бяха забелязали сцената. Стигнаха до малката преди мен и я издърпаха в безопасност. Заплаках от ярост и вече дори не мислех за акулите, когато на свой ред се оказах прибран на борда. Бях рискувал живота си за нищо!
Аз си мислех, че е за нищо, но месец по-късно в знак на отплата доктор Жермен Гибер издейства отмяна на наказанието ми по медицински причини.
Осма тетрадка
Завръщане на Роаял
Биволите
И така, благодарение на едно истинско чудо аз се завърнах на Роаял, където продължих да излежавам наказанието си. Бях напуснал острова, осъден на осем години изолатор заради опита ми за бягство, а ето, че деветнадесет месеца по-късно се озовах отново тук.
Срещнах другарите си — Дега продължаваше да изпълнява длъжността на счетоводител, Галяни си беше пощенски раздавач, Карбониери бе оправдан на процеса около моето бягство. Видях се още с Гранде, с Бурсе дърводелеца и с братята с количката Нарик и Кение, а също и с Шатал от лазарета и със съучастника от първото ми бягство Матюрет, който работеше като помощник-санитар.
И корсиканските бандити не бяха мръднали: Есари, Вичиоли, Чезари, Разори, Фоско, Мокюе и Шатал, чиито свидетелски показания около аферата с Марсилската борса изпратиха големия престъпник, известен като Нокътя, на гилотината. Човек би казал, че на острова са се събрали всички звезди на криминалната хроника от годините между 27-а и 35-а.
Марсино, убиецът на Дюфрен, се бе поминал от изтощение преди една седмица. Него ден акулите са се радвали на изискано меню. Бил им е сервиран един от най-високо котираните парижки експерти по скъпоценни камъни.
Тук беше и Бара, наричан Актрисата — шампион по тенис и милионер от Лимож, осъден за двойното убийство на шофьора си и на твърде интимното си приятелче. Той работеше като шеф на лабораторията и главен аптекар в болницата на Роаял. По този повод някой от докторите остроумно беше забелязал, че на островите можеш да получиш удостоверение за туберкулозно болен най-вече посредством задника си.
Накратко, пристигането ми на Роаял беше отбелязано с топовни гърмежи. Появих се в помещението на закоравелите престъпници в едно съботно утро. Почти всички си бяха вкъщи и никой не пропусна да ме поздрави и да ми засвидетелства приятелските си чувства. Дори момчето с часовниците, което не бе проговорило, откак веднъж за малко не го бяха гилотинирали по погрешка, заряза работата си, за да ми каже „добре дошъл“.
— Е, приятели, добре ли сте всички?
— Да, Папи, радваме се, че си сред нас.
— Все още ти пазим мястото — рече Гранде. — Откак те откараха, то стои незаето.
— Благодаря ви на всички. Какво ново насам?
— Хубави новини.
— Ами!
— Тази нощ пред спалнята на примерните са намерили трупа на арабина, който те беше следил от палмата. Сигурно някой твой доброжелател се е погрижил да ти икономиса труда.
— Сигурно е така. Бих искал да знам кой е, за да му благодаря.
— Може би един ден ще си признае. Тази сутрин при проверката откриха арабина с нож в сърцето. Никой нищо не е видял, никой нищо не е чул.
— Е, така е най-добре. Как вървят залаганията?
— Вървят. И там ти се пази мястото.
— Значи продължаваме да си живеем като доживотни каторжници. Бих искал отсега да знам кога и как ще приключи цялата тази история.
— Папи, всички бяхме потресени, когато разбрахме, че са ти друснали осем години. Сега си отново сред нас и трябва да ти кажем, че на островите вече няма нито един човек, който не би ти помогнал, независимо колко рисковано може да е това.
— Комендантът иска да ви види — съобщи ми един от арабите.
Излязох след него. Навън няколко дежурни копои ми казаха по две-три хубави думи. Арабинът ме заведе при коменданта Пруйе.
— Добре ли си, Папийон?
— Да, господин комендант.
— Радвам се, че си помилван и те поздравявам за смелия ти опит да спасиш дъщеричката на моя колега.
— Благодаря.
— Сега ще те назнача за говедар, докато се освободи място за чистач на клозетите, а по-късно ще гледам да ти издействам отново разрешително за риболов.
— Добре, ако това няма да ви постави в неудобно положение.
— Бъди спокоен. Надзирателят от работилницата вече не служи тук, а аз след три седмици ще отпътувам за Франция. И така, от утре започваш работа.
— Не знам как да ви се отблагодаря, господин комендант.
— Като изчакаш един месец, преди да опиташ поредното си бягство — засмя се Пруйе.
В помещението се мяркаха същите физиономии, на които се бях нагледал, преди да ме отведат. И начинът им на живот си беше същият. Тази странна порода — комарджиите, мислеха и дишаха само за играта. От друга страна, мъжете, които си бяха хванали гаджета, живееха, ядяха и спяха заедно с тях. Оформяха истински малки домакинства, където хомосексуалната страст и любов властваха денонощно над действията и помислите. Покрай тях ставахме свидетели на страстни сцени на ревност. „Мъжът“ и „жената“ непрестанно се шпионираха и щом някой от тях се измореше от партньора си и хукнеше подир нови завоевания, това неминуемо водеше до убийство.
Един негър, наричан Семплон, миналата седмица закла някой си Сидро заради красивата Чарли (Бара). Беше третата жертва на Семплон — и все заради Чарли.
Бях прекарал едва няколко часа в лагера, когато две момчета дойдоха да ме питат:
— Папийон, бихме искали да знаем дали Матюрет ти е гадже.
— Защо?
— Ей тъй, имаме си причини.
— Слушайте тогава. Двамата с Матюрет сме бягали заедно от каторга и заедно сме изминали две хиляди и петстотин километра. През цялото това време той се държа като истински мъж. Това е всичко, което знам за него.
— Добре де, ама кажи все пак дали го чукаш.
— Не, не познавам Матюрет откъм тази страна. Ценя го като приятел и останалото не ме интересува, освен ако някой не му причини болка.
— А ако един ден ми стане жена?
— Щом той е съгласен, аз няма да се меся. Но ако легне с тебе само защото си го заплашвал, тогава ще ти се наложи да си имаш работа с мен.
Активните педерасти не бяха по-добра стока от пасивните — и двете групи живееха, без да мислят за друго освен за плътските си страсти.
Срещнах онзи италианец, у когото навремето — още докато пътувахме за Гвиана — бяха открили златния патрон.
— Още ли се мотаеш тук? — му викам.
— Всичко опитах. Мама ми изпрати дванадесет хиляди франка, копоят ми взе половината като комисиона, дадох четири хиляди от останалите, за да ме сложат в болницата, успях да стигна до рентгена в Кайен, но нищо повече не можах да направя. После уредих да ме осъдят, че съм ранил един приятел. Познаваш го — Разори, корсиканския бандит.
— Знам го, и после?
