Разправих й също как всички приятели от лагера се бяха изгубили в гората, пълна с диви животни, а аз ги намерих.
— Аз пък ходих на плаж с мама и татко — каза Мари-Едвиж — и се сприятелих с едно момче, което се казваше Жано и беше страхотно на премятанките.
— Мари-Едвиж! — извика госпожа Куртьоплак, като се подаде от къщата. — Прибирай се веднага, обедът е готов!
— Друг път ще ти разправя — каза ми Мари-Едвиж и изчезна тичешком през дупката в плета.
Като се прибрах у дома, татко ме изгледа и каза:
— Е, Никола, видя ли се с приятелката си? Подобри ли ти се малко настроението?
Аз нищо не му отвърнах, качих се тичешком в стаята си и ритнах вратата на гардероба.
Тъй де, какво пък сега, ама ха, откъде-накъде Мари-Едвиж ще ми разправя разни смехории за ваканцията си? Първо на първо, това не ме интересува.
Освен това този неин Жано е глупак и грозник!
ЖОАШЕН СИ ИМА НЕПРИЯТНОСТИ
Вчера Жоашен не беше на училище, а днес закъсня, изглеждаше доста омърлушен и ние много се изненадахме. Не се изненадахме, задето Жоашен закъсня и изглеждаше омърлушен, понеже той често закъснява и винаги изглежда омърлушен, когато идва на училище, особено пък ако има контролно по граматика; изненадахме се, защото учителката му се усмихна широко и му каза:
— Е, поздравявам те, Жоашен! Сигурно си много доволен?
Ние още повече се изненадахме, защото учителката и друг път е била мила с Жоашен (тя е сладък човек и е мила с всички), но никога, никога досега не го е поздравявала за нещо, което е вършил. Впрочем това като че ли ни най-малко не зарадва Жоашен, който си седна все така омърлушен на мястото, до Мексан. Всички ние се обърнахме да го гледаме, обаче учителката почука с линийката си по катедрата и ни каза да не се разсейваме, да си гледаме нашата работа и да препишем без грешки това, което е написано на дъската.
После чух гласа на Жофроа зад мен:
— Предай нататък! Жоашен си има братче!
В междучасието се струпахме около Жоашен, който се бе облегнал на стената с ръце в джобовете, и го попитахме вярно ли е, че си има братче.
— Ами да — отвърна Жоашен. — Вчера сутринта татко ме събуди. Беше съвсем облечен, не се беше избръснал, смееше се, целуна ме и каза, че от тази нощ ще си имам братче — После ми каза бързо да се облека и отидохме в една болница, а там беше мама; беше легнала, обаче иначе изглеждаше доволна, също като татко, а до леглото й беше моето братче.
— Хм — рекох аз, — ти май не си особено доволен!
— Че защо да съм доволен? — каза Жоашен. — Първо на първо, е адски грозно. Едно такова дребно, червено, все пищи и всички му се радват. Аз щом писна за нещо у дома, веднага ме карат да млъкна, татко даже ми казва, че съм глупак и само вдигам шум.
— Да де, знам — рече Рюфюс. — И аз имам по-малко братче и с него винаги стават разправии-То е любимец на всички, може да прави, каквото си поиска, а ако го ударя, отива да ме обади на нашите и те не ме пускат на кино в четвъртък!
— При мен пък е обратно — каза Йодес. — Аз имам по-голям брат и той е любимец на всички. Той все казва, че аз съм виновен, удря ме, а накрая го оставят да гледа телевизия до късно и му разрешават да пуши!
— Откак се появи братчето ми, все аз съм на топа на устата — рече Жоашен. — В болницата мама ме накара да го целуна, а на мен хич не ми се щеше, обаче го целунах, пък татко се развика да внимавам, щял съм да съборя кошчето и никога не бил виждал по-голям дървеняк от мене.
— А бе те какво ядат, като са толкова малки? — попита Алсест.
— После — продължи Жоашен — се върнахме у дома с татко и къщата беше много тъжна без мама. Още повече, че се наложи татко да приготви обеда и той се ядоса, понеже не можеше да намери отварачка-та за консерви, а накрая ядохме някакви сардели и сума ти грах. Пък тая сутрин на закуска татко ми се кара, защото млякото изкипя.
— О, ти ще видиш — каза Рюфюс. — Отначало, като го докарат у вас, ще спи в стаята на родителите ти, обаче после ще го пъхнат в собствената ти стая. И всеки път, като се разплаче, ще смятат, че ти си го дразнил.
— При мене пък — рече Йодес — в моята стая спи големият ми брат. Не ме безпокои много, само дето преди време, когато бях малък, тарикатът му с тарикат, все се забавляваше да ме стряска.
— А, такива да ги нямаме! — извика Жоашен. — Ще има много здраве, аз в стаята си няма да го пусна! Тя си е моя стая, да си измисли друга, щом иска да спи в къщи!
— Ами! — каза Мексан. — Ако родителите ти решат братчето ти да спи в твоята стая, то ще спи в нея, това е.
— Няма пък! Няма пък! — извика Жоашен. — Да си го слагат да спи, където щат, не и при мен! Че аз ще се затворя вътре, ама ха!
— Ами вкусни ли са сарделите с грах? — попита Алсест.
— Следобед — каза Жоашен — татко пак ме заведе в болницата, там бяха чичо Октав, леля Едит, леля Лиди и всички разправяха, че братчето ми приличало на сума ти хора: на татко, на мама, на чичо Октав, на леля Едит, на леля Лиди и дори на мен-Освен това ми казаха, че трябвало да бъда щастлив, че сега трябва да бъда много послушен, да помагам на мама и да се уча добре. Татко пък каза, че се надявал да положа известни усилия, защото досега съм бил двойкаджия, а трябвало да давам добър пример на братчето си. След това изобщо престанаха да се занимават с мен, само дето мама ме целуна и ми каза, че много ме обичала, обичала ме не по-малко от братчето ми.
— Ей, момчета — каза Жофроа, — защо не вземем да направим един мач, преди да е свършило междучасието?
— А, още нещо! — рече Рюфюс. — Когато искаш да излезеш да си поиграеш с приятели, ще те карат да седиш в къщи, за да пазиш братчето си.
— Тъй ли? Я гледай ти! Да се пази самичък! — каза Жоашен.
— В края на краищата да не би някой да го е викал. Ще ходя да си играя, когато си искам!
— Ще има разправии — забеляза Рюфюс — и освен това ще казват, че завиждаш.
— Какво? — извика Жоашен. — Това пък е ново двайсет!
И той каза, че ни най-малко не завиждал, че не бивало да се приказват такива глупости, че братчето му въобще не го занимавало; той просто не обичал да го притесняват, да спят в стаята му, да му пречат да си играе с приятели, освен това не обичал разните му там любимци и ако в края на краищата много го безпокоят, ще се махне от къщи и тогава вече всички наистина ще има да се безпокоят, че могат да си го тантуркат, колкото искат, този Леонс, че всички много ще скърбят за него, когато си отиде, особено когато родителите му разберат, че е станал капитан на военен кораб и печели сума ти пари, че така или иначе и къщата, и училището са му дошли до гуша, че няма нужда от никого и цялата тая работа му е съвършено безразлична.
— Кой е този Леонс? — попита Клотер.
— Ами това е братчето ми — отвърна Жоашен.
— Я, какво смахнато име — рече Клотер.
Тогава Жоашен се нахвърли върху Клотер и го заудря здравата, понеже, както обясни после, едно нещо не можел да понася — да оскърбяват близките му.
ПИСМОТО
Ужасно се безпокоя за татко, напоследък е много зле с паметта.
Онази вечер раздавачът пристигна с един голям пакет за мене. Аз бях адски доволен, понеже много обичам раздавачът да ми носи пакети. Обикновено вътре има подаръци, изпратени от баба, която е майка на
