дървените трици от лицето си.
— Какво искаш да кажеш? — запита Лари Пакстън. — Ти проектира проклетото устройство.
— Да, но…
— Нали спомена, че като дете си измислял подобни неща с татко си? Къщички за птички, конструктури „Лего“ и подобни неща?
— Да, разбира се, но всичко, което строяхме, винаги се разпадаше — призна си техническият агент.
Дуайт Стоунър измърмори нещо под носа си, после тръгна към багажника на наетия камион, паркиран до огромната купчина сандъци, кутии и торби, съдържащи огромен асортимент терариуми, лампички, специални капаци за терариумите, дълги кабели, свързочни кутии, дузина ролки сребристо тиксо, кутии с щурци и мишки, торби, куки и клещи за змии, мрежи, едрозърнест пясък, купички за вода, четири пластмасови плувни басейна, дълбоки около петдесет сантиметра и с диаметър два метра, и големи фризериракли, които бяха получили по-рано тази сутрин.
След като грабна една мрежа с дълга дръжка, Стоунър отвори камиона и извади 12-калибровата си пушкапомпа „Ремингтьн“-870, кутия с патрони, малко сандъче с лед и пожарогасител. После затвори багажника, върна се в средата на склада до купчината, преброявайки наум седемдесет и два дървени сандъка с ярки надписи, и подаде пожарогасителя на Томас Уошак, сандъчето с лед на Майк Такахара, а мрежата за змии на Лари Пакстън.
Командирът на екип „Браво“ погледна любопитно оръжието.
— За по-сигурно — обясни Стоунър, като зареди пет патрона в пълнителя. — Само в краен случай. Ако нещо започне да се движи, пълзи или се измъкне от онзи уред. Дори да не успеем да го хванем, Уошак ще го замрази или аз ще го застрелям. Край на дискусията.
— Можем ли да направим такова нещо? — попита Томас Уошак, смутен както обикновено.
— О, да, няма проблеми.
Изражението върху лицето на Дуайт Стоунър ясно показа, че всякакви дискусии щяха да почакат за по- добри дни.
— Е, поне знаем, че Халахан се е погрижил да сме добре — отвърна Майк Такахара, след като отвори сандъчето с лед и извади мушнатото пластмасово указание, маркирано с ярки цветове.
— Само защото ни е изпратил по пощата цяла купчина от скъпи противоотрови, не означава, че му пука за нас — възрази Лари Пакстън. — Вероятно иска да защити задника си, ако някога във Вашингтон подушат тази операция.
— Е, но според това тук той ни е снабдил с всички познати на човека противоотрови за змии — обясни Такахара съдържанието на сандъка. — Аха, всичко е в спринцовки с цветни кодове, готово за употреба. Ако нещо се обърка, само трябва да определим кой е ухапан и от кой вид змия… — Той посочи към малката купчина справочни книжки за бърза помощ при ухапване от змии, които пристигнаха с екипировката. — Трябва да открием точния код, да използваме правилната спринцовка с упойката, да я забием в средната област на захапването и вероятно ще оцелеем — при условие че пристигнем навреме в болницата. Ясно ли е на всички?
— Не е мой проблем — съобщи Дуайт Стоунър, като изтърси останалите патрони от джоба на якето си. — Имам двадесет и пет стоппатрона и дванадесет 10-милиметрови с кухи островърхи куршуми в моя „Смит“. Вероятно ще се наложи Халахан да търси още змии, а вие, момчета, ще трябва да се скатаете от стрелбата, но аз няма да бъда ухапан, точка. Край на дискусията.
— И аз — тръсна уверено глава Томас Уошак.
Такахара съмнително заоглежда устройството, което той и Уошак цяла сутрин майсториха от осем плоски шперплатови дъски и над 240 обикновени винта, два крилчати винта и разнообразни модерни инструменти на стойност 1232,00 долара, всичките закупени с пари от кредитната карта на Халахан за специални операции. Накратко казано, те бяха проектирали и сглобили за сметка на правителството огромна дървена тръба, от върха на която смятаха да спуснат неотворения сандък, надеждно и безопасно да го отворят и да напъхат неговите обитатели в приготвения отдолу терариум.
— Е, да започваме основната работа — изсумтя подигравателно Лари Пакстън на видимо нервния технически агент. — Готови ли сте?
— Не съвсем, но…
— Същото е като да скочиш в леденостудени води на езеро по средата на зимата — увери го Пакстън. — Ако се осмелиш да го направиш, вече си вътре и по-бързо ще приключиш със задачата.
— Да смятам ли, че това трябваше да ме вдъхнови? — попита Такахара.
— Ще се вдъхновите само когато ви заповядам — отвърна командирът на екип „Браво“. — Томас, грабни един от онези терариуми ей там, свали капака. Нека Стоунър да изсипе на дъното пясък и после го плъзни под тръбата…
Уошак предпазливо свали пожарогасителя, извади терариума от една от четирите мукавени кутии, вдигна капака и изчака Дуайт Стоунър да изсипе едносантиметров слой сиви камъчета на дъното. После мушна терариума в процепа в долния край на знаменитото устройство, проектирано от Такахара, стегна го здраво в двата издадени края с по два болта и бързо побягна към пожарогасителя.
— А сега, Майк, ти и аз ще започнем със сандък номер двадесет и три, защото отворите му са покрити и няма защо да се безпокоим, че нещо може да се измъкне от тях. — Пакстън направи знак към един от дървените сандъци с ярки надписи на върха на купчината.
— Първо ще срежем обръчите. — Той грабна огромна ножица и преряза преплетените и здраво обвити метални ленти.
— После ще го вдигнем. — Пакстън издърпа лентите и ги захвърли встрани, сетне двамата с Такахара предпазливо повдигнаха тежкия сандък от купчината. — И ще го напъхаме в устройството точно… там.
Тежкият дървен сандък се мушна доста лесно в импровизираната система и неговите обитатели се изсипаха от някаква намачкаш хартия — или това, което агентите успяха да видят през дупките, приличаше на нещо подобно.
— Не мога да повярвам, че не са ни изпратили дори описание на съдържанието — оплака се Лари Пакстън. — Не мислиш ли, че щом някой си е създал главоболието да номерира проклетите сандъци, между другото е можел да направи и един списък? Да виждаш някъде на кутията да пише какво има вътре? — попита отчаяно взиращият се агент.
— Не, освен че са преименували опасните тропически змии в „Рисков товар“ — отговори Такахара, като внимателно разглеждаше от всички страни дървените сандъци.
— Е, няма проблеми. — Лицето на Лари Пакстън вече блестеше от пот в студения склад. — Сега ще смъкнем капака на сандъка, така че…
Бавно и предпазливо Пакстън и Такахара отвъртяха крилчатите гайки и полека приближиха сандъка точно до върха на дървената тръба.
— Добре, сега затегни всички горни винтове — нареди Пакстън. Двамата агенти внимателно завиха крилчатите гайки. После Пакстън въздъхна дълбоко.
— Е, сега започва забавната част.
Звукът от зареждането на патроните в пушкатапомпа отекна през склада, стресна Лари Пакстън, който отскочи назад, после се втренчи в огромния си подчинен. След това се обърна към Такахара:
— Готов ли си?
— Ох, разбира се. Когато кажеш — дрезгаво избоботи Майк Такахара.
Стоунър постави оръжието близко до него и се наведе, за да придържа горната част на сандъка с огромните си ръце, докато Уошак се приближи с пожарогасителя. Пакстън и Такахара грабнаха по една от високоскоростните бормашини, оборудвани с отвертки, и се проснаха върху бетонния под от двете страни на знаменитото устройство на Такахара.
Пакстън и Такахара развъртяха наполовина първите винтове на сандъка, когато изведнъж нещо тупна вътре и двамата обезумяло се претърколиха, а Стоунър вдигна рязко пушката.
— Ще получа сърдечен удар — предупреди Лари Пакстън, без да се обръща конкретно към някого, и легна на бетонния под със затворени очи.
— Казвах ви аз да не го пипаме — ужасено прошепна Уошак на Стоунър, който кимаше и се взираше във водача на екип „Браво“.
