— Строубърг — отговори той и премести пешката c2-c3.
Старият мъж Дарфи скочи на крака и започна да се разхожда като луд из вагон-ресторанта. Нюбай се зачуди как тази толкова отпусната и съсипана личност, какъвто бе при влизането си този човек, може да се съживи толкова много.
— Предавам се — крещеше пияницата. — Аз се опитвам малко да му помогна, като не се възползувам от преимуществата, които ми дава неговата глупост. Но той взе ли си поука? Не! Направи ли нещо относно идиотизма на положението си? Не! Добре тогава, дръж се, Нюбай. Ти сам се навираш в клопката.
Старецът седна отново. Замисли се за минута над дъската и премести коня Кb8-c6.
— О-хо! — възкликна Лорън. — Фигурите започнаха да се трупат в средата на дъската.
— Да, младежо Дарфи — каза леля Роужи. — Тази пешка привлича вниманието.
— А тя дори не е някаква голяма фигура — отбеляза Лорън.
— Права сте — съгласи се Нюбай, — наистина не е. — той хвана коня си и го премести пред дамата Кb1 -d2.
— Това е направо глупаво — намръщи се леля Роужи. — Надявам се, че не смятате думите ми за прекалено остри. Но Вие не сте равностоен партньор.
— Няма какво да кажа — намеси се Старият мъж Дарфи.
Нюбай се усмихна студено. Пияницата премести офицера си пред царя.
— Правя къса рокада — обяви Нюбай.
— Не се иска много акъл да се направи това — измърмори старецът презрително. — Наблюдавай, колко лесно напредвам със заплаха на фигура. — той придвижи напред пешката по c5-c4.
— Аз си оттеглям офицера — каза Нюбай и изигра Оd3-c2.
— Кога най-после ще бъде взета някаква фигура? — нетърпеливо се заинтересува Лорън.
— Потърпи — успокои я леля Роужи. — Всичко по реда си.
— Премествам следващата пешка на дамския фланг — каза пияницата. — b7-b5. Обърнете внимание на обстоятелството, че освобождавам място за белият офицер на b7 и заплашвам с пешечна атака.
— Прекрасно виждам — съгласи се Нюбай и изигра e3-e4. После се завъртя на стола си. Това бе ключов ход в старата система, която играеше. Най-сетне Старият мъж Дарфи би трябвало да види предстоящите опасности. Блокираните преди миг сили на белите бяха освободени. Този дебют бе на един от най- известните майстори през двадесетте и тридесетте години. Но с времето бе загубил популярността си. Нюбай правилно бе предположил, че на стареца липсваше онази шахматна изтънченост, която би му позволила да разкрие тази насока на атаката.
— О, добре — отговори пияницата и се взря в Нюбай. Очите му внезапно помътняха отново, гласът изтъня и думите станаха почти неразбираеми. — Аз, не знам, какво… сега.
— Нещо лошо ли, младежо Дарфи? — поинтересува се леля Роужи.
— Засега не знам — пияницата разпъна кирливия си пешкир и отново го сгъна.
— Вие не бива да оставите тази пешка да се предвижи напред — намеси се Лорън. — Тя може да прогони коня и да срине позицията в центъра.
— Но вие нямате голям избор — прецени лелята.
— Добре де, добре, знам — ядоса се Старият мъж Дарфи. — Добре, копеле такова. Аз ще взема тази пешка. И не виждам какво ще ти даде това? — и взе с дамската пешка d5:e4.
— О, най-после — възкликна Лорън. — Първата пролята кръв!
Нюбай веднага възстанови материалното равенство Кd2:e4. Изведнъж фигурите му завладяха центъра на дъската. Неговата позиция, досега така ограничена и необещаваща, сега беше очевидно по- добрата.
— Къса рокада — обяви Дарфи.
— Нещо притеснява ли те? — попита Лорън.
— Всеки играч прави рокада — раздразни се пияницата.
— Не се отчайвай, Младежо Дарфи — насърчи го леля Роужи. — Ние няма да те изоставим.
— Местя дамата на e2 — обяви Нюбай.
— Какво си се разбързал толкова? — отсече старият мъж Дарфи. — Цялата нощ е пред нас. — Пияницата напрегнато изучаваше позицията. — Добре. Сега трябва да внимавам. Вие ще получите предимство, ако оставя да се измъкнете напред с дамата. Прекрасно виждам продължението: конят ви взима моя, аз взимам с офицера си, тогава придвижвате дамата си на e4. И ме заплашвате с мат на следващия ход. Ако се опитам да се защитя от мата, ще ми вземете безнаказано коня на c6. Това смятате да предприемете, нали? Но аз започвам да пазя коня си и така ще проваля атаката ви. Оc8-d7.
— Добре измислено, Младежо Дарфи!
— Ние сме с тебе — заскандира Лорън.
— Представете си, цяла тълпа привърженици! — подметна Нюбай.
— Ние трябва да го поддържаме — напомни леля Роужи.
— Това е най-малкото, което можем да направим за него — допълни Лорън.
— Добре — съгласи се Нюбай и конят от f3 премина на e5.
— Аз трябва да си пазя пешките — загрижи се Старият мъж Дарфи и се заоглежда безпомощно на всички страни. После премести напред застрашената пешка h7-h6.
— Ние разбрахме какво ще караш — каза лелята.
— Това е едно от основните правила, не мести пешките, които пазят царя, освен ако не си принуден — важно анализира Лорън. — Но както вече казахте, в противен случай ще я загубите: кон взима кон с шах, офицерът взима коня, коня взима пешката и едновременно атакува топа. А сега вие плашите този нахален кон. Предполагам, че това бе единственият правилен ход.
— Как можа да изпаднете в тази незащитима позиция? — попита леля Роужи.
— Кe4-f6 — обяви Нюбай. — Шах!
— Боже! Той продължава да напада! — Лорън бе поразена.
— Аз също ще атакувам — изперчи се Старият мъж Дарфи. — Офицерът на e7 взиме коня на f6.
— Дe2-e4 — съобщи Нюбай преди да премести фигурата си.
— Стана както предполагаше — изрече Лорън. — Сега има възможност при следващия ход да те матира с дамата. Ти видя това, но защо не измисли по-добра защита?
— Ръцете ми бяха вързани — отговори Старият мъж Дарфи. — Виждам само един начин за измъкване.
Той изигра g7-g6.
— Ти така печелиш само време — каза тъжно Лорън.
— Мисля, че достатъчно играхте тази вечер, нали? — попита леля Роужи.
Нюбай бе забелязал, че от известно време тя говореше без обичайния си славянски акцент. Но сега думите и прозвучаха като на човек пристигнал скоро от Чехословакия.
— Щом вие го предлагате, аз съм съгласен — побърза да отговори Старият мъж Дарфи.
— Защо да не продължим играта? — попита Нюбай. — Краят е близо.
Лорън се разгневи.
— Мисля, че се нуждаем от официален съдия — провикна се тя. — Какво ще кажете за леля Роужи?
— О, тя едва ли ще бъде напълно независима — опита се да противоречи Нюбай.
— Аз съм съгласен — кимна старецът.
— Хванал съм се и ще играя — от немай къде се съгласи Нюбай. — Добре. Лельо Роужи, бъдете ни съдия.
Старата жена се усмихна и едно леко трептящо изражение се появи на лицето и.
— Съгласна съм. За днес прекъсваме играта. Утре сутринта ще я продължите.
— Тя ще свърши бързо — съгласи се Нюбай. — Но аз трябва да тръгна утре рано.
— Тогава, в девет часа тука? — предложи леля Роужи.
Тримата останали се съгласиха.
— Мога ли да ви закарам до някъде? — запита Нюбай.
— Не е необходимо — отвърна Лорън. — Баща ми идва да ме посрещне.
— Аз ще се оправя сам — каза Старият мъж Дарфи. — Имате ли една четвъртинка
