благовонна пръчица, наречена една охана или „цвете“. Заплащането на гейшата зависело от това колко пръчици са изгорели, докато си тръгне.
Стойността на една охана винаги се е определяла от Регистратурата на Гион. Докато аз бях чиракуваща гейша, тя бе три долара или, да речем, цената за две бутилки алкохол. Може да звучи добре, но животът на неизвестна гейша, която припечелва по една охана, е доста безрадостен. Такава най-вероятно прекарва повечето вечери край мангала в очакване да я повикат някъде. Пък и да има ангажименти, едва ли би изкарала повече от десет долара на вечер, което няма да й стигне дори да изплати дълговете си. Като се има предвид цялото онова богатство, което се стича в Гион, тя в сравнение с величествени лъвици като Хацумомо или Мамеха, които пируваха с плячката, не е нищо повече от насекомо, задоволяващо се с останките от трупа. И то не защото те имаха ангажименти по цяла вечер всеки божи ден, а и защото взимаха много по-скъпо. Таксата на Хацумомо например бе по една охана на всеки петнайсет минути, а не по една на час. А Мамеха… нямаше друга в Гион като нея, — тя взимаше по една охана на всеки пет минути.
Разбира се, никоя гейша, нито дори Мамеха, не задържа всичко спечелено за себе си. Част прибира чайната, в която тя е изкарала тези пари, друга, значително по-малка част отива за Сдружението на гейшите, трета — за майстора, който й помага да се облича, и така надолу по веригата, включително до таксата на съответната окия затова, че й води счетоводството и й осигурява ангажименти. Тя задържа за себе си едва малко повече от половината припечелени пари. И все пак това е огромна сума в сравнение с доходите на неизвестна гейша, която с всеки изминал ден затъва все по-дълбоко в бездната.
Ето как знаменита гейша като Хацумомо можеше да направи така, че по-малката й сестра да изглежда много по-преуспяваща, отколкото е всъщност.
Преди всичко една известна в Гион гейша е добре дошла на всяко парти и на много от тях се отбива за не повече от пет минути. Клиентите й са щастливи да платят таксата, макар че тя само ги поздравява, и толкоз. Те знаят, че когато следващия път дойдат в Гион, тя по всяка вероятност ще остане за по-дълго при тях, за да им достави удоволствие с компанията си. От друга страна, чиракуващата гейша не може да постъпи по подобен начин. Задачата й е да си създава връзки. Докато не навърши осемнайсет и не стане истинска гейша, тя и не помисля да прелита тихомълком от парти на парти, а остава за час или повече и едва след това телефонира в своята окия и се осведомява къде е по-голямата й сестра, за да отиде в друга чайна и да се представи на други гости. И докато нейната прочута по-голяма сестра би могла за идна вечер да се отбие дори на двайсет партита, тя успява да посети не повече от пет. Хацумомо обаче правеше нещо друго. Тя навсякъде водеше Пити със себе си.
Докато навърши шестнайсет години, чиракуващата гейша взима по половин охана на час. Дори Пити да се задържеше пет минути, домакинът плащаше пълната й такса. От друга страна, никой не очакваше тя да остане само пет минути. Мъжете навярно нямаха нищо против една или дори две вечери Хацумомо да доведе за много кратко по-малката си сестра. Но не след дълго щяха да започнат да се чудят защо е толкова заета, че да не може да се задържи по-дълго и защо по-малката й сестра не остава на партито, както му е редът. Печалбите на Пити може и да бяха големи — по три, че и по четири охани на час. Но тя непременно щеше да заплати за тях с репутацията си. Както впрочем и Хацумомо.
— Поведението на Хацумомо само издава колко е отчаяна — заключи Мамеха. — Готова е на всичко, само и само кариерата на Пити да изглежда успешна. И ти знаеш защо, нали?
— Не съм сигурна, Мамеха сан.
— Ами защото иска госпожа Нитта да осинови твоята приятелка. Това ще осигури както нейното, така и бъдещето на самата Хацумомо. В края на краищата тя е нейна по-голяма сестра. И госпожа Нитта не би я изхвърлила. Разбираш ли какво имам предвид? Че ако Пити бъде осиновена, никога не ще се избавиш от Хацумомо… освен ако ти не я из хвърлиш.
Почувствах се както може би вълните на океана, когато облаци забулват слънцето.
— Надявах се много скоро да си вече известна чиракуваща гейша — продължи Мамеха, — но Хацумомо застана на пътя ни.
— Да, така е.
— Във всеки случай поне се учиш как да забавляваш подобаващо мъжете. Имаш щастието, че срещна барона. Може и да не съм намерила все още начин да се справя с Хацумомо, но да ти призная… — И тя спря.
— Какво, госпожо?
— О, остави, Саюри. Би било глупаво да споделя с теб.
Това ме засегна. Мамеха, види се, веднага забеляза и побърза да каже:
— Живееш под един покрив с Хацумомо, нали така? Всяка моя дума може да стигне до ушите й.
— Съжалявам, Мамеха сан, за всичко, което съм извършила, та да заслужа това ваше мнение за мен. Нима наистина си представяте, че щом чуя нещо, хуквам да го съобщя на Хацумомо?
— Не ме притеснява какво ще направиш. Котката не изяжда мишките само защото са притичали край нея и са я събудили. Прекрасно знаеш колко изобретателна е Хацумомо. Просто трябва да ми вярваш, Саюри.
— Да, госпожо — отвърнах, защото всъщност нямаше какво друго да отговоря.
— Ще ти кажа нещо. — И Мамеха се приведе леко, както ми се стори, от възбуда. — През следващите две седмици с теб ще отидем на едно място, където тя няма за нищо на света да ни открие.
— Мога ли да попитам къде?
— В никакъв случай. Няма да ти кажа дори кога. Просто бъди готова. Когато му дойде времето, ще разбереш всичко, което трябва да знаеш.
Веднага щом се прибрах, се скрих горе, за да прегледам хороскопа си. През следващите две седмици имаше различни благоприятни дни. Един от тях бе следващата сряда и беше благоприятен за пътуване на запад. Помислих си да не би Мамеха да се кани да ме заведе някъде извън града. Друг — по-следващият понеделник, се оказа тай-ан — най-щастливият от шестдневната будистка седмица. И накрая — следващата след него неделя, за която пишеше: „Равновесие на добро и зло могат да отворят вратата към предопределеното“. Звучеше изключително загадъчно.
В срядата Мамеха не се обади. Няколко дни след това денят според моя хороскоп бе неблагоприятен — тя ме извика в дома си, но за да обсъдим промяна в моите часове по чайна церемония в училище. После мина цяла седмица, без да ми се обади. В неделята около обяд чух външната врата да се отваря. Оставих шамисена на дъските до себе си — бях се упражнявала около час — и хукнах натам. Очаквах да видя една от прислужниците й, но беше човек от аптеката, който носеше китайски билки за артрита на Леля. Една от по-възрастните прислужници пое пакета, а аз понечих да се върна при инструмента си, когато забелязах, че човекът се опитва да привлече вниманието ми. В едната си ръка държеше хартийка, и то така, че само аз да мога да я видя. Прислужницата вече затваряше вратата, но той ми каза:
— Много се извинявам, госпожице, но бихте ли били така любезна да хвърлите това?
Прислужницата се позачуди, а аз взех хартийката и се престорих, че отивам в стаята на прислугата да я хвърля. Написаното бе с почерка на Мамеха, но без подпис и гласеше:
Помоли Леля да те пусне да излезеш. Кажи й, че имам една работа за теб тук и ела не по-късно от един часа. Постарай се никой да не разбере къде отиваш.
Сигурна съм, че предпазливостта й бе оправдана, но, така или иначе, Майка бе на обяд с приятелка, а Хацумомо и Пити вече бяха излезли и освен Леля и прислугата нямаше друг. Отидох направо в нейната стая и я заварих да си оправя постелята, за да подремне. Докато й говорех, стоеше и трепереше в нощното си кимоно. Щом чу, че Мамеха ме вика, без дори да попита защо, махна с ръка да тръгвам и ся сгуши под одеялото.
Когато пристигнах в дома й, Мамеха още не се беше върнала от някакъв предобеден ангажимент, но прислужницата ме въведе в стаята за обличане, за да ми помогне да се гримирам, и донесе кимоното, което Мамеха бе отредила за мен този ден. Бях вече свикнала да нося кимоната й, но в действителност е необичайно за една гейша да заема така кимона от колекцията си. Приятелки могат да си разменят дрехите за една-две вечери, но е рядкост по-голяма сестра да проявява подобна добрина към едно момиче. А и
