да бъде доказано колко лесно се вкарват голове, стига насрещният вятър от всички посоки да не пречи толкова. В шестнадесетата минута един баща от другото училище изпрати мощно топката към друг баща с надеждата, че и той е баща от другото училище, но той се оказа всъщност бащата на Жофроа и отвърна с още по-силен шут. Топката се озова сред сандъци, консервени кутии и други железарии и издаде звук, какъвто издават изпускащите въздух топки, но продължи да подскача благодарение на пружината, която я бе пронизала открай докрай. След трисекундно обсъждане бе взето решение мачът да продължи с консервена кутия (така де, защо пък не?) вместо топка.
7. В тридесет и шестата минута играещият в защита баща на Рюфюс спря консервената кутия, която се приближаваше с въртеливо движение към горната му устна. Спря я с ръка и съдията (брат на един баща от другото училище — бащата на Никола беше инсайд) отсъди дузпа. Въпреки протестите на някои играчи (бащата на Никола и всички бащи на приятелите на Никола) дузпата не бе отменена и бащата на Клотер, който бе вратар, не успя да спре дузпата, макар да махна ядно с ръка. И така, бащите от другото училище изравниха и резултатът стана 3:3.
8. Оставаха няколко минути до края на мача. Бащите се тревожеха как ли ще ги приемат синовете им, ако загубят. И без това некоректната игра загрубя съвсем. Бащите от другото училище действаха отбранително. Някои стъпваха с два крака върху кутията и пречеха на другите да я вземат. Внезапно бащата на Рюфюс — полицай в живота — се устреми напред. Той дриблира покрай двама противникови бащи, озова се сам срещу вратата и с неудържим шут запрати кутията в мрежата. Бащите на Никола и на неговите приятели удържаха победа с 4:3.
9. На снимката на отбора победител, направена след мача, разпознаваме: отляво надясно, прави — бащите на Мексан, Рюфюс (героя на мача), Йодес (с насинено ляво око), Жофроа и Алсест. Пред тях — бащите на Жоашен, Клотер, Никола (с насинено ляво око при сблъсък с бащата на Йодес) и Анян.
МУЗЕЯТ С КАРТИНИТЕ
Много съм доволен днес, учителката ще води нашия клас в музея да разглеждаме картини. Адски забавно е, като излизаме така всички заедно. Нашата учителка иначе е много добричка, жалко, че не иска да ни извежда по-често.
Трябваше да отидем от училище до музея с автобус. Автобусът нямаше как да спре пред училището и се наложи да пресечем улицата. Учителката ни каза:
— Застанете в редица по двама и се хванете за ръце. И много внимавайте! На мен това не ми хареса особено, понеже бях до Алсест, моя приятел, дето е много дебел и все яде — хич не е приятно човек да го държи за ръка. Иначе обичам Алсест, ама ръцете му са или мазни, или лепнат, зависи какво яде. Тоя път ми провървя: ръцете му бяха сухи.
— Какво ядеш, Алсест? — попитах го аз.
— Сухи бисквити — отвърна ми той, като изплю куп трохи право в лицето ми.
Отпред до учителката вървеше Анян. Той е първенец на класа и любимец на учителката. Не го обичаме особено, ама избягваме да го удряме често заради очилата.
— Хо дом, марш! — извика Анян и започнахме да пресичаме, а един полицай беше спрял колите, за да минем ние.
Изведнъж Алсест пусна ръката ми и каза, че ей сега ще се върне, бил си забравил в класната стая едни карамели. Алсест тръгна да пресича наопаки срещу останалите и се получи малко бъркотия.
— Къде отиваш, Алсест? — извика учителката. — Веднага се връщай!
— Да — каза Анян, — къде отиваш Алсест, веднага се връщай!
На Йодес хич не му хареса това, дето го каза Анян. Йодес е много силен и обича да удря хората по носа.
— Какво се обаждаш бе, натегач? Ей сега ще те перна по носа — рече Йодес и тръгна към Анян.
Анян застана зад учителката и заяви, че не бива да го удряме, защото е с очила. Тогава Йодес, който беше най-отзад, понеже е много едър, разблъска всички; искаше да стигне до Анян, да му свали очилата и да го перне по носа.
— Йодес, върнете се на мястото си! — извика учителката.
— Точно така, Йодес — каза Анян, — върнете се на мястото си!
— Не искам да ви притеснявам — обади се полицаят, — но вече доста време задържам движението; ако възнамерявате да си провеждате часа на пешеходната пътека, просто ми кажете; поне да отклоня колите да минават през училището!
Ние много искахме да видим как ще стане тази работа, обаче учителката се зачерви цялата и ни каза да се качваме в автобуса по такъв начин, че разбрахме — тоя път не се шегуваше. Веднага я послушахме.
Автобусът потегли и полицаят зад нас даде знак на колите да минават — после се чу скърцане на спирачки и се разнесоха викове. Алсест пресичаше тичешком улицата с кесия карамели в ръка.
В края на краищата Алсест се качи в автобуса и наистина потеглихме. Преди да завием на ъгъла, видях как полицаят хвърли палката си насред сблъскалите се една в друга коли.
Влязохме в музея добре подредени и тихи, понеже си обичаме учителката, а забелязахме, че е доста нервна, също като мама, когато татко изтръсква пепелта от цигарите си по килима. Озовахме се в една голяма стая със сума ти картини, закачени по стените.
— Тук ще видите живописни платна, които са дело на майсторите от фламандската школа — обясни учителката.
Не можа да продължи по-нататък, защото един пазач пристигна тичешком и се развика, понеже Алсест пипна с пръст една картина да види изсъхнала ли е боята. Пазачът заяви, че не бива да пипаме и взе да спори с Алсест, който го убеждаваше, че може да пипаме — боята била изсъхнала и нямало опасност да се изцапаме. Учителката каза на Алсест да стои мирен и обеща на пазача да не ни изпуска от очи. Пазачът си тръгна, като клатеше глава.
Докато учителката продължаваше да обяснява, ние взехме да се пързаляме; беше гот, подът беше от плочки, много хлъзгав. Всички се забавлявахме с изключение на учителката, която ни бе обърнала гръб и обясняваше една картина, и на Анян, който стоеше до нея, слушаше я и си водеше бележки. Алсест също не се включи. Той стоеше неподвижно пред една малка картина с нарисувани риби, пържоли и плодове. Алсест гледаше картината и се облизваше.
Ние си играехме чудесно, а Йодес беше направо върхът: като се плъзгаше, стигаше почти до другия край на голямата стая. След пързалката преминахме на прескочи-кобила, но се наложи да спрем, понеже Анян се обърна и каза:
— Погледнете, госпожице, те си играят!
Йодес се ядоса и се отправи към Анян, който си беше свалил очилата, за да ги избърше, и не го видя. Лош късмет извади Анян: ако не си беше свалил очилата, нямаше да отнесе удар по носа.
Пазачът пак дойде и попита учителката дали не смята, че е по-добре да си вървим. Учителката се съгласи и каза, че повече не издържала.
Тъкмо излизахме от музея, когато Алсест се приближи до пазача. Носеше под мишница малката картина, която си беше харесал, с рибите, пържолите и плодовете, и каза, че искал да я купи. Поинтересува се колко ще иска пазачът за нея.
Когато излязохме от музея, Жофроа рече на учителката, че щом обича рисувани работи, да заповяда у тях, татко му и майка му имали страхотна колекция, всичко живо я хвалело. Учителката прекара ръка по лицето си и заяви, че никога в живота си вече не иска да види картина и въобще не желае да слуша нищо повече за живопис.
Тогава разбрах защо на учителката не й беше приятен този ден, прекаран в музея с нашия клас. Всъщност тя не си пада по картини.
ПАРАДЪТ
В квартала на училището ще откриват статуя и ние ще участваме в парада.
Съобщи ни го директорът, след като влезе в клас сутринта и всички станахме освен Клотер, който спеше и го наказаха. Клотер здравата се изненада, когато го събудиха и му казаха, че в четвъртък трябва да дойде
