какво само следва: Кg5:e6 и заплашвам едновременно черната дама и топа до черния цар.
— Това е точно така — бавно каза Старият мъж Дарфи.
— „Не бъди жесток към една душа, вярно е това“ — пропя Лорън.
— Няма ли най-после да млъкнеш! — ядоса се пияницата.
— „Не бъди жесток“ — продължи тя да си тананика.
— Добре де — каза Старият мъж Дарфи, — ходът е интересен, но преди да Ви взема коня, чудя се дали ще го сторите, можете ли да направите нещо за мен? Миналата нощ аз творих. Бихте ли прочели тези две страници? Това е нещо като кратка анкета с няколко въпроса. Не искам да ви задържам за дълго. Аз си мисля, че резултатите от отговорите могат да Ви изненадат. За Вас ще е най-добре, да го направите преди да говорите с полицайте.
Старецът подаде на Нюбай творението си от въпроси написани на две страници с избледняло циклостилно мастило.
— Какво представлява това? — попита Нюбай.
— Вземете — предложи Лорън — моята химикалка.
Нюбай неволно прочете първият въпрос и следващите след него няколко отговора:
„Коя дата е днес?
а) 8-ми март 1956
б) 12-и септември 1954
в) 26-и юни 1959
г) 30-и август 1957“
Нюбай бе направо затруднен да определи подходящия отговор. И това определено засили лошото чувство на яд. Затова се поколеба само няколко секунди и избра „а“.
Вторият въпрос беше:
„Коя дата е утре?
а) 21-и май 1955
б) 2-и януари 1951
в) 15-и ноември 1951
г) 28-и април 1958“
Смущението го накара да избере „в“.
Следваха още няколко въпроса от подобно естество, относно различни дати, като например: коя дата е седмицата от петъка? Той се опита да направи каквото можеше.
Въпросите от втората страница бяха къде-къде по-конкретни.
„Къде сте?
а) в град на щата Колорадо
б) в предградие на Далас
в) в европейска държава, която не е съществувала преди края на Първата световна война
г) в квартал за облекло“
Търговският пътник избра „б“, като се надяваше, че това може да бъде най-близо до истината. Е, не беше напълно сигурен. Следващият въпрос бе със същото съдържание, но предлаганите отговори бяха още по-озадачаващи. И през цялото време, докато попълваше двете страници се чувствуваше крайно неуютно. Започна да се усеща нереален, сякаш не бе на себе си и замаян като в нелеп сън.
— Разкажете ни как се чувствувате сега — предложи Лорън. — Не си ли представяте, че сте тласнат в друг, различен от нашия свят?
— В какъв смисъл? — тъжно запита Нюбай. — И какво всъщност става?
— Та Вие сам виждате — каза Старият мъж Дарфи с любезна усмивка. — Вие не може повече да се доверявате на самия себе си. Вие загубихте част от реалното Ви „Аз“. Не намирам, че е нещо особено съществено, но ние считаме, че трябва да знаете.
— Бъдете спокоен — каза леля Роужи, — случва се понякога.
— Вие трябва да се научите да релаксирате — каза Лорън. — Неща, които изглеждат важни и значими в голям град като Страсбърг, не са тъй фатални тука.
— Това не е някой голям град — каза Старият мъж Дарфи.
— Прав сте — съгласи се Нюбай. — Не е голям град.
— А сега — каза пияницата, — предполагам, че ще Ви взема коня с пешката от f7. Да, така местя.
През това време Нюбай се втренчи отново в листа с въпросите. Чудеше се дали не трябва да промени някои от отговорите си.
„Кой е ппрезидента на САЩ?
а) Хари С. Труман
б) Евърет Дирксен
в) Дауйт Дейвид Айзенхауер
г) Джон Ф. Кенеди“
Отначало бе посочил Труман, но като поразмисли, го зачеркна и отбеляза „в“. „Аз харесвам Айк — помисли си той. — Наистина го харесвам.“
„Изстреляха ли руснаците вече своя спътник?“ Това бе твърдо „не“.
„Показва ли представения въпросник, че са избухнали скандали?“ „Не“, но имаше място за размисъл. Може и да е „да“? Засега реши да го прескочи и после отново да се върне на него.
„Като какъв ден е днес?“ Нюбай подчерта „а) Ден като всички останали дни, изпълнен със събития, които променят и озаряват нашия живот“.
— Тези неща изобщо нямат никакъв смисъл — измърмори той.
— Има ли това някакво значение? — попита леля Роужи. — Какво е действителността? Направила ли е тя нещо за Вас?
Вратата се отвори и влезе непознат човек.
— Добро утро на всички — поздрави новодошлият.
— Добро утро, Боб — отговори Лорън и после се обърна към Нюбай. — Това е Боб Летчър, обущарят. Боб, това е мистър Нюбай, посетител на нашето градче.
— Приятно ми е, мистър Нюбай. Натъжава ме само факта, че от всички възможни дни попаднахте тук точно днес. Чухте ли новините?
— За колата на мистър Нюбай ли? — поинтересува се Старият мъж Дарфи.
— Не — отговори Летчър. — Става дума за момичето на Моулдовър.
Нюбай се стресна, но направи усилие и се овладя.
— Тереза ли? — попита Лорън. — Какво и се е случило?
— Намерили са я близо до дома й — обясни Летчър. — И с нея е станало нещо твърде странно. Тя цялата е изгоряла отвътре. А външно си е била напълно в ред, само дето е мъртва. Но щом я докоснали, тялото й спаднало като бухнало тесто за пандишпани. Мигновено се превърнала на пепел.
— Странно нещо — каза Лорън.
Нюбай зарови лице в шепите си.
— Ще хапнеш ли нещо, Боб? — попита сервитьорката.
— Не — каза Летчър. — Аз дойдох до тук, да потърся Лари Муолдовър. Исках да му поднеса съболезнованията си. За дъщеря му и изобщо.
— Той сигурно се намира в новото си противоатомно скривалище — неволно Нюбай се намеси в разговора със задавящ се глас.
— Така ли! — възкликна Летчър. — Прекрасно. Благодаря. — той махна с ръка и си тръгна.
