ли играете шах? Тогава сте попаднали където трябва. Младият Дарфи играе добре шах. Той не Ви ли каза вече?
— Да — потвърди Нюбай и въздъхна тъжно като разбра, че последният гвоздей е забит и последната тухла поставена в стената, която трябва да го задържи тази нощ в Гримидж.
— Господинът се нуждае от място където да преспи тази нощ — каза Лорън. — Ние уговорихме една партия със Старият мъж Дарфи, но не бива да забравяме, че гостът утре отново ще тръгне на път. Аз си помислих, че Вие може да му предложите стая.
— С удоволствие ще го поема — съгласи се леля Роужи. — Шуеблик, ако той изиграе партия със Младия Дарфи, аз няма да поискам наем.
— Колко мило от Ваша страна — каза Нюбай, — но аз ще бъда щастлив, ако…
— Не, не и не — разпали се леля Роужи. — Вие наистина ще ме направите щастлива, ако играете с Младия Дарфи. Мина толкава много време.
— Аз ще бъда доволен да Ви откарам тогава в къщи — съгласи се търговският пътник. — Изглежда доста отдавна тук не е стъпвал човек, който да играе шах?
— Така е — каза Лорън. — Но другите пътници си намираха други неща за развлечение.
— Гримидж има какво да предложи — каза Старият мъж Дарфи.
— Независимо, че е такъв малък град — допълни Лорън.
— Наистина — започна леля Роужи, — той не е много голям град, но се самообслужва, както сам ще разберете. Всичко което е нужно на човек може тук да се намери. Тази нощ е така със шаха. Млада Лорън, намерете шах!
Момичето се наведе зад тезгяха. Дочу се тракането на съдове от сребро и плъзгането на бутилки. Нюбай се зачуди що за противник ще бъде Стария мъж Дарфи. Но това особено не го тревожеше.
— Намерих го! — провикна се Лорън и размаха неугледния картонен шах на оранжеви и черни квадрати.
Нюбай отдавна не бе виждал подобен шах.
— А къде са фигурите? — попита леля Роужи.
— Тук са — каза Лорън и повдигна хартиен плик, целият на мазни петна.
— Прекрасно — каза Старият мъж Дарфи.
— Чудесно — гракна и Нюбай. — Сега остава да доведете и мисис Пъркинз. Може би и тя ще поиска да погледа това събитие на века.
— Не — отговори Лорън. — Тя трябва да се приготви за закуската утре. Мисис Пъркинз е като малка и трудолюбива пчела.
— Чудя се, как ли тя предпочита да се забавлява — подхвърли Нюбай лениво, колкото да каже нещо.
— Тя взима уроци по мамбо — гласът на сервитьорката бе леко тържествен. — Горе при Y.
Нюбай вътрешно потрепера.
— Хайде, да започваме — предложи Старият мъж Дарфи, когато Лорън отвори кутията с шаха и всеки зае отреденото му място. — Мисля, че Вие като гост, трябва да бъдете с белите фигури.
— Благодаря Ви — съгласи се Нюбай.
— Няма за какво — възрази гордо пияницата. — Аз имам преимуществото да играя на собствен терен, така да се каже.
— Ние всички, разбира се, ще поддържаме Младия Дарфи — каза леля Роужи. — Но това няма да е срещу вас, повярвайте ми!
— Естествено — съгласи се Нюбай, — той си е ваше момче.
Старецът се разкикоти.
Двамата мъже безмълвно наредиха фигурите. Нюбай желаеше колкото се може по-бързо да свърши играта, да откара лелята у дома и, да се наспи добре и да офейка от града още при първите слънчеви лъчи. За съжаление, това не бе неговата мечта за добро прекарване на вечерта.
— Ваш ред е — напомни Старият мъж Дарфи.
Нюбай въздъхна тежко, протегна ръка и премести пешката пред дамата си — d2-d4.
— О-хо, погледнете! Дамски гамбит. Прекрасен дебют — каза пияницата. — Класика. Но започването с царската пешка води до по-ефектна игра. Вие предпочитате да овладеете центъра, като стратегия е прекрасно, и ще подкрепите заплахите си с незабавно въвеждане в действие на вашата дама. Вие ме изкушавате да приема жертвата на пешката след c2-c4. Мога ли да я взема? Нека видим какво ще последва — и старецът отвърна с d7-d5, след което се усмихна на Нюбай.
— Да се играе със Стария мъж Дарфи е истинско удоволствие — задърдори Лорън. — Той знае така добре тази игра. От него дори когато само гледам научавам толкова много неща.
Нюбай само кимна. Пияницата беше бая смахнат и търговският пътник наистина се чудеше откъде този стар глупак бе черпил познанията си за шаха. Затова реши да се отклони от каноните. Изигра Кg1-f3.
— Прекрасно, прекрасно — извика старият мъж Дарфи. — Вижте, лельо Роужи, вижте, мис Кромбъргър, как неговият кон пази предвижената пешка и сам напряга сили за атака. Практичен ход и аз го очаквах. Гамбитът ще бъде предложен след известно време, през което белите фигури ще се развият. Досега не откривам грешка в играта на мистър Нюбай и ще последвам примера му. — Старият мъж Дарфи изигра Кg8- f6.
— През средата на дъската се оформя ос на симетрия — прошепна Лорън.
— Нима се страхувате, Младежо Дарфи? — запита леля Роузи. — Това ли е причината да подражавате на вашия противник? Сигурна съм, че това не е много умно. Да не би да сте забравили, че той има преимуществото на първия ход?
— Гледайте тогава — каза Старият мъж Дарфи и нежно се усмихна.
„О, свети Петре“ — помисли си Нюбай и изигра без да се колебае 3.e2-e3.
— Господи боже! Човече! — провикна се пияницата. — Какво направихте Вие?
— Преместих една пешка — отговори Нюбай.
— Така е — съгласи се Старият мъж Дарфи, — но сигурен ли сте, че това искахте да направите?
— Нещо не е ли в ред? — поинтересува се Лорън.
— Ужасно! — възкликна пияницата. — Нашият приятел направи глупава грешка. Все едно губи играта на третия ход.
— Може би вие ще му разрешите да се върне — предложи леля Роужи мило.
— Съгласен съм — каза старецът.
Нюбай се усмихна.
— Може ли една Кока кола? — попита той.
Лорън кимна и отиде да донесе.
— Моят ход ще си остане същия — продължи Нюбай.
Пияницата сви рамене.
— Аз виждам, че мистър Нюбай е затворил пътя на чернополия си офицер — каза леля Роужи. — Но може би това не е чак толкова лоша идея.
— Не е ли? — провикна се Старият мъж Дарфи. — Та той премести пешката вместо да развие някоя фигура. Това по-късно ще му навреди. — но сам премести собствената си царска пешка e7-e6.
— За бога, мистър Дарфи, защо играете така — попита Лорън.
Пияницата направи смешно изражение с лицето си.
— Чиста благотворителност — каза той.
Леля Роужи се разсмя.
Нюбай не каза нищо, извършваше подготовката за системата Коле и както изглежда пияницата нищо не подозираше. Старият мъж Дарфи ще го загази изненадващо. Следващият ход бе изигран бързо Оf1-d3.
— Нещата се развиват много добре — поясни старецът. — Вижте, аз местя напред с два хода пешката c7-c5. Нали виждате, как това разкрива пътищата на фигурите ми? Да знаете само колко е важно това. Вашите фигури са като блокирани.
— Извинете, как Ви беше името? — запита леля Роужи.
— Нюбай — отговори търговският пътник.
— Откъде казахте, че сте?
