Бавно, този път без да иска разрешение, той взе ръката ми и я целуна.
— Горката ми малка приятелка! — каза. — Как треперите! Много сте нервна…
Не намерих смелост да се разсърдя. Наистина в държането му към мен прозираше обичта и добротата на по-голям брат… Изпитвах особена наслада, чувствувайки се обградена с грижи и внимание… Може би слабостта ми несъзнателно търсеше покровителството на тази спокойна сила?
Без да казвам нищо повече, се прибрах в купето, където добрата госпожа Клерживр продължаваше блажено да спи.
Питам се дали моят „голям и разумен приятел“ все още стои до вратата на нашето купе с цигара в уста?… Питам се за какво може да мисли той, зареял поглед в мрака. Дали за нови стихове… или за хубавото момиче, което прилича на фея?…
Питам се…
Нощите на път са дълги и тъжни, когато човек не спи.
Зазорява се… Всичко е залято от мека сивота. Само на хоризонта се появява по-ярка светлина. Въздухът, който нахлува през прозореца, е свеж, дори хладен. Почувствувах го да ме обгръща и потреперах. Бях отмаляла и потисната.
Бих искала вече да сме пристигнали… Скоро ще бъдем в Париж. Там ще остана само няколко часа, госпожа Клерживр ще посети сестра си в манастира „Сент Сесил“, а Фелисиен Шантрев ще се изгуби в безименната тълпа…
Госпожа Клерживр ме задържа в манастира „Сент Сесил“ до утре сутринта. Не иска да тръгна отново на път, без да съм си починала.
Ще спя в малка бяла стая, която прилича на килия.
Манастирът „Сент Сесил“ е просторен и със строг вид, но е заобиколен от хубава градина с много цветя и сенчести кътчета… Когато се разхожда из нея, човек има чувството, че се намира далеч от Париж.
Малкият параклис е чудесно убежище за всеки, който желае да отправи молитвите си към Бога.
Като видя колко съм заинтересована от новата среда, в която бях попаднала, госпожа Клерживр ме запита с усмивка дали монашеският живот не е започнал да ме привлича. Поклатих глава и отвърнах:
— Кой знае?
Но аз знам, знам много добре, че не съм създадена за отшелничество, а за радост, за здраве, за слънце. Все пак има мигове, когато започвам да се тревожа за бъдещето. „Какво ще стане с мен?… Как ще прекарам годините, които ми предстоят? Младостта ми е едно безполезно богатство… Приличам на скъперник, който крие съкровището си и не познава буйното опиянение от удоволствието да го пръска…“
С Фелисиен Шантрев се разделихме на гарата или по-скоро пред вратата на таксито, което бе извикал за нас. Той целуна ръката на госпожа Клерживр. И моята…
Обеща да ни посети в манастира „Сент Сесил“, но дотогава ще съм си заминала… за щастие!
Трябва да призная, че той се придържаше много строго към условията от нашата договореност. След обяснението в коридора на вагона, дори и да имах желание да му отправя укор, не можех да намеря повод.
Но през цялото време, докато трая пътуването, макар че той не даваше вид, че се занимава изключително с мен, чувствувах неговите непрестанни грижи. Отначало това ми беше приятно, но после започна да ме потиска, дори да ме тревожи…
Сега всичко това ми се струва просто невероятно.
Нима е възможно авторът на „Огледала“, цененият и търсен поет, да се е влюбил в малката Фридолин? Понякога съм склонна да го повярвам, но после започвам да се смея сама на себе си.
Дори и да ме обичаше, на какво можеше да се надява? Казах му, че не съм свободна и той като че разбра.
Да бъдеш обичана от Фелисиен Шантрев! Наистина подобна чест би завъртяла главите на много жени! …
При все това ни най-малко не съм поласкана. Чувствувам се само отегчена, смутена и разтревожена…
Струва ми се понякога, че изпитвам странна мъка. Или може би страх…
ЧЕТВЪРТА ЧАСТ
I
Къщата на госпожа Клержиевр ми изглежда необикновено голяма и празна, откакто живея в нея сама със старата Прюданс.
Сега аз съм домакинята!
Във всеки случай не мога да кажа, че скучая. Заниманията ми са многобройни и разнообразни. Госпожа Клерживр ме натовари да се занимавам с къщата и да бдя върху приготовлението на сладката и мармаладите, макар че Прюданс никога не е позволявала да й се месят в работите и да я напътстват! Сметнах за по-благоразумно да слушам Прюданс и да взема скромно участие според силите си в летните приготовления. Ще работя и от време на време ще хапвам от изпратените ни прясно набрани плодове. И ще вдъхвам приятното ухание на врящите сладка от ягоди, от френско грозде и от кайсии.
Искам също да подредя сметките на домакинството. Трябва да дошия и покривката, която госпожа Клерживр бе определила за един благотворителен базар.
Тази разпродажба ще се състои след два дни в една от градските градини. Всички съжаляват, задето госпожа Клерживр няма да присъствува.
Главната уредничка, приятелка на госпожа Клерживр, ме помоли да бъда между „продавачките на цветя“… Беше ми неудобно, но трябваше да приема, а и възможно е да се позабавлявам… Това ще внесе известно разнообразие в самотата ми.
След няколко дни ще трябва да се срещна с госпожа Клерживр в Белакьой, където Монтантрен желаят да им гостуваме още една седмица.
Милата ми стара приятелка е запленила тези скитници парижани. Те обичат да красят салоните си с нея, защото тя прилича на хубава стара скъпоценност, която, макар и вече демоде, привлича с чистотата на златото си и с изящната изработка. Що се отнася до госпожа Клерживр, тя се забавлява в тази съвсем нова за нея среда. Обича да наблюдава, да сравнява, да преценява и е благодарна на актьорите, които несъзнателно я развличат с това занимателно представление.
Страхувам се само от едно: дали между гостите в Белакьой няма да се случи и Фелисиен Шантрев?
Човек би помислил, че някакъв закачлив дух — или може би лошата фея Фридолин — се забавлява да го изпречва постоянно на пътя ми, докато аз горещо желая да не го срещам никога вече…
На благотворителната разпродажба ще си сложа дългата рокля от светлосиня дантела. Светлосиният цвят стои добре на косите ми. Ще бъде много хубаво!…
Но защо е необходимо да бъда хубава? Заради кого?… И каква полза?
Този следобед особено се проявих като продавачка на цветя, постигнах чудесни резултати и бях поздравена от комитета. Всички стари приятели на госпожа Клерживр се закичиха с по една роза от моята маса и не се поскъпиха щедро да ми я заплатят.
Под цъфналите липи, по меките поляни, при шума на разговорите и леките смехове всички се
