— Всъщност, Хенри — прекъсна го Майк Такахара, — не мисля, че точно сега трябва да се тревожиш за полетите със самолет.
— Ти съвсем не си наред… ако мислиш, че ще позволя на Уошак да лети с мен на хиляда мили от Орегон до Ногалес по средата на зимата — Лайтстоун впи поглед в картата — до… къде? До стръмните планини Рейндж с многобройните водопади, когато тоя тип вероятно не вижда дори през стъклото на проклета кола.
— Не прочете ли документа?
— Какво, петдесет страници с дребен шрифт? Да не си се побъркал?
— Не трябва да четеш всичко. Винаги вмъкват истински загадъчните неща в средата, защото са напълно сигурни, че ще прескочиш тази част. — Такахара се усмихна доволно, когато намери страницата, която търсеше. — Например страница двадесет и девет ни осведомява, че докато останалите от нас за заети да четат инструкциите за ухапвания от змии и се опитват да държат вратите на клетките затворени, специален агент Хенри Лайтстоун… цитирам: „ще се опита да осъществи контакт с лицето Алистър Сейджър, с прозвището Мъдреца, с цел да закупи природозащитените изделия, произведени от Саскуач, тъй нареченото същество Голямата стъпка, както и подозрителните бойни талисмани на племето апахи“.
— КАКВО?
Хенри Лайтстоун подскочи от пода и грабна документа от Уошак.
— И точно тук, на страница двадесет и девет — продължи Такахара, — пише, че „агент Лайтстоун трябва да открие източниците на изделията на Мъдреца, за да успее да се свърже и с другите незаконни търговци на природозащитени предмети в този район.“ — Какво е Саскуач? — Уошак вторачи учуден поглед в другите.
— Митично животно — отговори Лари Пакстън небрежно, като бързо отгърна на страница двадесет и девет от инструкцията и продължи да чете.
— По-точно. — Такахара започна подробно да допълва лаконичното описание на Пакстън. — Това е митично животно, някъде около три метра високо, тежи четвърт тон и, вярвате или не, има по-големи крака от тези на Стоунър… Поне така пишат.
— Уу, не се будалкай? — Очите на Томас Уошак се разшириха от удивление, когато впи поглед в огромните ботуши на партньора си. — Е, какво трябва да правя с победоносните бойни талисмани на племето апахи?
— По-добре попитай Хенри — посъветва го техническият агент. — Вероятно той ще ги купи.
— Не вярвам на тези глупости — измърмори Хенри Лайтстоун, прелисти на тридесета страница и продължи да чете.
— И знаеш ли какво, Пакстън — подхвана колебливо Дуайт Стоунър. — Ти също ще трябва сериозно да започнеш упражнения върху ръководния си авторитет, защото ще се наложи да промениш тази задача така, че Уошак и аз да купим изделията, изработени от грамадните митични зверове от местната плодова торта. А Господин БързиРефлекси, ей там да боядиса краката на паяците. Иначе ти и аз веднага ще си сменим шапките.
— По дяволите, какво е това? — запита Пакстън нехайно, без да обръща внимание на заплахите на Стоунър, захвърляйки дебелия документ на пода. — Халахан и Мур трябва да са загубили проклетите си…
— От чисто любопитство, погледна ли страница тридесет и шест? — попита Майк Такахара. — Онази част за съдържанието на товарите, които пристигат от Маями и Нюарк?
Лари Пакстън замига, изгледа разпръснатите листове и после впи поглед в техническия агент.
— Не, все още не бях стигнал дотам — прошепна той заканително. — Защо просто не ми разкажеш, какво пише за съдържанието на товарите, каквито и по дяволите да са те?
— Да ти кажа истината — отговори Такахара сериозно. — Наистина не мисля, че искаш да разбереш.
13.
Дейвид Халахан, шефът на отдела за специални операции, вдигна поглед, когато видимо разочарованият му заместник влезе в офиса.
— Какво става? — попита той.
— Не могат да намерят Богс. Халахан се намръщи.
— За какво говориш? Кой не може да намери Богс?
— Екип „Чарли“ и секретарката на Богс — обясни Мур. — Токущо се обади Райли. Ходили до офиса и къщата му няколко пъти, оставили са дузина съобщения на телефонния секретар. Няколко пъти са проверили и любимите му места за риболов. Богс е изчезнал.
— Какво казва секретарката му?
— Е, очевидно не е необичайно да излиза сред природата, без да се обади, за два или три дни.
— Да, но той знае, че ще изпратим екип „Чарли“ — възмути се Халахан.
— Допускам, че е получил съобщението още първия път — изказа Мур мислите и на двамата. — И нито веднъж не се обади, за да потвърди.
— Подавалите.
— И за да ти стане малко по-ясно, Райли каза, че къщата е заключена, служебната му екипировка е в гаража — успели са да я зърнат през страничния прозорец — и личният му камион и лодка са паркирани под навеса.
— А служебните моторници и другите превозни средства?
— Има две лодки и четири коли в офиса и всичките са в бараката до сградата и отговарят на описанието.
— Може би е отишъл да уточни нещо с момчетата от щатската полиция? — предложи Халахан.
— Да, Райли проверява в момента. Това, което ме притеснява, е — продължи Мур разтревожено, — че не трябва да проваляме Богс и операцията му. Ако е открил нещо, за което, предполагам, ние не знаем…
— Но той е областен агент, а не таен частен детектив и трябва да е на разположение — заключи Халахан. — Какво прави сега екип „Чарли“?
— Райли им е наредил да стоят в местния хотел, докато се снабдят с коли и осъществят връзките. Планът е да ги раздели на три части. Донато и Лабранди да наблюдават, а Райли, Дабълю, Грийн и Марашенко ще работят на две групи, като се сменят. Но ще имаме проблем с прехвърлянето, ако скоро не открием Богс. Можем да възложим задачата на Донато и Либранди. Няма проблем, защото те работят яко, когато получат повече пари, впрочем повече от мозъка, който имат. Но разчитам Богс да осигури камионите и микробуса с орегонски номера на тайния екип. Провинция Джаспър е място, където прехвърляш старата кола на децата си, после излизаш и купуваш по-нова, пак втора ръка. Там новите коли бият на очи.
— Господи, никога не бих се сетил за това.
— Винаги можем да им изпратим повече пари, за да се сдобият с щогоде свестни употребявани коли — предложи Мур, — но трябва да сме много внимателни, когато купуваме от местните. Ще изглежда много подозрително, ако някой започне да обикаля наоколо, да разпитва продавачите, да проверява документите, преди да купува.
— Тези типове от Избраната седма бригада на тюлените не обичат правителството и не му вярват — напомни Халахан на своя заместник. — Наистина ли мислиш, че ще отидат в участъка и ще помолят за информация?
— Не, но напоследък нямаме късмет. Най-вероятното е Райли да закупи кола, позната на някой от Избраната седма бригада на тюлените, която някой чичо е използвал и после продал. Доколкото знаем, всичките членове на групата са родени и израсли в този район.
— Уместна забележка.
— Затова си мисля, че най-доброто, което можем да направим, е да ги изпратим до Джаксън или още по-добре до Джосефин, където могат да похарчат малко повече пари и да намерят нещо само на няколко години, което няма да им създава неприятности.
— А междувременно — измърмори Халахан на своя заместник — Донато и Либранди ще си тананикат в
