Давам й най-много половин километър — отбеляза колежката. — Нямам равна в пукането на гуми.
Имах чудесна видимост, не изпусках от поглед Джойс. Нямаше никакво движение, тя бе най-много на една пресечка пред мен. По едно време стоповете й замигаха и джипът намали скоростта.
— Ха така! — израдва се Лула.
Джойс измина с намалена скорост още една пресечка.
— Толкова й е акълът на тая патка, ще кара и със спукана гума — подсмихна се Лула. — Но й е жал за лъскавото ново джипче.
Стоповете пак примигаха и Джойс отби към тротоара. Бяхме на една пряка зад нея и също спряхме с угасени фарове. Джойс тъкмо беше слязла и се бе отправила към задния калник, когато покрай нас профуча автомобил комби, който спря зад нея. От комбито изскочиха двамина с насочени пистолети. Единият се запъти към Джойс, а другият сграбчи Морган тъкмо когато той стъпи на тротоара.
— Бре, какво става? — притесни се Лула.
Бяха Хабиб и Мичъл. Въобразяваха си, че са спипали Рейнджъра.
Натикаха Морган в комбито и дадоха газ.
Ние с Лула продължихме да седим като истукани — не знаехме какво да правим.
Джойс крещеше и размахваше ръце. Накрая тегли един шут на спуканата гума, метна се на джипа и вероятно звънна на някого по клетъчния телефон.
— Готово, стана! — оповести накрая Лула.
Дадох на заден, без да включвам фаровете, завих по пресечката и дим да ме няма.
— Откога ли ни следят гаднярите му с гадняри?
— Сигурно от нас — предположи Лула. — Не са искали да ни нападат, понеже сме две. И когато Джойс спука гума, са си казали, че щастието най-после им се е усмихнало.
— Едва ли ще бъдат на същото мнение, щом установят, че всъщност са отвлекли Морган.
Когато се върнах у Дуги, той играеше с Откаченяка на „Монополи“.
— Ти не работеше ли нощна смяна в супермаркета? — попитах аз Откаченяка.
— Извадих късмет и ме уволниха, сега, маце, съм на социални помощи — обясни Откаченяка. — Живеем в чудна държава, така да знаеш. Къде другаде ти плащат, за да не работиш?
Отидох в кухнята и звъннах на Морели.
— У Откаченяка съм — обясних му. — Пак имах странна вечер.
— Тя все още не е приключила. Само за последния час майка ти ми се е обаждала цели четири пъти. Не е зле да й звъннеш.
— Какво е станало пак?
— Баба ти е отишла на среща и още не се е прибрала. Майка ти е на път да откачи.
Глава 15
Майка вдигна още след първото позвъняване.
— Полунощ е — завайка се тя, — а баба ти още не се е прибрала. Излезе с онзи, Човека костенурка.
— С Майрън Ландовски ли?
— Уж отидоха на вечеря. Това беше в пет часа. А досега от тях ни вест, ни кост. Къде ли са се запилели? Звънях у тях — никой не вдига. Обаждах се във всички болници…
— Те не са малки деца, мамо. Могат да правят какво ли не. Докато баба живееше при мен, никога не съм знаела къде е.
— Тая жена ще ме вкара в гроба! — простена майка ми. — Знаеш ли какво намерих в стаята й? Презервативи, моля ти се! За какво са й презервативи?
— Може би за да си прави балончета.
— Другите жени си имат майки, които лежат болни или отиват в старчески домове, или си издъхват мирно и кротко в постелята. А аз — не! Аз имам майка, която се облича в ластични клинчета. С какво заслужих това?
— Лягай си и престани да се притесняваш за баба.
— Няма да си легна, докато тая жена не се прибере. И тогава да му мисли! Ето, и баща ти е тук.
Страхотно, няма що! Щяха да й вдигнат скандал и баба пак щеше да ми се изтърси на главата.
— Кажи му да си ляга. Идвам, за да ти правя компания.
Бях готова на всичко, само и само баба да не ми се домъкне отново в апартаментчето.
Звъннах на Джо и му казах, че сигурно ще позакъснея, но той да не ме чака. После отново взех назаем джипа на Дуги и отидох у нашите.
Ние с майка ми вече бяхме заспали на канапето в хола, когато към два баба се появи ни лук яла, ни лук мирисала.
— Къде беше? — нахвърли й се майка. — Изкара ни ангелите, щях да се поболея.
— Имах греховна нощ! — оповести баба. — Майко мила, дай му на тоя Майрън да се целува, няма отърване! Няма да се учудя и ако е получил ерекция, но как да проверя с тия негови препасани под мишниците панталони!
