— Мисля, че ще ми трябва адвокат.
— Хей, съпруже, винаги съм ти била адвокатът, от когото си се нуждаел, не го забравяй — отвърна заядливо Сюзан ла Грейндж.
— И за да отговоря на твоя въпрос, специален агент Лайтстоун — обърна се тя към Хенри, — той ще се срещне с някакъв побъркан глупак в местната кръчма „Плоската къща“ утре сутринта. Точно в 8,00.
— Наистина ли мисли, че тези неща ще прогонят духа на дявола от ранчото? — попита Майк Такахара.
— Питай него. — Сюзан ла Грейндж сви рамене.
— Ако беше висял като мен на онова дърво… — отвърна отбранително Боби ла Грейндж.
— Щях да закова цялото проклето чудовище Голямата стъпка на онова дърво, точно до бика — съгласи се Стоунър и закима, докато пълнеше устата си с печени картофи и месо.
— Американските ескимоси винаги окачват кост от пенис на морж на вратата — подхвърли Томас Уошак ехидно. — Помага, особено след като започне да гние.
— Та този побъркан стар глупак. — Хенри Лайтстоун преследваше темата, която го интересуваше най- много. — Случайно да знаеш името му?
— Имаш предвид стария Мъдрец, гадателя? Не съм сигурна.
— Сюзан ла Грейндж погледна към съпруга си. — Знаеш ли истинското му име?
Усмивката на Хенри Лайтстоун стана по-широка, когато се обърна към Лари Пакстън, който гледаше изумено.
— Утре сутринта, точно в 8,00, в местната кръчма „Плоската къща“ — повтори той весело. — Добрият стар Мъдрец, гадателят… Казвал ли съм ти някога за повратите на живота. Можеш ли да повярваш? Приятелю, незаконен търговец на природозащитени стоки отървава кожата си само за още един ден.
— По дяволите, как го прави? — запита жално Майк Такахара другите.
— Карма — предположи Томас Уошак.
— Не, явно има дяволски късмет — измърмори Стоунър.
— Лайтстоун, ако си мислиш, че ще се отървеш от нас, като използваш глупавото случайно съвпадение на обстоятелствата… — предупреди начумерено Пакстън.
— Не, изчакай за минутка — прекъсна го Хенри Лайтстоун и вдигна ръка. — В документа на Халахан, страница двадесет и девет, пише, цитирам по памет: „Специален агент Лайтстоун да открие източника за материалите на субекта Мъдреца и връзките му с другите търговци на природозащитени стоки в района.“ Той се усмихна самодоволно на колегите си около масата.
— От това, което чух досега, определено изглежда, че се спънах в един от основните купувачи на Мъдреца — фалшив фермер на едър добитък, точно в центъра на Джаспър, Орегон. Кой би си помислил?
— Изчакай за минутка, не мисля, че… — понечи да каже нещо Пакстън, но Лайтстоун отново бързо го прекъсна.
— Разбира се, винаги мога да се обадя на Халахан и да му съобщя, че наистина обичам да се подчинявам на преките му заповеди, но след като настоявате, че без мен не можете да се справите с паячетата…
— Не съм мошеник — измърмори Боби ла Грейндж начумерено.
— Скъпи, разбира се, че си. Само дето не си толкова добър.
— Сюзан ла Грейндж потупа съпруга си по рамото. — Ако не друго, погледни само хората, с които дружиш.
— Аха, разбирам намека.
— Е, Сюзан — усмихна се Лайтстоун весело, — както изглежда, ще се нуждая от бързи рефлекси утре сутринта. Не мислиш ли, че трябва да получа допълнително парче от онзи вкусен ябълков пай?
18.
Точно в осем часа сутринта на другия ден Хенри Лайтстоун и Боби ла Грейндж влязоха в „Плоската къща“, застанаха до входната врата и се огледаха.
— Виждаш ли го? — попита Лайтстоун.
— Аха, мъжът с рядката брада и тъмните очила в сепарето отзад — кимна Боби ла Грейндж към дъното на ресторанта.
— Това ли е побърканият стар пророк, който твърди, че е сляп, но обикаля целия град с мотопеда си?
— Ъхъ. — Боби ла Грейндж въздъхна измъчено. — Сигурен ли си, че точно него трябва да проучиш, Хенри?
— Да не би да намекваш, че трябва да отида в склада и да помагам да прехвърлят гигантски тарантули и отровни змии в стъклените терариуми?
— Е, не, няма значение — измърмори Ла Грейндж, докато се приближаваха към сепарето.
Мъдреца сърдечно поздрави Боби ла Грейндж.
— Приятел ли си довел? — попита той, като посочи на двамата мъже срещуположната пейка, на която седеше Уинтърсоул предишната сутрин.
— Стар приятел от училище — обясни Ла Грейндж, след като седнаха. — Хенри, това е Мъдреца. Мъдрец, Хенри.
Двамата мъже си кимнаха.
— Разказах на Хенри за онези индиански талисмани, които спомена, че можеш да намериш — каза небрежно Боби ла Грейндж:
— Предполагам, нямаш нищо напротив, че доведох още един купувач.
— Винаги съм помагал на хората в този ужасно объркан свят.
— Старецът повдигна тъмните си очила и заоглежда Лайтстоун със зачервени очи. — Суеверен ли си, Хенри?
Лайтстоун сви рамене.
— Вярвам, че има прекалено много неща, които не разбираме. А и определено късметът не ме спохожда напоследък. Срещата ми с Боби е най-хубавото нещо, което ми се е случило, след като приятелката ми ме напусна. Така че, по дяволите, един индиански боен талисман може пък да помогне точно както дяволът може да направи нещата по-лоши.
— Нещата никога не са такива, каквито изглеждат, но винаги могат да станат по-добри, отколкото са — отвърна загадъчно Мъдреца.
— Знаеш ли — усмихна се Лайтстоун. — Баба ми приказваше такива неща.
— Наистина ли? — Старецът се наведе над масата и здраво стисна чашата със слабите си ръце. — Пророк ли беше?
— Какво?
— Пророк — този, който вижда бъдещето — обясни Мъдреца.
— Нямам представа. Знам само, че ми разказваше истории за добрите духове и за дявола.
— Доброто срещу дявола. Светлината срещу тъмнината — развълнувано прошепна старият човек.
— Да, точно така — отвърна Лайтстоун. — Тя разказваше, че духовете били в баланс и хармония като деня и нощта, които се нижат един след друг във вечността…
— И какво още? — Мъдреца нетърпеливо се наведе толкова близо, сякаш бе готов да улови следващите му думи.
— Не знам. Беше много отдавна — извинително се усмихна Лайтстоун. — Спомням си, тя говореше за някакво бедствие, което ще ни сполети, ако нещо разруши равновесието. Тъмнината може да се спусне над земята и да погълне светлината. Викаше му… не мога да…
— Апокалипсис? — измърмори уверено Мъдреца.
— Точно така, апокалипсис. Така го наричаше и тя. — Лайтстоун се загледа над главата на Мъдреца, сякаш вглъбен в мислите си. — Човече, забравил бях тези истории.
— Твоята баба е била пророк — заяви старецът с равен глас. — И вероятно си наследил нейната дарба.
