моята майка, а татко все казва, че не бивало децата да се глезят така. После започват да се карат с мама, обаче този път не се скараха и татко беше много доволен, понеже пакетът не беше изпратен от баба, а от господин Мушбум, който е началник на татко. Беше една картонена игра — аз я имам, — а вътре беше пъхната бележка за мене:
„На моя мил малък Никола, който има такъв работлив татко.
Роже Мушбум“
— Откъде пък се е сетил! — каза мама.
— Това е, защото оня ден му направих лична услуга — обясни татко. — Стоях на опашка на гарата, за да му взема билети за някакво пътуване. Струва ми се, че наистина е много любезно от негова страна, дето се е сетил да изпрати подарък на Никола.
— Още по-любезно би било, ако се беше сетил да те повиши — каза мама.
— Браво, браво! — рече татко. — Точно такива забележки е уместно да се правят пред детето. Какво всъщност предлагаш? Може би Никола да върне подаръка на господин Мушбум и да му поиска повишение за татко си?
— А, не! — казах аз.
То си е така, де: тази игра я имам, обаче винаги мога да сменя едната с някой приятел в училище за нещо по-свястно.
— Ама моля ти се — рече мама, — щом ти е приятно да глезят сина ти, аз ще си мълча.
Татко погледна тавана, като клатеше глава и стискаше устни, след което ми каза, че трябва да благодаря на господин Мушбум по телефона.
— Не — рече мама. — В такива случаи е редно да се отвърне с кратко писъмце.
— Права си — съгласи се татко. — С писмо е по-добре.
— Аз предпочитам да се обадя по телефона — рекох аз.
То си е така, де, тъпо е да пишеш, пък е много весело да се обаждаш по телефона, на мен в къщи никога не ми разрешават — освен когато звънне баба и поиска да й пратя целувки — Тя баба много обича да й пращам целувки по телефона.
— Теб никой не те пита — каза татко — Като ти казват да пишеш, ще пишеш!
Я, това не беше честно! Казах, че не ми се пише, че щом не ми разрешават да се обадя по телефона, не я ща тая скапана игра, имам си друга, по-хубава и щом е така, по-добре господин Мушбум да повиши татко. Тъй де, какво пък сега, ама ха!
— А искаш ли един шамар и да си легнеш без вечеря? — извика татко.
Тогава аз се разплаках, татко попита с какво си е навлякъл тая зла участ, а мама каза, че ако не се въдвори ред, самата тя ще си легне, без да вечеря, и ще трябва да се оправяме без нея.
— Виж, Никола — каза ми мама. — Ако си послушен и напишеш това писмо без повече разправии, ще ти дам две порции десерт.
Тогава аз се съгласих (имаше сладкиш с кайсии!), мама каза, че отива да приготви вечерята и влезе в кухнята.
— Тъй — рече татко. — Сега да напишем чернова. Той взе един лист и един молив от бюрото си, изгледа ме, захапа молива и ме попита:
— Дай да видим какво смяташ да му пишеш на стария Мушбум?
— Че отде да знам — рекох аз. — Освен да му кажа, че макар да я имам тази игра, съм много доволен, понеже мога да сменя неговата за нещо друго с приятели в училище; Клотер например има една страхотна синя кола, а пък …
— Да де, хубаво, ясно — каза татко. — Мога да си представя. Чакай сега … Как да започнем? … „Скъпи господине“ … Не … „Скъпи господин Мушбум“ … Не, много фамилиарно става … „Скъпи ми господине“ … Ммм … Не …
— Да взема да пиша: „Господин Мушбум“ — предложих аз.
Татко ме изгледа, после стана и извика към кухнята:
— Скъпа! Как да бъде: „Скъпи господине“, „Скъпи ми господине“ или „Скъпи господин Мушбум“?
— Какво има? — попита мама, като излезе от кухнята, бършейки ръце в престилката си.
Татко повтори въпроса си, а мама заяви, че би написала „Скъпи господин Мушбум“, обаче татко каза, че му се виждало много фамилиарно и се питал дали „Само скъпи господине“ няма да бъде по-добре. Мама отвърна, че не било така, че „Само скъпи господине“ звучало много сухо и не бивало да се забравя, че писмото е от дете. Татко заяви, че тъкмо „Скъпи господин Мушбум“ не вървяло да бъде казано от дете, че някак действувало много безцеремонно.
— Ами, щом си решил, какво ме безпокоиш? — попита мама. — Аз трябва да приготвя вечерята.
— О! — рече татко. — Прощавай, задето прекъснах заниманията ти. Какво пък, касае се само за моя началник и за служебното ми положение!
— Значи, служебното ти положение зависи от писмото на Никола? — попита мама. — Във всеки случай не се вдига толкова шум, когато мама изпраща някой подарък!
Е, тогава стана страшно! Татко се развика, мама се развика и накрая се скри в кухнята, като тресна вратата.
— Тъй — рече татко, — вземи сега молива и пиши. Седнах при бюрото и татко започна да ми диктува:
— „Скъпи господине“, запетайка, нов ред … „Със задоволство“ … Не, това го изтрий … Чакай … „С радост“ … Да, точно така … „С радост приех голямата изненада“ … Не … Пиши: „огромната изненада“ … Не, чакай, по-добре да не прекаляваме … Остави „голямата изненада“ … „Голямата изненада“, запетайка, „която изпитах“, запетайка, „получавайки вашия прекрасен подарък“ … Не… Тука вече пиши „вашия вълшебен подарък“ … „Вашия вълшебен подарък“, запетайка, „който ми достави такава радост“ … Ей, не … Вече бяхме писали „радост“ … Изтрий „радост“ … и пиши „С уважение“ … Не, по-скоро: „Поздравявам ви с уважение“ … Чакай …
Татко отиде до кухнята, оттам се чуха викове и той се върна целият червен.
— Така — каза той, — ще пишеш: „Поздравявам ви с уважение“ и после ще се подпишеш. Това е.
После татко взе листа да го прегледа, ококори се здравата, прегледа го отново, въздъхна дълбоко и взе друг лист, за да напише нова чернова.
— Доколкото си спомням, ти имаше хартия за писма? — попита татко. — С едни изрисувани птички, нали леля Дороте ти я подари за рождения ден?
— Със зайчета — отвърнах аз.
— Да де — каза татко. — Иди я донеси.
— Не знам къде е — рекох аз.
Тогава татко се качи с мен в стаята ми, започнахме да търсим, всичко изпопада от шкафа, мама пристигна тичешком и ни попита какво правим.
— Представи си, търсим хартията за писма на Никола — извика татко, — само че нищо в тази къща не си е на мястото! Направо невероятно!
Мама каза, че хартията за писма била в чекмеджето на малката масичка в хола, че вече започвало да й омръзва и че вечерята е готова.
Преписах писмото на татко, но се наложи да го препиша няколко пъти заради грешките и заради мастиленото петно. Мама дойде да ни съобщи, че, здраве да е, вечерята прегоряла, наложи се три пъти да сменям плика и татко каза, че можем вече да вечеряме. Аз поисках марка от татко, татко каза: „Ей, вярно!“ и ми даде марка, и изядох две порции десерт. Само че мама не ни говори по време на вечерята.
В същност чак на другата вечер много се притесних за татко, понеже звънна телефонът, татко отиде да се обади и каза:
— Ало? … Да … Ах, господин Мушбум! … Добър вечер, господин Мушбум … Да … Как?
Изведнъж татко като че ужасно се изненада и каза.
— Писмо ли? … Ах, значи, затова моят палавник Никола ми поиска марка миналата вечер!
ПОСЕЩЕНИЕТО НА БАБА
Много съм доволен, понеже баба идва да ни гостува за няколко дена. Баба е майка на моята майка,
