местните барове с провинциалните идиоти и ще търсят бърз и лесен начин да се сдобият с трофеите от големия лов. Господи.
Фреди Мур сви рамене.
— Да, така е, но какво друго могат да правят, ако не открием Богс? Със сигурност не искам да се опитват да се доближат до онези параноици, военните от седма бригада, и да завързват разговора около бракониерстването. Само Лайтстоун може да успее, но той е в друг екип.
— Трябва да сме сигурни, че са наясно и ще правят всичко бавно и спокойно. Не искам да претупат нещата и да провалят цялата операция. Трябва да дадем отговор на този конгресмен в посочения срок, но не бива да сгафим от бързане.
— „Бавно“ и „Спокойно“ са другите ми прозвища — отговори с усмивка роденият в Юга заместник- командир на отдела на специални операции.
— Да бе, ти и Пакстън, боже опази! — Халахан се засмя, но после изведнъж отново стана сериозен. — Другото, което ме тревожи, е, че през повечето време тези хлапаци се мотаят в района, изложени са на опасност, чудят се как да действат и все повече се навъртат около екип „Браво“ или порочната несигурност. Нямаме нужда от това точно сега.
— Да, знам. Ето защо исках да разговарям с вас да им изпратим пари този следобед. Според разписанието пратката от Нюарк и Маями пристига с товарния самолет. — Мур погледна часовника си и се усмихна. — Точно в този момент… Смятам, че утре сутринта членовете на нашия любим екип, които винаги лъжат, трябва да са много заети с разопаковането.
14.
В осем часа същата сутрин Мъдреца седеше в любимото си сепаре в задната част на „Плоската къща“ в град Логърхед, сърбайки горещ шоколад, когато на пейката срещу него изведнъж се вмъкна сержант Аран Уинтърсоул.
Изненадан, старецът се дръпна назад, после повдигна тъмните си очила, преценявайки неканения гост със злобен поглед.
Обикновени дрехи: стара фланелка, изтъркани дънки и — Мъдреца погледна под масата — износени ботуши. Късо подстригана посивяла кестенява коса, мускулести ръце, огромен часовник, военен модел с капак от велкро, без пръстени или други видими накити. Но това, което наистина го порази, бяха очите — безизразни, сиви, неприветливи като зимно небе. Имаше нещо игриво в тях, нещо, което не можеше да разбере съвсем точно. Те така го обезсилваха, че той се наведе над масата и се вторачи в токата на колана на непознатия — миниатюрно месингово копие на Камбаната на Свободата. После отново се облегна назад, върна тъмните си очила на обичайното им място върху почернелия си от слънцето нос и продължи да го оглежда.
— Е? — попита Мъдреца накрая, когато стана ясно, че мъжът със студения поглед и спокойно уверено изражение на гладко избръснатото лице не се притеснява да бъде изучаван в детайли.
— Разбрах, че продаваш индиански накити?
— Може би — изсумтя Мъдреца.
— Може би?
— А може и не. Зависи.
— От какво?
— От това какво искаш. Какво имам? Кой си? Кой съм аз? Къде ще бъда? Защото нищо не е такова, каквото изглежда — дърдореше старецът познатото молебствие, докато усети, че то само забавлява мъжа насреща му.
— Откъде искаш да започна? — попита Уинтърсоул раздразнено.
— Винаги започвам от края — грубо отвърна старецът. — Много по-лесно се предсказва бъдещето по този начин.
— Нима можеш да предсказваш бъдещето?
— Разбира се, че мога.
— Виждам.
— Не, ти не виждаш. Аз виждам — поправи го Мъдреца и удари с неразделния си бял бастун върху стената на сепарето, за да наблегне на казаното. — Иначе нямаше да ми задаваш всичките тези въпроси. — Облегна бастуна на стената, захили се и бързо отпи от студеното какао.
Странните очи на Уинтърсоул заблестяха любопитно.
— Е, тогава какво искам? Мъдреца не реагира веднага.
— Ти си ловец — накрая съобщи той. — Не си оттук.
— Очевидно.
— Напоследък нямаш много късмет в лова.
— Късметът винаги може да се промени — призна си Уинтърсоул.
— Което означава, че се нуждаеш от ловните талисмани на апахите.
— Аха.
— Стар обичай. Ще помогне да заловиш жертвата си — отбеляза старецът.
— Може и да свърши работа — призна Уинтърсоул. — За какво точно разговаряме? Никога не съм виждал индиански талисмани.
Мъдреца се наведе.
— Гердан от мечи нокти — прошепна той дрезгаво. — Ще подхожда на твоя дух.
Дясната вежда на Уинтърсоул се изви.
— Мислиш, че имам мечи дух?
— Разбира се, че имаш. Очевидно е за този, който може да го види.
— Говорим за истински неща, нали? Мечи нокти от истинска мечка? — Подигравателната усмивка на Уинтърсоул не изчезваше.
Мъдреца изглеждаше засегнат от думите му.
— Майките на младите воини правят тези талисмани, за да отблъснат духа на дявола от своите синове по време на първия лов — обясни той търпеливо. — Нито една индианка няма да изпрати сина си сред дивата природа с фалшива стока. Много от тези талисмани се предават от поколение на поколение, ценят се от синовете и внуците. И затова, разбира се, толкова трудно се намират.
— Е, може би наистина може да се достави такъв истински талисман — даде отбой Уинтърсоул. — Колко трябва да плати… някой с мечи дух, такъв като мен?
— Парите не са спорен въпрос — отговори старецът. — Пророкът няма реална нужда от тях.
— Да, ако някой друг плаща горещия ти шоколад — предпо-ложи иронично водачът на преследващия екип от убийци.
— Искам минимална цена за доставката — примирително каза старецът. — Но само за да оцелея по време на зимния студ.
— Колко може да струва един от тези истински гердани от мечи нокти?
— Двеста и десет долара — отговори Мъдреца. — Колкото да оцелея и да платя горещия си шоколад.
— Става. — Уинтърсоул кимна доволно. — А ако човек иска да купи още шест талисмана?
Мъдреца вдигна глава любопитно.
— Ние сме седем — обясни Уинтърсоул. — Работим и ловуваме заедно. Сигурен съм, че всички се нуждаем от късмет. И както вече спомена — продължи той, — парите не са спорен въпрос.
Мъдреца отново повдигна тъмните си очила и за миг се вторачи в безизразните сиви очи на непознатия. После кимна доволно.
— Мисля, че ти си тъмнината — прошепна той, сухите му устни се извиха едва забележимо нагоре в познатата усмивка. — Но не съм напълно сигурен.
Уинтърсоул трепна почти незабележимо.
— Какво те кара да мислиш така?
Мъдреца сви рамене.
— Аз виждам нещата, не е важно какво. Важното е, че виждам и ще намеря талисманите, от които ти и
