много я обичам и тя все ми прави разни щури подаръци.
Този следобед татко трябваше да излезе по-рано от работа, за да посрещне баба на гарата, обаче баба пристигна сама с такси.
— Мамо! — извика мама. — Ама ние мислехме, че ще пристигнеш по-късно!
— Да — каза баба, — само че се качих на влака от петнайсет и четиридесет и седем, а не на онзи от шестнайсет и тринайсет, затова стана така. Сметнах, че не си струва да харча пари за телефон и да ви съобщавам … Ах, че си пораснал, зайченцето ми! Вече си цял мъж! Я ела пак да ме цункаш. Знаеш ли, имам разни изненади за тебе в големия куфар, дето го оставих в хранилището! … Впрочем къде е мъжът ти?
— Ами той горкият — отвърна мама — тъкмо тръгна към гарата да те посрещне!
Баба много се смя, като чу това, и още се смееше, когато татко се върна.
— Ей, бабо! — извиках аз. — Ей, бабо! Ами подаръците?
— Никола! Ще млъкнеш ли! Как не те е срам! — рече мама.
— Право е ангелчето ми — каза баба. — Само че нали никой не ме посрещна на гарата, та аз предпочетох да оставя куфара си в хранилището; много е тежък. Помислих си, зетко, дали няма да можете да го приберете…
Татко изгледа баба и излезе мълчешком. Когато се прибра, имаше много уморен вид. Куфарът на баба беше много тежък и много голям и татко едва го вдигаше с две ръце.
— Ама какво носите вътре? — попита татко. — Наковални ли?
Татко се бе излъгал; баба не носеше наковални, обаче беше взела един конструктор за мен, една картонена игра (такива вече ги имам две), една червена топка, една количка, една пожарникарска кола и един пеещ пумпал.
— Ама ти наистина го глезиш! — извика мама.
— Аз, да глезя моя Никола? Сладуранчето ми? Ангелчето ми? — учуди се баба — Няма такова нещо! Ела да ме цункаш, Никола!
След цунките, баба попита къде ще спи, за да си подреди вещите.
— Леглото на Никола е много малко — каза мама — Разбира се, в хола има канапе, обаче си мисля дали няма да ти бъде по-удобно да дойдеш при мен в спалнята …
— Не, не, няма нужда — каза баба. — На канапето ще ми бъде много добре. Ишиасът ми вече почти не се обажда.
— А, не, не! — рече мама. — Не можем да те оставим да спиш на канапето! Нали, скъпи?
— Не можем — каза татко, като гледаше мама.
Татко качи куфара на баба в спалнята. Докато баба си подреждаше нещата, той се върна в хола и както обикновено седна в креслото и разтвори вестника си, а аз започнах да си играя с пумпала и хич не беше забавно, понеже това е бебешка играчка.
— Не можеш ли да отидеш с това нещо някъде другаде? — попита татко.
Върна се баба, седна на един стол, попита ме дали пумпалът ми харесва и дали умея да го пускам. Аз показах на баба, че умея, тя много се изненада и се зарадва, и накрая ми каза да отида да я цункам. После помоли татко да й услужи с вестника, понеже не могла да си го купи на заминаване. Татко стана и подаде вестника на баба, а тя седна в креслото на татко, понеже там светлината е по-добра за четене.
— Заповядайте на масата! — извика мама. Отидохме да вечеряме и беше направо страхотно!
Мама беше сготвила студена риба със сума ти майонеза (аз много обичам майонеза), имаше печена патица с грах, сирене, сладкиш с крем и плодове и баба ми позволи да си взема от всяко нещо по два пъти, а след като си изядох второто парче от сладкиша, даже ми даде едно кранче от своето парче.
— Ще му стане лошо — каза татко.
— Е, от един път не може да му стане нищо — рече баба — После баба каза, че била изморена от пътуването и искала да си легне по-раничко. Тя разцелува всички, после татко каза, че също бил много уморен, пък утре трябвало да бъде в службата си рано сутринта, понеже днес излязъл преди края на работното време да посреща баба на гарата, така че всички си легнахме. През нощта ми стана много лошо и най-напред дотича татко от хола. Баба също се събуди, много се обезпокои, каза, че това не е редно и попита дали детето е водено скоро на лекар. После заспах.
Сутринта мама дойде да ме събуди, а татко пристигна също в стаята ми.
— Не може ли да кажеш на майка си да побърза? — попита татко. — Вече стана един час, откак е в банята! Питам се, какво прави вътре!
— Къпе се — каза мама. — Има право да се изкъпе, нали?
— Ама аз бързам! — извика татко. — Тя никъде не трябва да ходи! Аз трябва да вървя на работа! Ще закъснея!
— Мълчи — рече мама. — Ще те чуе!
— Нека ме чуе! — извика татко. — След тази нощ на онова нещастно канапе аз …
— Не пред детето! — каза мама, която се зачерви цялата и се ядоса. — И изобщо аз много хубаво виждам, че откак тя пристигна, ти целенасочено се държиш зле с нея! Разбира се, когато идват моите близки, винаги става така. За сметка на това брат ти Йожен …
— Хубаво, хубаво, от мен да мине … — рече татко — Остави Йожен на мира и кажи на майка си да ти даде самобръсначката и сапуна за бръснене. Ще отида да се измия в кухнята.
Когато татко дойде за закуска, баба и аз вече седяхме край масата.
— Побързай, Никола — каза татко. — Ти също може да закъснееш!
— Как? — учуди се баба. — Нима ще го пращате на училище след такава нощ? Ами погледнете го! Че той е съвсем бледичък, сладуранчето ми. Нали не се чувствуваш добре, зайченце?
— Ами да — рекох аз.
— Ето, видяхте ли? — каза баба. — Според мен вие все пак трябва да го заведете на лекар.
— Не, не — каза мама, която влизаше с кафето. — Никола ще си отиде на училище!
Тогава аз се разплаках, казах, че хич не ми е добре и съм адски болен, мама ми се скара, а баба каза, че не искала да се бърка, където не й е работа, обаче нямало да бъде толкова страшно, ако един път не отида на училище и изобщо тя доста рядко имала възможност да види внучето си. Накрая мама се съгласи, но само за тоя път, а иначе никак не й било приятно, пък баба каза да я цункам.
— Хубаво — рече татко, — аз изчезвам. Ще гледам да се върна по-рано тази вечер.
— Само в никакъв случай не се безпокойте заради мен — каза баба. — Просто си живейте, все едно, че ме няма.
СТОЙНОСТТА НА ПАРИТЕ
Излязох четвърти на контролното по история; падна ни се Карл Велики, пък аз за него знаех, особено за оня номер с меча на Ролан, дето не можел да се строши.
Татко и мама много се зарадваха, като научиха, че съм излязъл четвърти, татко извади портфейла си и ми даде — ха познайте, де? Банкнота от десет франка!
— Дръж, момчето ми — каза татко, — и утре си купи, каквото искаш.
— Ама. Ама, скъпи — каза мама, — не ти ли се струва, че това са много пари за едно дете?
— Ни най-малко — отвърна татко. — Време е Никола да си създаде представа за стойността на парите. Убеден съм, че той ще изхарчи разумно тези десет франка. Нали, моето момче?
Аз казах „да“’ и целунах татко и мама, понеже са много добрички. После пъхнах банкнотата в джоба си и се наложи да вечерям само с една ръка, понеже с другата непрекъснато проверявах дали банкнотата си е на мястото. Вярно, никога не съм имал толкова пари, и хем само за мене. Е, да де, понякога мама ми дава много пари, като правя покупки от бакалницата на господин Компани, на ъгъла, обаче те не са мои и мама ми казва колко трябва да ми върне господин Компани. Та — не е същото.
Като си легнах, пъхнах банкнотата под възглавницата си и едва успях да заспя. Сънувах сума ти странни неща — чичкото, дето е нарисуван на банкнотата и гледа всички изпод вежди, започна да се криви, а голямата къща зад него се превърна в бакалницата на господин Компани.
Когато на сутринта отидох в училище, преди да влезем в час, показах банкнотата на приятелите.
— А стига бе — каза Клотер, — ами сега какво ще правиш с нея?
— Не знам — отвърнах аз. — Татко ми я даде и каза, че трябвало да си създам представа за стойността
