походка.
— Ало, другарю Карастоянов… чакай малко.
Той се спря чак при вратата и се зае демонстративно да оглежда катинара — явно търсеше следи от насилие. Приближих се и извадих тефтерчето си.
— Кой е адресът на Нора Казакова?
Той ме изгледа кръвнишки.
— Откъде да знам?
— Нали сам каза, че е в Обеля.
— Е, в Обеля е. Не знам къде е. Хайде, излизай да затворя!
Измъкнах се на улицата. Той нахлузи обратно веригата, завърза теловете и изпробва здравината им.
— Бетон, няма що — ухилих му се.
— Всички не са такива умници като теб — довърши ме той и си тръгна.
Чепата работа! Шоп ли беше, какъв — откъде да знам, но с подобно офицерство и родината ни, и бъдеща обединена Европа можеха само да се гордеят Седнах в ладата и тупнах по рамото дремещия Жоро.
— Защо го проспа тоя с пушката?
— Не съм го проспал — обиди се Жоро. — През цялото време гледах примижал.
— Ами ако беше ме гръмнал?
— Ама чакай бе, шефе, нали ми каза да стоя в колата!
Ясно, бях се сдобил с втори Гюро Михайлов. Като си представих как в този момент Варка зяпа в пространството и си гризка ябълка, реших, че съм си съставил страшен екип.
— Шефе, майор Алашки.
Варка ми протегна слушалката. Бях почнал да си събувам обувките, но ги нахлузих и се за-мъкнах до бюрото й.
— Ало.
— Здравей, Шерлок Холмс — бодрият пас на съученика ми екна в мембраната.
— Бъркаш. Аз съм Шеркол Холм.
— Все едно. Търсил си ме. Имаш много упорита секретарка!
Погледнах Варка, която отново се бе заела с кръстословицата.
— И умна. Търсих те, да. Много ти благодаря за клиентката. Обаче сигурен ли си, че е за мен, а не за друго заведение?
— Какво искаш да кажеш?
— Малко е… особена — смигнах на Варка, вдигнала рижата си глава. Тя потвърди с кимва-не.
— Е, ти да не искаш само балерини.
— Нямам това предвид. Защо не се заехте вие със случая?
— С какъв случай?
— Как с какъв? С предумишленото убийство: на брат й.
— Тъй ли? За пръв път чувам.
— Слушай, шегобиецо! Ако смяташ, че съм потрошил няколко бона конвертируема валута, за да ми пращаш изкуфели бабички…
— Ама, Любо, чакай да се разберем!
— Чакам — придърпах един стол и седнах. — Защо ми я Изпрати?
Перо Алашки отсреща май леко се бъзна.
— Изобщо не знам за никакво убийство. Обади ми се една позната на жена ми. Била съседка на тази… как се казваше, Пиперкова. Питала я дали в България не са се появили частни детективи. Познатата на жена ми не знаела и я пратила при мен. А аз я пратих при теб.
— Защо й е бил частен детектив? Нямат ни вяра вече хората във вашата високо уважавана институция?
— Ей, внимавай…
— Не ми отговори.
— Откъде да знам! — Хайде и тоя. — Тя дойде с конкретен въпрос и аз й дадох конкретен отговор. Мислех, че си ме търсил да ме поканиш на вечеря за услугата, а ти ми държиш сметка!
— Сега ти чакай. Тази госпожица твърди, че пожарът, при който е изгорял брат й, е бил умишлен. Обвинява снаха си, неговата жена. Ако не беше ми я пратил ти, сигурно щеше да си остане само с кафето.
— Слушай, това е работа на пожарникарите. Кога е станал пожарът?
— Преди месец и половина.
— Чудесно!
— Кое му е чудесното?
— При всеки пожар има експерт от експертната служба. Наред с определянето на щетите, тяхно задължение е да преценят има ли умисъл в пожара или е плод на небрежност, на техническа неизправност, на авария и така нататък. Ако има умисъл, предават го на нас. Ако няма — правят си доклада, който остава на съхранение в архива им и това е.
— Искаш да кажеш да отида в пожарната?
— Мога да проверя дали е образувано предварително следствие. Ама това и ти можеш да го направиш За какво сме ти дали тази карта? Само че защо ще го пали жена му?
— Що — смигнах пак на Варка, която, мислейки за думата на трийсет и пет вертикално, се беше втренчила в носа ми, който не си харесвах особено, — не познаваш ли жени, които биха повъртели мъжа си на шиш, стига да можеха?
— В България няма такива. Виж, в гнилата Франция…
— Бъркаш я с Дания. Какво ще нравиш утре вечер?
— Знам ли. Май ще се наредя на опашка за бензин.
— Нямаш голяма фантазия за един майор. Предлагам ти нещо по-приятно — вечеря в „Шератон“. Ти и жена ти.
— О-о… Това добре, ама наистина ми трябва бензин, че ще ходя на село.
— Щом нямаш достатъчно власт да пратиш друг, аз ще ти осигуря човек. Ако се наложи, ще чака цяла седмица.
Експертната служба на Националната пожарна се намираше на „Раковски“ недалеч от канала. Постовият войник ме упъти към дежурния офицер, а той, след като сума време ми оглежда картата и корема, накрая ми каза по кои стълби да се кача и на коя стая да потропам.
И там не мина без въртели. За да надникна в тетрадката с дебели оръфани корици се наложи служителят да проведе пет телефонни разговора — с началника си, с неговия началник, с министерството, с някаква секретна секция и с някакъв подполковник с идиотската фамилия Говориков. Не се обади само на министър-председателя. Из-пуших две цигари и половина, когато той най-сетне ми показа какво е записано за пожара в нощта на осемнайсети срещу деветнайсети август.
Диспечерът е приел обаждането на някой си Богдан Мавродиев в 2 часа и 36 минути. Горнобанската пожарна се е задействала веднага и е изпратила кола, която е пристигнала в 2 часа и 55 минути. По миризмата на бензин наоколо са се ориентирали за вида на горенето и са започнали гасене с пяна. Разузнавачите не са имали първоначален достъп до къщата, така че ръководителят на пожара изчаква пламъците да намалеят и тогава отдава заповед за оглед. Въпреки това улики почти няма. По-точно, спират се на версията, че в електрическото табло от късо съединение възниква волтова дъга и тя възпламенява бензиновите пари. Експлозията избива вратата на мазето и налягането изтиква пламъците на горния етаж. Тъкмо тази избита врата спасява бетонната плоча от пробиване. Потърпевшият Димитър Боцев е намерен овъглен до леглото — навярно е спял и единственото, което е успял да направи, е да се катурне от него на пода. Показания на свидетели говорят, че вечерта той солидно си е пийнал в кръчмата над площада, дори
