татко му е много богат и му купува какво ли не, — обаче учителката не го хареса в тоя вид.
— Предупреждавала съм те, Жофроа — каза му тя, — че не обичам да идваш на училище маскиран. Освен това в тази пиеса няма каубои.
— Няма каубои? — попита Жофроа. — Че това пиеса ли е? Кой знае каква тъпотия! И учителката го наказа да стои в ъгъла.
Това, дето се разказва в пиесата, е доста сложно и не ми стана съвсем ясно, след като учителката ни го разправи. Разбрах, че Палечко търси братчетата си, среща Котарака в чизми, има и някакъв маркиз дьо Карабас и един великан, който иска да изяде братчетата на Палечко, обаче Котаракът в чизми помага на Палечко, те побеждават великана, той става добър, накрая май не изяжда братчетата на Палечко, всички са доволни и ядат нещо друго.
— Така — каза учителката, — кой ще играе Палечко?
— Аз, госпожице — обади се Анян. — Това е главната роля, а аз съм първенец на класа!
Анян наистина е първенец на класа, освен това е любимец на учителката, никой не дружи с него, той все плаче и носи очила, затова не може да го бием.
— С тая мутра ставаш за Палечко, колкото аз за плетач на дантели! — каза Йодес, едно приятелче.
Анян се разплака и учителката наказа Йодес да стои в ъгъла при Жофроа.
— Сега ни трябва великан — рече учителката, — великан, който много иска да изяде Палечко!
Аз предложих Алсест да бъде великанът, понеже е много дебел и все яде. Алсест обаче не се нави, изгледа Анян и каза:
— Аз такова не ям!
За пръв път на Алсест да му се отще нещо — то вярно, че мисълта човек да изяде Анян не е особено примамлива. Анян се обиди, че не искат да го изядат.
— Ако не се извиниш за това, което каза — извика Анян, ще се оплача на родителите си и ще те изключат от училище!
— Тишина! — извика учителката. — Алсест, ти ще представляваш група селяни, освен това ще бъдеш суфльор, ще подсказваш на другарчетата си по време на представлението.
На Алсест му допадна, че ще подсказва на приятелчетата както в час, когато са на дъската, той измъкна една бисквита от джоба си, пъхна си я в устата и рече:
— Става!
— Що за израз — възкликна учителката, — говори прилично, ако обичаш!
— Става, госпожице — поправи се Алсест и учителката въздъхна тежко, тия дни тя изглежда доста изморена.
Отначало учителката избра Мексан да играе Котарака в чизми. Обясни му, че ще има красив костюм, шпага, мустаци и опашка. Мексан беше навит за красивия костюм, за мустаците и особено за шпагата, но не даваше дума да се издума за опашка.
— Ще приличам на маймуна — каза той.
— Че какво — обади се Жоашен, — ще бъдеш като в живота!
И Мексан го ритна, Жоашен пък му лепна един шамар, учителката ги наказа и двамата да стоят в ъгъла и ми съобщи, че аз ще играя Котарака в чизми, а ако се опъвам, ме чака същото, защото нямала намерение да се разправя повече с такива хулигани, било й жал за родителите ни, които трябвало да ни възпитават, така всички накрая сме щели да отидем в затвора и щяло да й бъде жал за пазачите.
След като Рюфюс бе одобрен за великан, а Клотер — за маркиз дьо Карабас, учителката ни раздаде листове, изписани на пишеща машина, където беше това, дето трябваше да го говорим. Учителката забеляза, че сума ти актьори са наказани да стоят в ъгъла и им нареди да се върнат при нас, за да помагат на Алсест да представлява групата селяни. Алсест не беше доволен, искаше сам да бъде група, обаче учителката му каза да мълчи.
— Добре — рече учителката, — започваме, четете си ясно ролите. Анян, ти правиш следното: излизаш отчаян, ти си в гората, търсиш братчетата си и се озоваваш пред Никола, пред Котарака в чизми. Вие, групата селяни, казвате едновременно: „Ама това са Палечко и Котаракът в чизми!“ Хайде.
Застанахме пред дъската. Аз си бях пъхнал една линийка в колана, все едно, че е шпага, а Анян започна да си чете ролята.
— Братчетата ми — каза той, — къде са клетите ми братчета!
— Братчетата ми — извика Алсест, — къде са клетите ми братчета!
— Ама, Алсест, какво правиш? — попита учителката.
— Как какво — отвърна Алсест, — нали трябва да подсказвам, ето: подсказвам!
— Госпожице — каза Анян, — като подсказва, Алсест плюе трохи от бисквита по очилата ми и нищо не виждам! Ще се оплача на родителите си!
Анян си свали очилата, за да ги избърше и Алсест веднага се възползва от това, за да му удари един шамар.
— По носа! — извика Йодес. — Удряй по носа!
Анян се развика и заплака. Каза, че бил нещастен и че искаме да го убием и се затъркаля по земята. Мексан, Жоашен и Жофроа се обадиха като група селяни:
— Ама това са Палечко и Котаракът в чизми!
Аз се биех с Рюфюс. Използвах линийката, а той беше хванал една кутия за моливи. Репетицията напредваше адски добре, обаче учителката внезапно извика:
— Стига! Седнете си по местата! Няма да играете тази пиеса по време на празненството. Господин директорът не бива да види това!
Всички зяпнахме.
За пръв път чувахме учителката да наказва директора!
БОЛЕН СЪМ
Вчера бях съвсем добре, даже изядох цял куп карамели, бонбони, сладкиши, пържени картофи и сладоледи и направо не знам как така ми стана адски зле през нощта.
Тази сутрин дойде докторът. Като влезе в стаята ми, се разплаках, ама по-скоро по навик, отколкото за нещо определено — познавам добре доктора, добричък е. Освен това ми харесва, като ми преслушва гърдите — наведе ли се, понеже е плешив, темето му блести точно под носа ми и е много смешно. Докторът не стоя дълго, потупа ме леко по бузата и каза на мама:
— Трябва да пази диета и най-вече да лежи, да почива. После си отиде.
— Нали чу какво каза докторът — заяви мама. — Надявам се, че ще кротуваш и ще бъдеш послушен.
Аз казах на мама да не се безпокои. Така де, аз мама си я обичам и много я слушам. Пък и като не слушам, и без това става гадно.
Взех си една книга и почнах да чета — беше много щура, със сума ти картинки, ставаше дума за едно мече, което се изгубило в една гора, пълна с ловци. Аз по си падам по истории с каубои, обаче леля Пюлшери винаги ми подарява за рождените дни книжки с разни мечета, зайчета, котета и други животинки. Сигурно на леля Пюлшери й се харесват.
Бях стигнал тъкмо до едно място, дето лошият вълк се кани да изяде мечето, когато влезе мама, а след нея — Алсест. Алсест ми е приятелче, знаете, много е дебел и все яде.
— Виж, Никола — каза ми мама, — твоят приятел Алсест е дошъл при тебе, нали е много мил?
— Здравей, Алсест — рекох аз, — много е гот, че си дошъл.
Мама понечи да ми обясни защо не бива на всяка дума да викам „гот“, но изведнъж забеляза кутията, която Алсест носеше под мишница.
— Какво носиш, Алсест? — попита тя.
— Шоколадови бонбони — отвърна Алсест.
Тогава мама каза на Алсест, че бил много мил, но не бивало да ми дава шоколадови бонбони, защото съм бил на диета. Алсест заяви на мама, че нямал никакво намерение да ми дава шоколадовите бонбони, бил си ги взел, за да ги яде сам, а аз, ако искам шоколадови бонбони, да отида да си купя, ама ха. Мама се поучуди, изгледа Алсест, въздъхна и излезе, като ни каза да бъдем послушни. Алсест седна до леглото ми,
