на училище, въпреки че не е учебен ден. Той се разплака и вдигна шум — според мен по-добре да го бяха оставили да си спи.
— Деца — заяви директорът, — на тази церемония ще присъстват представители на правителството, една пехотна рота ще отдаде военни почести, а учениците от нашето училище за наша радост ще маршируват и ще положат цветя пред паметника. Разчитам на вас и вярвам, че ще се държите като истински големи мъже.
После директорът ни обясни, че онези от горните класове щели да репетират за парада първи, а ние — след тях, преди обяд. Преди обяд иначе трябваше да имаме граматика, затова тая работа с парада ни се стори адски щура и бяхме много доволни. Когато директорът излезе, всички започнахме да говорим едновременно, учителката взе да чука с линийката по катедрата и така продължихме часа по аритметика.
Щом дойде време за граматиката, учителката ни изведе на двора, а там бяха директорът и Бульона. Бульона е нашият възпитател, наричаме го така, защото все повтаря: „Погледнете ме в очите“, а нали на кръгчетата мазнина в бульона им викат очи — ама аз това май ви го обясних веднъж.
— А! — каза директорът. — Ето ги и вашите хора, господин Дюбон. Надявам се с тях да постигнете същия успех, както преди малко с горните класове.
Господин Дюбон — директорът нарича така Бульона — се разкикоти, заяви, че имал опит като подофицер и щял да ни покаже що е дисциплина и как се марширува.
— Когато приключа с тях, няма да ги познаете, господин директоре — каза Бульона.
— Как ми се иска да ви вярвам — отвърна директорът, въздъхна тежко и си тръгна.
— Тъй — рече ни Бульона. — За да се строите, трябва да се равнявате по някого. Този, по когото ще се равнявате, застава мирно и всички се подреждате на една линия с него. Обикновено се избира най- високият. Ясно?
После той ни огледа, посочи с пръст Мексан и каза:
— Вие ще бъдете първи в строя. Тогава Йодес се обади:
— А, не, той не е най-висок, така изглежда, понеже са му дълги краката, обаче аз съм по-висок от него.
— Разправяш смехории — каза Мексан, — не само че съм по-висок от тебе, ами според леля Алберт, която вчера ни беше на гости, съм пораснал още. Аз непрекъснато си раста.
— А на бас! — предложи Йодес, Мексан се нави и двамата застанаха гръб до гръб, обаче така и не разбрахме кой печели, защото Бульона се разкрещя и ни накара да се строим как да е по трима, а това отне доста време.
Като се строихме, Бульона застана пред нас, затвори си едното око, взе да маха с ръка и да вика: „Вие! Малко вляво. Никола, минете вдясно, и вие стърчите отляво. Вие! Стърчите отдясно!“ Големият майтап беше с Алсест, понеже той е много дебел и стърчеше и от двете страни. Накрая Бульона изглеждаше много доволен, потри си ръцете, обърна се с гръб към нас и извика:
— Взвод! Слушай моята команда…
— Какво значи да положим цветя, гос’дине? — попита Рюфюс. — Директорът каза, че ще положим цветя пред паметника.
— Значи, че ще ги поднесем — обади се Анян.
Той Анян си е луд, мисли, че може да разправя, каквото си иска, само защото е първенец на класа и любимец на учителката. — Тишина в строя! — извика Бульона. — Взвод, слушай моята команда, хо дом…
— Гос’дине — извика Мексан, — Йодес застава на пръсти, за да изглежда по-висок от мен. Не е честно!
— Гаден обаждач — каза Йодес и перна Мексан по носа, а Мексан ритна Йодес. Скупчихме се около тях да ги гледаме — Йодес и Мексан се бият страхотно, в междучасията те са най-силни от целия ни клас. Бульона пристигна тичешком, разтърва Йодес и Мексан и ги наказа и двамата.
— Ама че положение! — промърмори Мексан.
— Ама че поднасяне, дето вика Анян — обади се Клотер и се разкикоти, а Бульона го наказа да дойде на училище в четвъртък.
Бульона нямаше откъде да знае, че тоя четвъртък на Клотер и така му е зает.
Бульона прекара ръка по лицето си и пак ни строи — честно казано, не му беше лесно, понеже ние доста мърдаме. После се втренчи в нас и ни гледа дълго, дълго, а ние разбрахме, че точно сега май не бива да се правим на тарикати. После Бульона направи крачка назад и настъпи Жоашен, който се беше задал зад него.
— Полека де! — каза Жоашен. Бульона стана целият червен и извика:
— Вие пък откъде изскочихте?
— Отидох да пия една вода, докато Мексан и Йодес се биеха. Видя ми се, че няма да свършат скоро — обясни Жоашен, а Бульона го наказа и му нареди да влезе в строя.
— Хубаво ме погледнете в очите — рече Бульона. — Само някой да се завърти или да се обади, само някой да мръдне, ще излети от училището! Ясно?
После Бульона се завъртя, вдигна ръка и извика:
— Взвод, слушай моята команда! Хо дом… Марш!
Бульона направи няколко крачки, целият вдървен, после се обърна назад и като видя, че всички си стоим по местата, стори ми се, че ще откачи също като нашия съсед господин Бледюр, когато татко го поля с маркуча през оградата миналата неделя.
— Защо не изпълнявате? — попита Бульона.
— Ами нали вие ни казахте да не мърдаме — обади се Жофроа. Е, тогава Бульона наистина побесня. Развика се:
— Аз ще ви наредя вас! Една седмица в ареста, четири дни на хляб и вода! Разбойници! Вагабонти!
Много от нас се разплакаха и директорът пристигна тичешком.
— Господин Дюбон — каза директорът, — чух ви от кабинета си. Според вас говори ли се така на малки деца? Вече не сте в армията.
— Армията ли? — изрева Бульона. — Бях взводен на отвъдморски стрелци и стрелците бяха направо душички в сравнение с тази пасмина!
И Бульона си тръгна, като размахваше ръце, а директорът пое след него, повтаряйки: „Дюбон, приятелю, недейте така, по-спокойно!“
Откриването на статуята беше адски щуро, само дето директорът промени решението си и ние не участвахме в парада, а седяхме на пейки зад войниците. За жалост Бульона не присъстваше. Май заминал за две седмици на почивка при роднини някъде в Ардеш.
СКАУТИТЕ
С приятелчетата събрахме пари да купим подарък на учителката, понеже утре е именният й ден. Отначало трябваше да сметнем колко са. Анян е първенец по аритметика, той направи сметката. Бяхме доволни, защото Жофроа донесе една едра банкнота от пет хиляди стари франка; татко му му я дал; той си има много богат татко и каквото поиска, получава го.
— Събрали сме пет хиляди двеста и седем франка — каза ни Анян. — С тях можем да купим хубав подарък.
Лошото беше, че не знаехме какво да купим.
— Да й подарим кутия бонбони или един куп пасти — предложи Алсест, едно дебело приятелче, дето все яде.
Ние обаче не се навихме, понеже ако вземем нещо хубаво за ядене, всички ще искаме да го опитаме и няма да остане нищо за учителката.
— Татко купи на мама кожено палто и мама беше адски доволна — каза Жофроа. Идеята не беше лоша, само дето Жофроа добави, че палтото явно струвало повече от пет хиляди двеста и седем франка — майка му наистина била много, много доволна.
— Защо да не й купим книга? — обади се Анян. Всички изпокапахме от смях; той Анян си е луд!
