— Ей, момчета! Ей, момчета! — извика той. — Знаете ли какво става? Тази сутрин получихме писмо от брат ми! идва си в отпуска! Днес пристига! Сигурно вече е в къщи! Аз исках да остана да го изчакам, обаче татко не позволи. Обаче обеща да каже на Жонас да дойде на обед да ме вземе от училище! А знаете ли кое е най-жестокото? Ха познайте, де! …
Никой не каза нищо и Йодес гордо извика:
— Дали са му чин! Получил е първи клас (Във Франция „първи клас“ се дава на всеки войник, отслужил определен срок. — Б. пр.)!
— Че това не е чин — забеляза Рюфюс.
— Не било чин — кикотеше се Йодес. — Чин е, и още как, сложили са му и нашивка. Нали ни пише!
— И какво правят те в първи клас? — попитах аз.
— Ами все едно че са офицери — каза Йодес. — Командуват сума ти войници, издават заповеди; по време на война водят другите в бой; войниците трябва да му отдават чест, когато минава. Да, господинчо! Войниците трябва да отдават чест на брат ми, когато минава! Ей така!
И Йодес допря ръка до главата си за военен поздрав.
— Ей, адски щуро! — рече Клотер.
Всички малко завидяхме на Йодес, задето си има брат в униформа с нашивки и всичко живо трябва да му отдава чест. Освен това се радвахме, че ще можем да го видим на излизане от училище. Аз вече съм виждал един-два пъти брата на Йодес, обаче на времето, когато още не беше отишъл да служи войник и никой не му отдаваше чест. Той е много силен и много добър.
— Всъщност след часовете той сам ще ви разправи — каза ни Йодес. — Ще ви позволя да поговорите с него.
Като влязохме в клас, бяхме много възбудени, обаче все пак най-възбуден си беше Йодес. Непрекъснато шаваше на чина си и се навеждаше, за да приказва със съседите си по чин.
— Йодес! — извика учителката. — Не зная какво ви става тази сутрин, но сте направо непоносим! Ако продължавате, няма да ви пусна след уроците!
— О, недейте, госпожице! Недейте! — извикахме всички ние.
Учителката ни изгледа много учудено, а Йодес й обясни, че неговият брат, получил повишение във военната служба, щял да го чака след часовете.
Учителката се наведе, за да вземе нещо от чекмеджето си; ние обаче си я познаваме, като прави така, значи, я е напушил смях; после каза:
— Добре. Само че ще стоите мирни. Особено вие, Йодес, вие трябва да бъдете послушен, за да не излагате вашия брат, който е войник!
Уроците ни се сториха ужасно дълги и когато би звънецът, всички чанти бяха вече закопчани и излязохме тичешком.
Жонас ни чакаше на тротоара. Не беше с униформа; беше облечен с жълт пуловер и син раиран панталон — това доста ни огорчи.
— Здрасти бе, главун! — викна той, като видя Йодес. — Още си пораснал!
Жонас целуна Йодес по двете бузи, потърка го по главата и се престори, че го удря с юмрук. Много е щур Йодесовият брат. Как искам да си имам и аз по-голям брат!
— Защо не си с униформа, Жожо? — попита Йодес.
— Какво, в отпуска и с униформа? Ти се майтапиш! — каза Жонас.
После ни поогледа и рече:
— Че това май са твоите приятели! Това тука е Никола … Онзи, дебеличкият, е Алсест … А това там е …
— Мексан! — извика Мексан, горд, че Жонас го е познал.
— Прощавайте — каза Рюфюс, — вие наистина ли сега имате нашивки и командувате на бойното поле?
— На бойното поле ли? — изкикоти се Жонас. — На бойното поле не, но следя в кухнята беленето на картофи. Зачислен съм към продоволствието. Не е винаги весело, обаче си хапваме добре. Можем да изкрънкваме по някоя добавка.
Тогава Йодес изгледа Жонас, пребледня ужасно и хукна да бяга.
— Йодес! Йодес! — извика Жонас. — А бе какво му става? Чакай бе, главун! Чакай ме!
И Жонас се завтече подир Йодес.
Ние също си тръгнахме, а Алсест каза, че Йодес може да се гордее, задето брат му толкова е преуспял в армията.
СТОЛОВЕТЕ
Днес в училище беше страхотно!
Тази сутрин пристигнахме както обикновено и когато Бульона (той ни е възпитател) би звънеца, всички се строихме в редица, после всичко живо се качи в класните си стаи, а ние останахме самички на двора. Питахме се какво се е случило, дали учителката не се е разболяла, та да ни разпуснат да се прибираме. Бульона обаче ни каза да мълчим и да не разваляме редицата, после се появиха учителката и директорът на училището; говореха си нещо, като поглеждаха към нас, после директорът си тръгна, а учителката дойде при нас.
— Деца — каза ни тя, — през нощта една тръба е замръзнала и се е спукала, така че нашата класна стая е наводнена. В момента майстори поправят повредата — Рюфюс, може би това, което казвам, не ви интересува, но все пак стойте мирен, ако обичате, — така че ще бъдем принудени да се учим в пералнята. Моля ви да бъдете послушни, да не създавате безредие и да не се възползувате от това малко произшествие, за да се разсейвате — Рюфюс, втори път ви правя забележка. След мен!
Ние бяхме много доволни, защото в училище е хитро, като стане някаква промяна. Сега например беше много щуро, докато вървяхме след учител к ага по тясната каменна стълба, която води към пералнята. Мислим си, че познаваме добре училището, а има сума такива места, където никога не стъпваме, понеже е забранено. Влязохме в пералнята; там е тясно и няма мебели, има само една мивка и един котел със сума ти тръби, които стърчат.
— А, да! — рече учителката. — Трябва да се донесат столове от трапезарията.
Всички вдигнахме ръце и се развикахме: „Може ли аз да отида, госпожице? Нека аз, госпожице! Нека аз!“, а учителката чукна по мивката с линийката си, обаче като чука в клас по катедрата, се чува по- добре.
— Тихо, моля! — каза учителката. — Ако продължавате да крещите, няма да изпратя никого за столове и ще учим прави … Я да видим … Вие, Анян, освен това Никола, Жофроа, Йодес и … и … Рюфюс, макар че не заслужава, идете до трапезарията, без да се разсейвате из пътя, там ще ви дадат столове. Анян, вие сте най-разумен, затова ви моля да отговаряте за експедицията.
Излязохме от пералнята адски доволни и Рюфюс каза, че сега ще се забавляваме здравата.
— Тихо, моля! — каза Анян.
— Я мълчи бе, натегач такъв! — извика Рюфюс. — Ще пазя тишина, когато искам, я го гледай ти!
— Няма пък! Няма пък! — извика Анян. — Ще пазиш тишина, когато искам аз, защото учителката каза аз да командувам, освен това не съм натегач и ще се оплача!
— А шамар искаш ли? — попита Рюфюс. Тогава учителката отвори вратата на пералнята и ни каза:
— Браво! Много хубаво! Трябваше вече да се връщате, а вие още се карате пред вратата! Мексан, заемете мястото на Рюфюс. Рюфюс, аз ви бях направила забележка, влезте в клас!
Рюфюс каза, че не е честно, учителката му каза, че е невъзпитан, направи му още една забележка и каза, че ако продължава така, накрая ще го накаже много строго, а Жоашен зае мястото на Жофроа, понеже Жофроа се кривеше.
— А, ето ви най-после! — каза ни Бульона, който чакаше в трапезарията.
Той ни даде столове и се наложи да ги вземем на няколко пъти, и понеже се правехме на тарикати из коридорите и по стълбището, Клотер зае мястото на Йодес, а Алсест зае моето място. После се наложи аз да заема мястото на Жоашен, а докато учителката се беше обърнала, Йодес наново се измъкна и дойде с нас, без да заема ничие място. След това учителката каза, че вече имало достатъчно столове и помоли за малко
